Васко Кеца искал да убива Антон Стефанов, Лили Иванова не му говори от 15 години

Публикувано на пн, 14 Окт. 2019
11898 четения

Журналистът Антон Стефанов съвсем спокойно може да бъде наречен изповедникът на звездите, защото няма популярна личност у нас, която да не е разкрила душата си пред него. Журналистиката обаче не е детската мечта на родения в София Тони. “Мечтаех да стана художник и като малък все си мислех, че това ще е моята съдба. Рисувах с огромно желание, дори участвах в асамблеята “Знаме на мира”. В 7-ми клас кандидатствах в Художествената гимназия, но не ме приеха. Изживях го тежко, но сега, от позицията на годините, мога да кажа, че съдбата си знае работата. Според мен, когато нещо не ти се случи, за добро е, явно Господ има други планове за теб. В 11-и клас прозрях, че искам да се занимавам с журналистика. Кандидатствах единствено това и ме приеха. Беше в преломната 1989 г. Изпитите бяха юни, въобще не предполагах какво ще се случи няколко месеца по-късно”, връща времето назад Тони.
Докато учел редовно, не преставал да работи като журналист. Започнал във вестник “Средношколско знаме”, след това отишъл в “Поглед”. В тези първи години най-силните моменти в кариерата му са свързани с вестник “Седмичен Труд”, сега – “Жълт Труд”. “Това беше първият български таблоид, който излизаше в невероятния тираж от 400 000 броя. Бяхме новатори, правехме интервюта, на които слагахме по-пикантни заглавия, но всичко беше истина, а не измислици, както е сега. Няма да забравя една история от 1992 г., когато Васил Найденов искаше да ни убива – мен и главната редакторка, защото заглавието гласеше – “Васил Найденов е бисексуален и не го е срам”. Той си го каза в интервюто, но се подразни от заглавието, стигна се до жестоки скандали. Дори в един друг вестник с импресариото си Ивайло обявиха, че главата ми струва 200 долара. Стана ми тъжно, че са ме оценили толкова евтино”, смее се днес Антон. Години по-късно той и Васко станали добри познати.
Има хора, които и до днес са му сърдити, сред тях е Лили Иванова. “Вината е моя. Направих единственото интервю, което са давали съвместно с Драго Драганов, и в него ги попитах вярно ли е, че са се сгодили. Лили каза през смях, че не са. Тя е от хората, които си четат предварително интервютата. Бях сложил за заглавие: “Не сме сгодени”, но тя го махна. Тогава избрах да бъда журналист, а не човек, защото, ако го махнех, нямаше какво друго да сложа за заглавие. Оставих го. Когато вестникът излезе, тя ми се обади и с изключително гневен тон ми заяви, че това ми е последното интервю с нея и престава да общува с мен. Вече 15 години с Лили не си говорим”, разказва Антон. Журналистиката е сложна професия, който си мисли, че е лесно да лавираш между това да си журналист и приятел, греши. Дава, но и взема много”, допълва той.
На 27 години Стефанов бил поканен от Кеворк Кеворкян да стане водещ на “Всяка неделя”. “Това време беше голяма школа за мен. В предаването направих интервю със Симеон Кобургготски, с тогавашния президент Петър Стоянов, с всички големи звезди и хора на изкуството. Благодарен съм на съдбата и на Кеворкян, че ми дадоха тази възможност”, споделя журналистът. Любопитен е фактът, че дипломната му работа била посветена на Кево, казвала се – “Кеворк Кеворкян – едно явление в българската журналистика”.
“Като студент трудно стигнах до него, но както се казва – “Cherchez la femme” (Търсете жената). Свързах се със съпругата му Надежда Дженева и я помолих за съдействие. С нейна помощ той прие. Няколко години по-късно Люба Кулезич правеше по БНТ предаване за кино, водеха го едно момиче и Жоро Любенов. Канеха коментатори, които да говорят за филми, сред тях бях и аз. Кеворкян, с кого вече се познавахме, ме видял и един ден ми каза: “Ти знаеш ли, че ставаш за екран!”, споделя Стефанов. Няколко месеца по-късно му звъннал Иво Никодимов, който тогава бил редактор на “Всяка неделя”, и му обяснил, че Кеворкян го вика в офиса си. “Отидох и той ми каза, че ще ми направи предложение, което се прави веднъж и не се повтаря. Покани ме за водещ на “Всяка неделя”, но ми обясни, че не иска отговор веднага, трябваше да му звънна по-късно, за да кажа приемам ли. Прибрах се, баща ми ме посъветва да приема, майка ми – да откажа. Реших да скоча в дълбокото. Осем месеца бях лицето на предаването”, разкрива известният журналист.
От Кеворк Кеворкян той запомнил два важни урока – единият е, че паметта на събеседника трябва да бъде събудена, т.е. водещият трябва да е изчел всичко за своя гост. Вторият е, че зрителят има къса памет, която непрекъснато трябва да се обновява. Важно е още един журналист да задава въпроса “Защо”, защото той дава много ценни отговори. “Кеворк е енциклопедия, има феноменална памет. Той е моят голям учител в журналистиката. И до ден днешен, за мое щастие, не пропуска да ме покани на рождения си ден, на който винаги присъстват 50 избрани личности. За мен е чест да съм сред хора, като Нешка Робева, Татяна Лолова, Вежди Рашидов, покойните Светлин Русев и Любомир Левчев”, споделя Тони.
Стефанов е първият журналист, който е правил интервюта с Къци Вапцаров, Гала и със Слави, който преди дни създаде партията си “Няма такава държава”. “Не приемам мутренско поведение, в която и да е политическа партия. Мислех си, че заключването на мобилните телефони е останало в далечната 1990 г., когато мутрите го правеха и не даваха да се комуникира по време на сбирките им, но се оказа, че не е така. Не искам да си мисля какво ще е, ако Слави вземе властта. Още по-омерзен се почувствах, когато разбрах, че една нова формация е откраднала логото си от партия в Украйна. Това показва само едно – безсилие. Когато създаваш нова партия, трябва да предложиш нещо ново, а то не само, че не е ново, а е добре забравено старо”, твърди журналистът.
“Но българинът обича месиите, той постоянно търси някой, който да му създава чудеса. Преди години искаше царят за 800 дни да му оправи държавата. След време проглежда и вижда каква е действителността, вероятно и със Слави Трифонов ще е така. Много скоро феновете на неговата партия ще се убедят, че това не е човекът, който те си представят. Ще видят един човек с тоталитарен модел на поведение. Всички, които са работили с него, знаят колко деспотичен човек е, знаят как крещи на хората си, знаят как ръководи екипа си. Аз не казвам, че е лош шоумен. Той е най-добрият шоумен, който може да съществува, но винаги ли добрият футболист става добър треньор – невинаги. Едно е да правиш предаване, съвсем друго е да се целиш в премиерската позиция и да искаш да управляваш цяла държава. Много е важно още да се знае кои са хората, които го спонсорират, защото не е възможно той сам да прави партия”, категоричен е Антон.
Стефанов признава с тъга, че днес в България няма истинска и качествена журналистика. Дори той самият смята, че трябва да се оттегли. “За хората с мнение и позиция няма място в медиите. Големите имена в българската журналистика са забутани в някакви кабеларки. Те не са желани в големите ефирни телевизии. Ако нямам сериозно предложение, което да ме удовлетворява като журналист, бих работил всичко. И няма да се срамувам, защото ще си изкарвам парите честно и достойно. Обижда ме отношението към качествената българска журналистика, към хората, които умеят да задават въпроси. Ние самите вече сме отвратени от нашата си професия, защото виждаме, че ни ползват като пиари и пощенски кутии, а ние не сме такива. Хората, с които работим, искат винаги да ги представяме в най-добрата светлина, те не искат да чуват истината. Искат да имат идеален образ, но идеални хора няма. Всеки има мръсни тайни и те рано или късно излизат наяве. Знам, че боли, когато някой ги покаже, но в крайна сметка журналистът е за това – да показва истинския образ на даден човек. Когато правех първите си стъпки в журналистиката, думите тежаха, а днес нямат никаква стойност”, признава още Антон.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново