Учителка колекционира сувенирни чаши от цял свят

Колекция сувенирни чаши от цял свят е събрала учителката от Американския колеж във В. Търново Мирослава Петрова. Към момента те са близо 70, като почти всички е донесла лично от пътуванията си по съответните дестинации.
Първата чаша Мирослава си купила от екскурзия в Лондон през 2003 г. Тогава много се чудила какъв сувенир да си вземе за спомен и решила да е чаша. Сега е на мнение, че това носи известно неудобство. От една страна е трудно за опазване при транспортирането, а от друга заема твърде много място за съхранение. Въпреки това така тя поставила начало на своето хоби.
“Чашите можеше да са и много повече, но съм решила, че трябва да са само такива, които съм си купила сама. Исках те наистина да са свързани с места, които съм посетила, и да ми носят реален спомен. Това ги прави много по-ценни за мен”, казва Мирослава. Тя допълва, че има градове, от които не си е купила чаша, защото за нея е важно да ѝ харесва и на външен вид. Понякога се е случвало по различни причини да не успее да се сдобие с желания артикул. Така станало във Виена. Там си харесала една, но магазинът бил затворен. После разгледала десетки други, но никоя не ѝ допаднала и се отказала. Подобно нещо се случило и в Торонто. Още сутринта Мирослава си набелязала една чаша, но решила да не я разнася цял ден из града. На връщане обаче сменила маршрута и не си я купила, за което и до днес съжалява.
Въпреки мерките за опазване на чупливия товар и опаковането му в дебели пуловери или амбалажни хартии и найлони не всички чаши стигнали здрави до дома на колекционерката. Едната от строшените донесъл съпругът ѝ. Тя била от Европейското първенство по футбол в Португалия. За късмет обаче той предвидливо бил купил две и така все пак колекцията била увеличена.
Сред по-нестандартните чаши от колекцията е тази от кулата в Пиза, която точно като нея е наклонена. Тази от грузинския град Тбилиси пък е от някакъв странен, мек материал и е изцяло релефна. Тя е и една от любимите на Мирослава. Сред най-ценните чаши се нареждат тази от Санкт Петербург, където Мирослава мечтаела да отиде от дете, от американския университет МИТ, в който е създаден интернет, както и една от фенмагазина на лондонския футболен клуб “Арсенал”, чиито привърженик е Петрова. Друга “футболна” чаша Мирослава и съпругът ѝ си донесли от “Алианц Арена” в Мюнхен. Сред любимите ѝ се нарежда също тази от замъка в Нойшванщайн, който е прототип на прочутия замък на Дисни, а сред по-различните е тази от свръхскоростния влак Москва-Санкт Петербург.
Интересен е случаят с една чаша от Ню Йорк. Когато нейният съпруг ѝ я подарил, Мирослава си казала, че може би е затова, защото никога няма да може да посети този град.
Шест месеца по-късно обаче тя се озовала там и това място се превърнало в едно от най-любимите ѝ места в целия свят. Друг любопитен случай е свързан с италианския вулкан Везувий. След туристическата обиколка Мирослава потърсила тоалетна. Тъй като не видяла никъде, накрая влязла в един магазин за сувенири. Попитала дали може да използва тоалетната и продавачът ѝ казал, че може, но ако си купи нещо. Тя, разбира се, си купила…чаша, а тоалетната ѝ струвала 7 евро.
Мирослава има и чаши, които са ѝ подарък. Те са от Амстердам, от японския град Киото, от Талин, от Украйна и др. Приятели ѝ подарили и бирени халби от Санкт Петербург, но те са единствените от този тип в колекцията.
Колекционирането на чаши всъщност е резултат от другото хоби на Мирослава и съпруга ѝ – пътуванията по света. Казва, че двамата са готови да пестят от много други неща, но винаги се стараят да заделят пари за екскурзии.
“От 2003 г. насам сме обиколили почти всички европейски държави. Ходили сме в САЩ, Канада и Русия. Отначало, докато все още имаше визи, пътувахме предимно по конкретни поводи и служебни ангажименти.
След отварянето на границите през 2007 г. вече стана много по-лесно. От всички места, които сме посетили, мога да кажа, че съм най-впечатлена от Ню Йорк и Санкт Петербург, но всяко едно място е оставило някакъв спомен и си е заслужавало”, разказва Мирослава. “Обичам сутрин, като си пия кафето или чая да е от различни чаши. Не ги държа прибрани и не изпитвам страх, че може да се счупят. Вярно, че най-старата от Лондон вече се понащърби и съм я прибрала, но другите продължавам да си ги ползвам с удоволствие”, добавя тя.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив