Туркини от Чаннъккале показаха уникална бродерия от метални нишки

Седем представителки на южната ни съседка Турция дойдоха във Велико Търново, за да покажат красотата на ръкоделията, които изработват в свободното си време. Чаровните дами пристигнаха в старата столица по покана на д-р Любка Любенова и Работилница “Седянка”. Запознали се преди 2 г. при гостуването на една от туркините в старата столица и решили да обменят опит при изработването на различните видове бродерии, които са характерни за нашата страна и тяхната родина.
Изкусните майсторки са от град Чаннъккале, който се намира в района на Троя. Там си имат кръжок по ръчна изработка, в който дават нов живот на 11 различни старинни техники от цяла Турция. Сред тях са тел сърма, в която се използва сребърна, златна или бронзова метална нишка и гергеф. Тя е специфична за черноморското крайбрежие. Жените показват още иглена дантела, плетени играчки на една кука, бутилки, украсени с хартия, която е увита по специфичен начин. Разказват, че бродерията, която изработват върху пешкирите, е типична двулицева, османска. Майсторките изработват още пачуърк, бродерия върху канаваца, украса за огледала, която се прави от миди. Обясняват, че имат интересни дрехи с печати върху плата. Те се правят предимно от басма. Този вид техника е характерен за град Токат, който се намира в Северна Турция, обяснява усмихната Сайда и показва дрехата си. Нейният съпруг е художник, който е участвал много пъти в пленерите на семейство Паневи. Затова тя е идвала вече в България многократно, а всички останали са в нашата страна за първи път. Впечатлени са от природата, както и от всичко, което са видели в Арбанаси, на “Етъра” и най-вече във Велико Търново.
На дамите от Турция превежда д-р Сирхан Мустафов, анестезиолог в Университетска болница “Света Марина” във Варна, който има повече от 30 пълни автентични национални костюма от различни етнографски области и на различни етноси. Любовта му към традиции се зародила още в детските години. “Интересувам се от костюмите на всички етноси, които живеят в страната. Събирам всякакви носии, но по-специално се интересувам от носиите на българите мюсюлмани и мохамедани в България, защото те не са проучвани и няма много данни за тях”, споделя д-р Мустафов. Запалил се през 1981 г., когато баба му отишла да живее при тях и донесла своя чеиз. В него имало много интересни бродирани чеврета и очкури, които не знаел какво представляват. Докторът обяснява, че възрастните жени се разделят много трудно със старите носии, но децата и внуците – много лесно. Жените по селата не искат много, много искат търговците, които знаят цената на един костюм.
“Аз обичам да давам добра цена на собствениците на костюмите, за да са доволни. Не се занимавам с търговия и не търся печалба от носиите”, споделя д-р Мустафов. Той оценява костюма като естетика, като външност. Безценен е с това, че всичко по него е правено ръчно – боядисване, конци, кройка. Изработено е от жената или терзията, но е като дреха на Шанел от преди 150 години.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ