Учениците на СУ „Емилиян Станев“ – за киното, което открива светове

Публикувано на ср, 12 юни 2024
411 четения

Учениците от киноклуба в СУ „Емилиян Станев“ представиха с успех своя филм „Моето име е Стефан/Панарет/Иванка/Максим” в Лисабон пред съмишленици от различни краища на света. Представители на 17 страни се събраха в Португалската кинотека, за да споделят и обсъдят заедно своите филми. Всички те работиха по една и съща тема „Да снимаме Другия – документалният жест“ като част от проекта „Киното, сто години младост“. Филмът им предизвика вълна от емоции в залата със своя деликатен хумор и чудесно заснети персонажи. Проектът се провежда от 29 години и събира деца от цял свят по инициатива на Алан Бергала и Натали Буржоа. Ученици от различни възрасти се срещат с магията на киното чрез гледане на филми, свързани с годишната тема, и са поставени в ролята на автори на филми-есета, подпомогнати от ментори – професионалисти от киноиндустрията.

Координатор за България и създател на сдружение „Арте Урбана Колектив“ е кинорежисьорката Ралица Асенова. В гимназията инициатор и двигател на програмата е Дияна Добрева, която работи заедно с продуцента, сценарист и кинообразователен експерт Еви Карагеоргу. Преди 2 г. преподавателката по БЕЛ проявила интерес към обучение, свързано с кинообразованието, и интуитивно усетила, че киното като изкуство е нов път за нея в общуването с учениците. „Дадох си сметка, че работя с талантливи ученици – художници и музиканти, и разбрах, че нашето училище има нужда от такъв експеримент, въпреки че самата аз нямах предварителна подготовка. Включихме се в проекта „Киното, 100 години младост“, който включва много държави от Европа. Този форум е изключително подкрепящ, защото няма състезателен характер, което от своя страна дава много повече спокойствие на участниците да дискутират, да бъдат много по-искрени, много по-емоционално да реагират на това, което виждат, и след това в последващи дискусии да споделят открито мнението си, да задават въпроси“, казва Дияна Добрева.

Осем са учениците в киноклуба на СУ „Емилиян Станев“ – Ида Тошева, Преслав Кушев, Радослава Радкова, Теодора Стефанова, Теодора Тачева, Лора Мирчева, Леа Емилова и Алексия Дюлгерова, повечето тях сега са зрелостници. Късометражният филм, който представиха в Лисабон, проследява живота, кипящ на една улица във Велико Търново. На пръв поглед това е обикновена уличка с начало и край, не по-дълга от 150 метра, но всъщност една в друга, досущ като река, се вливат три различни улици: ул. „Митрополит Панарет Рашев” (позната и като ул. „Стефан Денчев”), ул. „Иванка Ботева” и ул. „Максим Райкович”.

„Прекарахме почти три месеца в снимки на тази улица и се запознахме с нейните персонажи – хора, животни, проследихме как се променят къщите във времето, снимахме в различни атмосферни условия, разказва Ида Тошева от 11. клас. – В началото идеята ни беше по-различна, искахме да заснемем един от персонажите – украински художник. Но вървейки към неговия дом за първите снимки, от прозореца на една къща се показа една баба – баба Роза, и ни пита откъде сме. Ние извадихме камерите и снимахме това, което ни разказа. И решихме, че главният герой няма да е определен човек, а ще е самата улица. След това се запознахме с други от съседите“.
Снимат със своите фотоапарати и телефони, имали са куп заснет материал за преглеждане и подбор. Дори се случвало да имат шест камери с шест ракурса, разказват учениците. Благодарение на ментора си имат и професионална звукозаписвачка, което много им помогнало със звука, защото звукът е толкова важен в киното, колкото и визуалната част.

„Все още не сме представяли филма в училище, но аз пък си спомням много добре, когато се представи предишният филм. Тогава още не бях в киноклуба, защото си мислех, че не разбирам от кино, следователно няма да бъда от полза, споделя Преслав Кушев. – Спомням си, че хората тогава бяха много впечатлени, имаше въпроси, имаше отзвук. В Лисабон по оценка на останалите ментори и учители филмът ни имаше най-бурни реакции, имаше също много интересни въпроси. Някои от нещата, които питаха, бяха доста философски, абстрактни, дори не се бяхме замисляли преди това, че може да има такъв аспект в нашия филм. Много приятно е да видиш, че кинопродукта, върху който си работил, някой го оценява и вижда смисъл в него.“

Големият въпрос всъщност е какво им дава киното, с какво ги обогатява и как ги променя. „Оказва се, че споделеното гледане ни прави много по-искрени и по-спонтанни. Често интуитивно достигахме до отговори, когато гледахме филми“, признава Ида.

„Още когато чух за този проект, бях много заинтересована, защото като малка исках да стана киноактриса, казва Теодора Стефанова, която е в киноклуба от самото начало. – Осъзнах много неща в клуба – най-вече екипната работа. Като започнахме първия проект за филма есе, много ми хареса самата екипна работа – как всички имат идеи, допълваме се, подкрепяме се и си помагаме, защото много е трудно един човек да бъде режисьор, оператор, скриптър, отговорник за локациите… Много хубави емоции преживях и много научих. Научи ме да се доверявам на хората, да приемам техните идеи или пък да им добавям също от моите. Документалното кино се допълва с това как човек мисли, по-дълбоко влиза в човешката мисъл и в човешките емоции.“

„Привлече ме идеята за нов вид изкуство, аз обичам да рисувам и ми беше интересно да видя как хората изразяват себе си чрез киното и сега, след като минахме през документалното кино, разбрах колко много можеш да кажеш с малко средства, признава Радослава Радкова от 12. клас. – Фокусирахме се върху късометражното кино. Допреди това никога не бях гледала и много ми допадна как можеш наистина да се потопиш в едни 20 минути. Откакто съм в клуба, киното е неизменна част от моя живот. Въпреки краткостта му, филмът ни е много стойностен, с всяко гледане намирахме още нови и нови неща, които не сме видели по време на снимките.“

„Още преди две години, когато гледах първия филм на клуба, ми се стори доста интересно. Изглеждаше много професионално направен за ученици и реших да се включа, защото се интересувам от киното и най-вече от естетиката му, особено като гледам филми на София Копола. Цялото пътуване до Лисабон беше вълшебно, най-хубавото беше, че бях с тези хора около мен, защото са интелигентни и емоционални“, откровена е Теодора Тачева.

За Алексия Дюлгерова пък киното е било винаги нещо много лично и важна част от живота й. Израснала е в среда, в която то се приема много сериозно и винаги е била доста критична към филмите. „Наистина съм много благодарна, че имах шанса да се включа в киноклуба, защото ми разшири кръгозора и успях да се потопя още по-надълбоко, да се срещна с повече хора, за които киното е страст, да се обогатя още повече. Сега наистина със съвсем друг поглед мога да погледна филмите и процеса на създаване на един филм“, казва тя и не изключва занапред пак да се върне към тази своя страст.

Ида Тошева добавя, че вероятно ще продължи да се занимава с кино, но има още една година да избистри решението си. „Може би ще се насоча към филмовия и телевизионен монтаж, проучвам опциите в България. Но благодарение на киноклуба реших, че бих се занимавала с това и през остатъка от живота си. Затова намирам съществуването на този клуб за нещо толкова стойностно. Когато се сформира, започнах да гледам много повече филми и когато коментираш с останалите, вникваш много по-надълбоко в смисъла на филмите, докато преди киноклубът за мен филмите бяха нещо, което си пускаш за развлечение“.

„Аз съм убедена, че това е пътят на съвременното образование и много искрено го вярвам, казва тяхната учителка Дияна Добрева. – Защото обикновено младите хора днес много бързо губят мотивация, често задължителната програма не е тази, която провокира техния интерес. Убедих се в няколко неща: че всъщност киното създава отношение към самото него като изкуство, но в този смисъл и към другите изкуства. Обикновено това, което се случва в киноклуба, е, че учениците могат да открият в себе си качества, които дори не са подозирали че носят – самочувствието, увереността, дори избран път занапред. В Лисабон млади хора, събрани от целия свят, които не се познаваха, реагираха еднакво спонтанно и искрено на това, което виждат. Разбира се, социокултурният контекст е важен, но чрез киното ние, хората, се усещаме по-близки.“

Участието им в киноклуба прави младите хора по-открити, по-критични, с поглед към детайла. Всъщност киното представя образи, с които можем да се идентифицираме, да се намерим по някакъв начин и изобщо това изкуство е един прекрасен диалог. Когато се тръгне по нишката, влизаш в една култура, която сама по себе си се разширява пред нас заради интереса ни към нея, но разширява и нашия мироглед. Това е изключително богатство и според Дияна Добрева киното може да се адаптира към образованието и към голяма част от учебните предмети.
От 22 до 28 юни в София предстои кинообразователното събитие „Срещи на младото европейско кино“. Филмът на киноклуба на СУ „Емилиян Станев“ ще бъде представен там, а после ще бъде споделен и пред учениците в училището. Именно „споделен“, защото киното е споделяне. И откриване на нови хоризонти и светове.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново