Археолози търсят гроба на средновековния български светец Роман Търновски сред руините на стар манастир. За втора година екипът, ръководен от проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей, извършва разкопки в гористата местност „Шушманец“ край Самоводене. Миналата година при извършените разкопки там бяха разкрити основите на стар молитвен храм. Археолозите са категорични, че това най-вероятно са руините на църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски, изграден в средата на XIV век.
Тази година разкопките продължиха с разкриването на католикона, или главната манастирска църква и прилежащите й терени. Източно от олтарната страна са открити малки фрагменти от многоцветен витраж. Архитектурните детайли сочат, че църквата е била с псевдодекоративни ниши, над които е имало керамопластична украса. На базата на тези елементи е установено, че над арките е имало три реда декоративни фризове, а над тях керамични корнизи. Наличието на голям брой керамични елементи извън църквата, около нея в източната й страна дават основание да се смята, че там се е намирала трапезарията и всички останали помещения и сгради, свързани с бита и ежедневието на монасите. В подкрепа на това мнение са и разкритите стъпала, които са водели от църквата към останалите сгради. Сред намерените през това лято предмети наред с многото останки от керамика интерес представлява малък фрагмент наподобяващ на пчелна пита – керамика върху стъкло, произведено в Иран. Предполага се, че е възможно това да е било част от потир.
От западната страна на средновековната църква е разкрит частично запазен вход и преддверие. Според археолозите, може би в това преддверие се намира и гробът на Св. Роман. В защита на тезата си те посочват, че именно в преддверията на храмовете са се извършвали погребенията на духовните лица. Самият Свети Роман е един от по-слабо известните български светци, живял през XIV век. Той произхожда от знатен търновски род и е един от най-доверените ученици на Св. Теодосий Търновски. След смъртта на Теодосий в Константинопол за игумен на манастира му край Търново е поставен Роман. Според запазените данни, Роман умира на 14 февруари 1363 г. вероятно от туберкулоза. И по всяка вероятност е погребан в самия манастир, каквато е била практиката в онова време. Ако очакванията на археолозите Хитко Вачев и Илиян Петракиев се оправдаят и в преддверието на манастирската църква бъде открит гроб, може да бъде направен антропологически анализ на костите му. Според житието му Св. Роман умрял от „кашлица“ като навярно става дума за туберкулоза, която в средновековието е често срещано заболяване. На базата на скелетните останки антрополозите могат да установят дали човекът е бил болен от туберкулоза по удебелените ребра и кости на тилната част на главата. Това може категорично да се установи също и чрез съвременен ДНК анализ.
Манастирската църква, която бе разкрита м.г., е с параметри 10х6 метра. От запазените сведения става ясно, че в строителството й е и взел участие лично цар Иван Александър. Тази година след разкопките археолозите са решили да извършат известна социализация като обвържат обекта със съществуващите туристически маршрути и по този начин да го оживят. Направени са дипляни и информационни табели. Маркирани са и няколко пътеки до него – две от хижа „Божур“, една от Трапезица и една от Самоводене. През трите дни – петък, събота и неделя ще има по желание и туристически маршрут дотук с екскурзовод.
След като през 2024 г. финансирането на разкопките беше поето изцяло от бюджета на Община Велико Търново, тази година с постановление на Министерски съвет са отпуснати 100 хил. лв. за проучване. Руините на старата църква бяха определени като един от емблематичните обекти, открити през м.г. и обявен временно за обект с национално значение.
Археолозите са убедени, че ако бъде открит гробът на Св. Роман Търновски това ще се превърне в събитие с национална значимост, защото досега в България няма открит гроб на светец, който да е археологически проучен. Това би било и едно от местата за поклоннически туризъм.
Още миналата година новооткритият манастирски комплекс в местността Шушманец беше определен от проф. Хитко Вачев като част от търновската Света гора, която се е простирала по цялото поречие между Трапезица и Самоводене. Може да се окаже обаче, че към тази огромна агломерация може би се е включвал и районът на крепостта Раховец над Горна Оряховица.
Иван ГЕОРГИЕВ