В дните, когато Павликени отбелязва 70 години от обявяването му за град, разказваме за семейство Надежда и Венцислав Иванови, които са заедно от първи клас, а в последните десетилетия и двамата са на ръководни постове в общинския център… Инж. Венцислав Иванов ще е и един от четиримата нови почетни граждани на Павликени, заради това, което е направил за града досега.
Надежда и Венцислав Иванови са семейство от 35 години, но са заедно още от първи клас, защото са били съученици. Още от тогава дребничката Надя харесвала добре сложеното, добре възпитано и много умно момче Венци. Тръпката се появила и любовта пламнала някъде към 10 клас. Имахме много красива любов и много красива дружба – разказва Надежда Иванова. Оженихме се много млади и много млади отгледахме двамата си сина. Венцислав Иванов по тези въпроси е по мъжки сдържан и разсеян, но е категоричен: Надежда е майката на децата ми, жената в моя живот…
И двамата са ръководители. 
Тя от 12 години е директор на професионалната гимназия за аграрни технологии “Цанко Церковски”, а той… вече 20 години е на първа или втора позиция в местната власт. Венцислав Иванов е бил два мандата кмет на Община Павликени, един мандат председател на Общинския съвет и сега втори мандат е зам.-кмет на общината. Преди това е бил и член на Временната управа, а още по-преди – зам.-директор на машиностроителното предприятие “Балканкар Заря”, където започва и професионалното му развитие. По образование тя е математик, има и втора магистърска степен “Информатика”. Той е възпитаник на бившия ВМЕИ – София, инженер по дискретно производство.
Нейната кауза днес е запазването на професионалното образование у нас. Като директор на такова училище изразява съжаление, че нито в МОН, нито в Министерството на земеделието, към които е нейното училище, няма дирекция “Професионално обучение”. Няма средства за изграждане на съвременна модерна база за обучение.А в много европейски страни не е така, там не можеш да станеш нито земеделец, нито сервитьор, нито продавач на селскостопански препарати, ако нямаш съответната диплома. В България всички сме специалисти по всичко, коментира Надежда Иванова. Още през миналия мандат тогавашният кмет искал да се разкрие в училището паралелка за обучение на фрезисти, шльосери, стругари, от каквито имат силна потребност местните фирми, но….тя отказала. Няма деца, желаещи да се запишат в подобна паралелка. Сега обществената нагласа е всички да се записват в СОУ, всички да завършват висше образование…През дългия си педагогически път винаги е искала нейните ученици да израстват като свободно мислещи и свободно изразяващи се хора, да имат мечти, да ги преследват и отстояват.
Каузата на инж. Венцислав Иванов е Павликени. Гордостта на неговата досегашна работа е построяването на Дома за стари хора в Карайсен, социалния Дом за деца в Михалци, здравната служба в Лесичери и други.
Но особено се гордее с газифицирането на Павликени
и част от общината. Осем години като кмет съм работил за тази кауза и днес съм щастлив, че всички обществени сгради, в това число и училища, детски градини, общинската администрация, болницата и много частни жилища са газифицирани.
За тези и други свои заслуги това лято инж. Венцислав Иванов беше предложен и утвърден от Общинския съвет за почетен гражданин на Павликени. Званието и съпътстващите го атрибути ще му бъдат връчени тръжествено в събота, когато тук ще бъде отбелязана подобаващо 70-годишнината от обявяването на Павликени за град.
Когато разбрах за номинацията, отначало реагирах отрицателно, защото мисля, че ми е рано, че има още какво да направя за града. Но пък и не мога да скрия, че това удостояване ме радва, защото е признание за досегашната ми работа. Но не мисля, че това може да ме промени, аз съм достатъчно земен човек, коментира още инж. Иванов.
Спомня си колко трудно е било в началото, в първия му мандат. Тогава обществото беше силно поляризирано, нямаше никакви пари в общината, а всички тичаха при кмета: един иска пенсия, друг ток, трети вода, четвърти … На шестия месец не издържах, написах си прилежно оставката и я занесох на председателя на БСП, партията, която ме беше издигнала за кмет. Отговорът беше много кратък: “Бързо да си прибираш листа!” Прибрах го, но не мисля, че по-нататък ми стана по-лесно. Въобще и тогава, и днес, през всички мандати кметският стол е един ужасен стол. 
В нашата община по традиция има най-малко десет-петнадесет кандидати за него на всички избори. Кандидатите много се радват, че са такива, но представа си нямат какво ги чака…, обобщава Иванов. Той още си спомня най-черната нощ от първия си мандат, когато в 2 часа по телефона някакъв мъж му изкрещял: “Мръсен комунист, защо не събори паметника на Илия Златев? Ела веднага в Мандевската градина да ти тегля куршума…”
Как трябва да се управлява? Надежда Иванова отговаря – с познаване възможностите на хората, с добри контакти, с откритост.
Венцислав Иванов твърди, че когато поставя задачи за изпълнение на подчинените си, съобразява възможностите на всеки и обяснява с добри думи и примери. Говори като равен с равен – това е основният му принцип, затова смята, че днес го уважават и от опозицията, и то не само заради това, че е ръководител, а предимно като човек. Кой от двамата тогава е ръководителят вкъщи? И двамата са категорични – няма такъв. Надежда Иванова: И двамата сме много силни характери и в началото като станахме семейство сме преживявали доста трудни моменти. Но дори и да се скараме, на него много бързо му минава. Докато припламнала искрата и той забравил. Аз съм по-емоционална, дълго преживявам и понякога чак ме ядосва, че толкова бързо забравя за случилото се, споделя Надежда.
Възпитавахме строго децата си. Дори и да не одобрявахме конкретната възпитателна мярка на другия родител никога не го показвахме пред момчетата. Естествено аз, като майка, бях по-на предната линия, но той винаги ме е подкрепял безрезервно. Дори и в най-тежките ни моменти в семейството, каквито наистина сме имали, Венци ми е казвал: Каквото решиш, аз ще те подкрепя. И наистина го прави.
Аз съм глезена жена, 
твърди още Надежда Иванова. Венци е страхотен кавалер, ще ми вземе винаги чантите да ги носи, ще отвори вратата пред мен. Аз не зная какво е това да търся майстор вкъщи или да се занимавам с нещо такова… Всичко това момчетата го виждаха всеки ден и веднъж големият ми син, Стоян, направо ме смая. Прибирам се по улицата към къщи, натоварена с две тежки торби, и виждам как от групата играещи наблизо деца едно се отскубна и хукна към мен – Стоян. Издърпа ми чантите, влезе с мен в асансьора, стовари чантите пред вратата на апартамента и с едно “Чао” пак хукна обратно… Никой не му беше говорил да прави това, беше го виждал от баща си…
Венцислав Иванов бил във втори клас, когато баща му му връчил в ръцете електродите и го научил да заварява. И му поръчал: Научи се да работиш, защото от работач лесно можеш да станеш мързеливец, но от мързеливец никога няма да станеш работач. И той самият се опитвал така да възпитава синовете си, но първо връчил книгите в ръцете им, за да се образоват добре.
Сега синовете на Надежда и Венцислав Иванови вече са големи мъже, всеки със своята съдба и семейство. И двамата са ги дарили с по една внучка: Надежда, вече седмокласничка, и Венцислава, на четири и половина години. Не са държали да бъдат “подновени”, но са щастливи, че синовете им са ги уважили и чрез имената на техните деца.
Дали е жива все още онази любов? Чувството едва ли все още е същото като в онези млади години, но е останало уважението, радостта да виждаш и чувстваш другия до себе си – категорична е Надежда Иванова. Аз и днес не мога да си представя живота без него – твърди тя.
Рецепти за дълго съвместно съществуване няма, 
рецептите са за гозбите, коментира Венцислав Иванов, но все пак добавя: Важно е взаимното уважение и зачитане правата за развитие и на другия. А на въпроса наистина ли може да готви, той скромно отговаря: Готвя всичко, и то много добре. Любимото му изпълнение е печено агне в пещ…
Венци има невероятно чувство за хумор, особено се развихря вечер след работа, като седнем на по една салатка и малка чашчица. Тогава можеш да очакваш всичко от него, споделя още Надежда Иванова. И признава, че семейната им идилия все пак не е чак толкова пълна. Единият повод за остри разправии помежду им вече са разрешили, като са купили втори телевизор, и така всеки си гледа любимия сериал или спортна среща. Едва ли обаче някога ще доближат политическите си схващания, затова, за да не се сбият, избягват да говорят на политическа тема вкъщи…
В навечерието на 70-годишнината на Павликени Надежда Иванова мечтае градът отново да се напълни с деца, както беше някога. Павликени става едно от най-хубавите градчета на България. Пожелавам на неговите жители до 100-годишнината на града да живеят в спокойствие, благодатно, без непрекъснатите грижи за оцеляването си.
Управленческата мечта на Венцислав Иванов е в Павликени да има много работещи фирми, които да дават работа на всички млади хора и те да остават в града. Със съжаление посочва, че от 34 хиляди през 1992 г. сега населението на общината е намаляло на 24 хиляди. Вярва обаче, че след три години, ако всичко върви нормално и започнатите от общината проекти се реализират по план, ще бъдат усвоени над 100 милиона лева и градът ще придобие напълно нов и далеч по-хубав вид. За сегашния празник пожелава на съгражданите си да са оптимисти и да вярват, че доброто ще се случи. Стига да сме заедно и заедно да работим за него – твърди новият почетен гражданин на Павликени…
Елка СПАСОВАр сн. авторката