В Златарица честваха 100 години от рождението на народния лечител Димитър Стоянков (бай Митьо)

На Димитровден в Златарица честваха 100 години от рождението на народния лечител Димитър Стоянков или както е известен – бай Митьо. Близки, роднини и приятели се събраха на скромно тържество, организирано от общината, имаше и кубран в църквата “Свети Николай”, разказа внукът на лечителя д-р Николай Чергиланов, който е наследил дарбата на дядо си. След това бе прожектиран филм за живота на Бай Митьо, автор на който е Симеон Георгиев.
Твърде любопитна е историята на Димитър Стоянков, отдал живота си в помощ на хората. Той е роден в Златарица в бедно селско семейство с пет деца – от които три момчета и две момичета. Братята му умират малки, а основното си образование Димитър завършва в родния град. После се записва в Търговската гимназия във Велико Търново, но учи само един срок и се връща в Златарица. Започва да изкупува яйца и друга селскостопанска продукция, което му осигурява прехрана.
Като войник Димитър служи в Четвърти конен полк в Ямбол. Там съдбата го среща с ветеринарен лекар, немец, който имал голям усет да намества изкълчени и навехнати крайници. Така първите уроци Димитър получава от немеца, но младежът от Златарица си имал и дарба, наследена от баба му.
По време на учение офицер паднал и си счупил крака. Фелдшерът се притеснил, но Митката, така наричали Димитър, наместил счупеното и шинирал крака с подръчни дъски. В болницата професорът се изненадал от прецизната помощ на Митката и така младежът станал ординарец и помощник на лекаря.
След войниклъка бай Митьо се захваща с търговия, после става стрелочник на гарата. Дори там оправя навехнали крайници и така славата му се разнася. В Златарица заприиждат хора от цялата страна, а къщата му се превръща в крепост на страдащите.
През 1975 г. Димитър получава званието “Народен лечител” и вече има собствен кабинет в златаришката поликлиника. Всяка година през ръцете му минават над 10 000 пациента, идват болни от Англия, Германия, Франция, Италия и др. Помага на хората, докато е жив. Заедно с това прави и дарения за изграждане на паметника “Асеневци” във В. Търново, подпомага сираци и училището в Златарица. Награждаван е с ордена “Кирил и Методий” – първа степен, и медал “1300 години България”.
Дарбата на бай Митьо е наследена от дъщеря му Савка Чергиланова, дългогодишна старша сестра във великотърновския психодиспансер, и нейния син – д-р Николай Чергиланов, анестезиолог в МОБАЛ. След работата си в болницата д-р Чергиланов приема пациенти в частния си кабинет, където болни влизат прегънати, а излизат изправени и усмихнати.
Вася ТЕРЗИЕВА