В Институт “Конфуций” посрещнаха Годината на синия дървен кон

Популярният танц с ветрило, демонстрация на тай чи, адаптация на древнокитайски притчи, дегустация на традиционни китайски ястия бяха само част от изненадите по време на тържеството, с което институт “Конфуций” във Велико Търново показа как в далечната страна посрещат Нова година. Китайската култура събра на празника десетки почитатели, а сред тях имаше студенти, преподаватели и много граждани. Част от гостите бяха пристигнали специално от Русе, Търговище и Горна Оряховица и представяха четири училища, в които се изучава китайски. Всички те имаха възможност да се потопят в неповторимия дух на китайската Нова година и да се запознаят с разнообразни китайски традиции и обичаи. Представиха им ги възпитаници на Великотърновския университет, които са избрали да се посветят на китайските език и култура.
Празникът започна с песни, изпълнени от младите китаисти от ВТУ. С бурни овации публиката изпрати малчуганите от детските градини, които също пяха на китайски. Те изучават чуждия език едва от три месеца с помощта на доброволка от Китай. Традиционният танц “Ветрило” беше специалната изненада на малката Заира Велкова. Древнокитайски притчи и легенди за Новата година разказаха след това студентите.
Специален гост на празника беше инструкторът на тай чи Тихомир Тодоров, който е създател на Присъединеното училище по тайдзицюан Ян стил в Стара Загора. Неговият ученик Иван Колев, който е инструктор в Институт “Конфуций” в старата столица, демонстрира древното китайско изкуство на себеусъвършенстването, здравето, младостта и дълголетието. “Много често го описват като подвижна медитация, защото укрепва и лекува тялото и душата, успокоява и концентрира ума. Освен това има доказан благотворен ефект върху физиката, защото повишава гъвкавостта, равновесието, мускулния тонус и контрола върху тялото. Китайците вярват, че практикуващите тай чи притежават здравето на дървосекача и дълголетието на мъдреца. Това изкуство може да се практикува от хора на възраст между 6 до 80 години”, разказа Тихомир Тодоров. Той сподели, че през април за първи път във Велико Търново едноседмичен курс ще проведе водещ гранд майстор по тай чи от Китай, който ще пристигне у нас заедно с осем свои ученици.
След това гостите имаха възможност да опитат някои от традиционните китайски ястия, които задължително присъстват на празничната новогодишна трапеза в Китай. Сред тях са пелмени, пролетни рулца, спагети, жасминов чай. На масата задължително се слагат пелмени, защото се вярва, че така семействата запечатват щастието в своя дом, обясни директорът на Институт “Конфуций” гл. ас. д-р Искра Мандова-Стоянова. Чун Дзие, както се нарича китайската Нова година, в буквален превод означава пролетни рулца. Те се приготвят, като в специално приготвено тесто се завиват различни запържени зеленчуци – краставици, тиквички, моркови. Традиционните за празника спагети пък са символ на дълъг и щастлив живот.
За китайците новата година започва с пролетта, защото тогава земята се пробужда за нов живот. Честванията по посрещането на новата година са най-важните и най-продължителните в празничния календар, тъй като траят 15 дни и се изчисляват според лунния календар. Тази година например тържествата се отбелязват от 31 януари до 14 февруари, разказа гл.ас. Стоянова. Това е и най-дългата ваканция за жителите на азиатската страна, за да може всеки един човек, независимо в коя точка на света се намира, да се прибере у дома и да отбележи празника заедно с близките си. По време на Чун дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават “щастливи пари” в червени пликове. Изобщо червеният цвят символизира огъня, който според вярванията прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай новата година се подготвят в съответствие с древните обичаи и според вярването, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове. Първата вечер от празненствата е посветена на семейството, като на масата се отделя място дори и за тези, които все пак не са успели да си дойдат.
Според китайския календар 2014 е Годината на синия дървен кон. Конят е седмият сред 12-те животински знаци в хороскопа и е символ на движението, динамиката, напорист и с огнена страст. Свързва се с любовта, пътуването и бързия успех. Конете обичат конкуренцията и надпреварата, а свобода, страст и лидерството са любимите му стихии. В китайската астрология на петте елемента конят е свързан с огъня, червеното и топлината. Китайците винаги са свързвали язденето с благороден ранг – затова през тази година трябва да обръщаме повече внимание на облеклото, стила и маниерите. Духът на коня е признат за емблема на китайския народ – символ е на енергичния стремеж към прогрес. В китайската астрология на петте елемента Конят попада в огнената група и е най-силното огнено животно. Когато Конят срещне Тигър и Куче, се образува още по-силна огнена комбинация и страстна любов.
По време на тържеството в Институт “Конфуций” много любопитни се тълпяха около масата за китайска калиграфия. Студентите трябваше да изпишат десетки имена с йероглифи, за да удовлетворят желанията на своите гости. Те изучават калиграфия вече трета година и извън часовете в учебната си програма. Младите хора обясниха, че най-важно при калиграфията е начинът, по който ръката държи четката. Китайците имат различен брой черти, точки, дъгички, които се изписват по точно определен начин. Има йероглифи с по 2-3 черти, които лесно се усвояват, но има и такива, които представляват плетеница от 33 черти. Този най-сложен йероглиф означава “оризови спагети” и днес все още е в употреба само в един китайски град. Около 50 000 са йероглифите в съвременен Китай, но никой вече не ги знае всичките. Средно грамотните и интелигентни китайци боравят с 5 до 10 000 йероглифа, а и калиграфията отдавна се е превърнала в хоби дори и в Китай.
Студентите представяха и обясняваха на всички желаещи изкуството на рязане на хартия, познато като дзиенджъ. То се появява преди около 2000 години, след като съновникът и евнух Цай Лун изобретява новия начин за производство на хартия, разказаха младите китаисти. Дзиенджъ са хартиени фигури, които се използват както за ежедневна украса на жилищата, така и при религиозни чествания. С тях се украсяват прозорци, врати, стените и различни места от жилището, както и огледала, батици, фенери, вази и различни други предмети в жилищата, за да има благоденствие и щастие в дома. Мотивите на дзиенджъ са вдъхновени от будизма, китайската астрология, фолклора, флората и фауната. Преди столетия мъжете, които са изработвали дзиенджъ фигури, са били обединени в гилдии и са били добре заплащани. Девойките също е трябвало да владеят това умение, а младоженките често са били преценявани според сръчността си да изрязват фигури дзиенджъ.
 Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ