Във Велико Търново разхождаха с файтон

Десетки деца с родителите си се разходиха на Тодоровден с файтон по улица “Гурко”.
Половин век Николай Георгиев Радов от Долна Оряховица отглежда и се грижи за коне. Днес 72-годишният бай Никола е толкова жизнен и казва, че това се дължи преди всичко на конете му. Когато не са ангажирани в тежката работа по вадене на баластра от реката или пролет и есен в оранта на селските дворове, двата му пет-годишни коня Нерон и Цезар са атракция за мало и голямо. Единият кон взел, когато бил на годинка, а побратимът му – 6-месечен. “Купих си ги преди 4 години от конезавода в Разград. Не съм ги кръщавал аз, с тези имена си бяха и днес са ми първи помощници. Когато не сме ангажирани в тежката работа, разхождаме туристите”, разказва за ежедневието си с Нерон и Цезар Николай Радов. Неговите коне са руски тежковози. Когато са в добра форма, могат да теглят във впряг по 4-5 тона.
За 1963 година, когато е започнал да учи занаята на файтонджийството, Николай Радов си спомня, че конете са били повече. “Днес конете в града са или като атракция за празника, или измършавели животни, впрегнати в каруцата от бедни хора, с които си изкарват препитанието”, разсъждава побелелият мъж от стъпалото на половинвековната си практика. И се оглежда от къде по калдаръмите на ул. “Гурко” в старопрестолния град ще дотича малкият му внук Николай да го качи на капрата при него, за да возят търновци с файтона на празника.
От няколко години бай Никола взема файтона от конната база в Арбанаси, води с караваната конете си от Долна Оряховица и е неотменната атракция във Велико Търново. “Напоследък няколко булки закарах на сватбата им, даже и абитуриент. Децата гледат на кончетата ми като на нещо специално и това ме радва”, разказва файтонджията. По конете бай Никола се запалва от дете. “Не мога да ти обясня защо ги обичам. Баща ми гледаше коне. Навремето чичо ми за военните събираше по 100 коня. Знаеш ли каква гледка е това – пълни ти душата.”
Здравка МАСЛЯНКОВА