Вече 16 години успехите на женския футбол във В. Търново са свързани с името на Валентин Витанов. Заедно с Йордан Грозданов те водят “Болярки”, които отскоро вече са под името “Етър”. За себе си 60-годишният наставник казва, че е и треньор, и доктор, спонсор, домакин, шофьор – всичко в едно.
Като млад е преминал през доста спортове – хандбал, футбол, баскетбол, борба. Дори станал градски шампион по борба, а треньорът Слави Станев го е увещавал сериозно да се захване с борбата. Малцина обаче знаят, че колоритния си прякор Вальо Бицепса той носи от кариерата си в щангите.
“Не съм завършил Спортното училище, първият му набор бяха родените 1961 г., а аз съм 60-и набор. Но тренирахме заедно. Първо в осми клас отидох да тренирам футбол и след два дни вече бях вратар на юношите на “Етър”. После обаче Йордан Ценов стана треньор в Лясковец, а аз се насочих към щангите. Брат ми беше щангист в мъжкия отбор на “Етър”, а този спорт тогава беше на мода. Започнах с вдигането на тежести, две-три години тренирах, но си контузих коляното и аз отказах да ми правят операция”, разказва Вальо Витанов.
Месец преди републиканското първенство в Кърджали през 1978 г. вдигал 90 и 110 кг в категорията си. Но заради контузията не тренирал цял месец и въпреки това станал трети, дори Реджеб Реджебов, който участва на Олимпиадата в Москва, останал четвърти. “Бях 60 кг, а обиколката ми на бицепса тогава беше колкото на шампиона на Полша по културизъм… Тогава започнаха да ми викат Бицепса и така си остана до ден днешен, така ме знаят хората”, разкрива Витанов произхода на прякора си. Така заради контузията приключил с щангите, а след казармата Йордан Ценов го извикал да играе вратар в Дебелец, но Валентин му отказал. Отишъл в “Чумерна” (Елена) до 23 години, но там взимали по 300 лв., а той тогава в строителството изкарвал по 1000 лева на месец и ги напуснал. Така се свършило със спортната му кариера.
През 1997 г. се създава футболният отбор “Ивайло-97”, в който Валетнин Витанов първо е помощник на Ангел Минчев, а после става старши треньор. После водил “Килифарево”, поел ги на полусезона, когато били предпоследни, но стигнали до второто място, а можело да станат и първи. Били “Академик” в Свищов с 4:2, а те влязоха във “В” група.
През 2004 г. Йордан Грозданов го кани да създадат женския “Болярки”. Събрали момичетата за един ден направо от улицата и отишли във Варна на турнир, където от осем отбора станали втори.
“Началото беше съвсем аматьорско – признава Вальо Витанов. – Още на първата тренировка видях, че не съм готов да бъда добър треньор. Предложих да търсим сриозен футболен спец и отидохме при Петър Хараламбиев, вечна му памет. Седем години минаха, преди да разбера какво говори и да усетя нещата от занаята, а 12 години минаха, докато овладея тънкостите на професията. Благодаря на Господ, че съм успял да се докосна до него!”
С годините “Болярки” започнаха да печелят медали, Купата на България, на Аматьорската лига, да създават десетки националки. Два пъти са бронзови медалистки в “А” група, а сега държат уверено второто място и според Витанов могат да станат вицешампионки на България, а защо не и първи!
Треньорският занаят се учи, но трябва да ти е дадено и отвътре, казва Бицепса. Помогнало му е и това, че се е занимавал с вдигане на тежести, особено по натоварванията на състезателките. Сега е безкрайно щастлив, че Ели Тодорова дойде и започна да работи, тя също е възпитаничка на Петър Харалампиев, беше помощник-треньор на националния отбор на Казахстан… “С голяма любов работи. Навремето казвах на г-н Харалампиев: Вие ми предадохте занаята си, но аз няма на кого да го дам. Обаче се оказа, че имам наследничка в треньорството, тя е наистина страхотна треньорка!”, споделя Витанов.
Момичетата приема като свои собствени деца. Миналата година, докато правеха общежитията, осем от тях спели вкъщи. “Докато бяхме “Болярки”, не съм взел и една стотинка за работата си, сега сме на почти минимални заплати в “Етър”, а имаме най-добра футболистка на България за девойки, десетки националки… Не само работим безплатно с Йордан Грозданов, но дори даваме от себе си. Ето, и сега са два месеца у дома, кой ще ми плати поне тока… Имах апартамент на морето, който бях заложил, и банката ми го взе, можех с парите да платя него, но предпочетох да ги давам за футбола. Четири спят на хотел, Красен Маслянков помага, екипите ни ги осигуриха Галин и Кристиян Анастасови… Хората виждат, че създаваме нещо и имаме резултати и ни помагат. През годините над сто човека са ни помагали! На момичетата са осигурявали дори рокли за абитуриентските балове, обувки, чанти… Но за да ти помагат, трябва да си заслужиш доверието”, казва Витанов.
Отборът им е изкарвал с по 12 000 лв. годишен бюджет, а са създали над 70 националки. Първите три стаи в общежитието на Спортното училище ги направил техният клуб, събрали 60 000 лв., после им подарили помещенията. “Никога не съм искал да правя нещо за себе си, всичко съм предпочитал да давам. Много от състезателките вече не са ученички, надявам се да не играят без пари и поне да им се осигурят едни минимални възнаграждения, за да ги запазим. “Етър” е в затруднено положение и още не знам дали ще ни оставят през новия сезон. Цялата годишна издръжка на отбора е 20 000 лв., а ние също представяме футбола на Велико Търново пред България и света”, завършва Валентин Витанов.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
