Убиецът на 23-годишната студентка Вероника – Илиян Здравковq работи в затвора и чака най-късно след десетина години да бъде освободен. Той беше осъден от Окръжния съд във Велико Търново на 30 години лишаване от свобода за убийство, извършено с цел грабеж. Циганинът, известен с прякора си Зико, неизвестно защо е преместен от Ловешкия затвор, който е със засилена степен на охрана, в общежитието в Троян, където е с облекчен режим на изтърпяване на присъдата. Това съобщи бащата на убитото момиче Трайчо Трайков. Освен това, от няколко години Зико работи като бръснар, с което допълнително съкращава срока на изтърпяваното наказание.
„През всичките тези години съм ходил къде ли не: при президенти, премиери, министри, депутати, при различни полицейски шефове и навсякъде поставям едни и същи въпроси, на които никой не иска да ми отговори. Искам да получа отговор защо един закоравял убиец, който преди това e имал още няколко опита за убийства и е прекарал повечето време от живота си зад решеткитеq отколкото на свобода, защо един такъв опасен човек не е в затвор с максимална степен на сигурност, а в общежитие. Това ли е специалния режим на изтърпяване на наказанието, под който той трябваше да бъде до излежаване на поне половината от присъдата си. И кой може да ми гарантира, че след още 5-6 години заради това, че се е хванал да работи, за добро поведение или кой знае още за какво този опасен за обществото човек няма да бъде освободен предсрочно. През всичкото това време не съм спирал да питам: защо този човек не получи най-тежката присъда по закон – доживотен затвор без право на обжалване. Тя щеше да е единствената справедлива присъда за това, което стори като прекърши завинаги живота на едно младо момиче. След 5, 10 или в най-добрия случай след още 20 години този човек отново ще излезе на свобода. И може би ще извърши и друго убийство и ще почерни и някое друго семейство. Това ли е смисълът на българското правораздаване? Въпроси имам още много, но никой не иска да ми отговори на тях“, не крие възмущението си почерненият баща Трайчо Трайков.
Жестокото убийство, потресло цяла България, беше извършено в края на февруари 2015 г. На 28 февруари около 19,00 ч. 23-годишната Вероника напуска работното си място заедно с колежките си и след кратък разговор с приятеля си тръгва да се прибира сама пеш през жп гарата и през Южния пътен възел към дома си на ул. „Христо Ботев“. Колежките й се опитват няколко пъти да я придумат да пътува като тях с градския автобус, но тя отказва. По пряка линия от гарата до дома й са не повече от километър. През лятото, когато навън е светло до късно, пътуването пеш през този район е приемливо, но през зимата е крайно опасно. В този район има агресивни бездомни кучета, в района на гарата от години са се самонастанили няколко цигански семейства, а нерядко в този район има и проститутки, сводници и скитници. Освен всичко това, до убийството на Вероника в района нямаше и осветление и нито една улична лампа. Онези, които се осмеляват да минават в тъмнината през този район, се събират на групи. Вероника обаче върви по този път всеки ден сама.
На 28 февруари, след като се разделя с колежките си и с приятеля си, 23-годишното момиче се отправя към дома си. Тя дори и не подозира, че това е пътя й към смъртта. По това време на гарата е седнал циганинът Илиян Здравков, опасен престъпник и рецидивист със 7 присъди за грабежи и убийства. Последното престъпление, за което той е бил осъден, е за нападение с цел грабеж. Това се случило през юни 2014 г. – половин година преди Зико да убие Вероника. Тогава в района между Горна Оряховица и Първомайци жена била застигната от Зико, който под предлог, че ще я упъти закъдето е тръгнала, я насочил по черен път. Край една необитаема постройка той я нападнал и я халосал с дебела тояга по главата, след което избягал. За щастие момичето оживяло. Нападателят бил заловен и осъден. Заради заплетени юридически процедури, свързани с обжалване на постановената му мярка „задържане под стража“, Зико бил освободен за кратко и изчезнал. Шест месеца той се укривал на различни места, като за последно се настанил да живее при роднина в района на кв. „Калтинец“, където последният работел в кравеферма.
Според обвинителния акт на прокуратурата, на 28 февруари Илиян Здравков заминал за Велико Търново, за да си търси работа. Неизвестно защо обаче в чантата си носел оръжието на бъдещото убийство. За това оръжие по време на делото така и не стана ясно дали е било брадвичка или тесла. Докато чакал обратно влака за Г. Оряховица, Зико видял прибиращата се Вероника и решил да я ограби. Последвал я в тъмното. На метри след моста на път за града той се опитал да вземе с взлом чантата й, но момичето отказало да му я даде. Тогава Зико я ударил няколко пъти по главата с оръжието, което носел в чантата си. След това завлякъл тялото и го хвърлил в реката, а самият той се качил във влака. Слязъл в Г. Оряховица и на гарата се опитал да изтегли пари с дебитната карта на жертвата. По записа от камерата на банкомата няколко дни по-късно е заловен. Според разследващите, още на първия разпит той направил самопризнания. Самият Зико на път за съдебната зала пък каза, че са го накарали да подпише, след като са го смлели от бой. В крайна сметка Зико е признат за виновен и е осъден на 30 години затвор.
Престъплението обаче така и не даде отговор на някои много важни въпроси, които хората обвързани с него, все още не спират да си задават. Защо убитото момиче беше намерено в реката по бельо, след като разследващите бяха категорични, че то не е изнасилено. Освен това в продължение на 3 дни полицаи с лодка обхождат района по Янтра, но не откриват трупа. Той е намерен случайно от местен рибар. Самият баща Трайчо споделя, че между 28 февруари и 3 март няколко пъти е минавал оттам, но също не е видял тялото. А това навежда на една друга версия, коренно различна от тази на разследващите. Според нея момичето е отвлечено от мъж с „Мерцедес“ неизвестно къде, изнасилено е и е убито, а след това едва през нощта на 2 срещу 3 март трупът е донесен и хвърлен тук. Особеното в тази версия обаче е, че в нея Зико няма никакво участие и не е истинският убиец, а набеден за такъв. Това е подозрение, което и днес, 10 години след престъплението, продължава да тегне в мислите на всички роднини и приятели на убитото момиче.
Иван ГЕОРГИЕВ