Училището в Пчелище – поредното ослепяло око на българската просвета…

Няма по-тъжна гледка от едно изоставено, рушащо се училище. Няма по-тъжна тишина от тази по коридора, огласян десетилетия от детски смях и глъчка.
Влизаме в затвореното училище в село Пчелище и въображението ни рисува картини. Представяме си учениците, оживените коридори и класни стаи, почти чуваме детската игра на двора. Замисляме се колко много човешки съдби са се кръстосали именно тук.
Построено през 1932 година, училището в Пчелище сега тъне в разруха. Било изградено в околията на селото и събирало ученици не само от близките села, но и от по-далечни места, включително и от Велико Търново. В изграждането на школото взели участие както учители, така и ученици. За по-малко от година те успели да вдигнат три етажа. Сега, 68 години по-късно, коридорите му пустеят.
Съдбата на това селско училище е сходна с много други в областта и страната – изселването на хората в градовете, обезлюдяването. Броят на учениците започнал да намалява драстично и така се стигнало до затварянето му.
След 2000-та година сградата била пускана и участвала в търгове над 20 пъти, но без успех. Въпреки проектите за стопанисването му, днес то продължава да тъне в разруха. Често е обект на вандалски прояви. Опожаряване, счупени стъкла, кражби на консумативи са само малка част от причинените щети.
В някои от пустеещите класни стаи има запазени материали, които могат да бъдат полезни на работещи училища или детски домове. Жителите на Пчелище не спират да се надяват, че скоро училището ще намери нов собственик и сградата да бъде възстановена.
стажант-репортери Радостина ГОРАНОВА, Николета КОЛЕВА
сн. авторките