Търновци са сред родоначалниците на българската авиация

Публикувано на пн, 17 Дек. 2012
592 четения

Пощенска картичка с лика на авиатора С. П. Черкезов, участвал в Балканската война

В създаването и развтието на въздухоплаването и военната авиация участват редица личности, родени във Великотърновски регион. Сотир Черкезов, Асен Юрданов Попов, Хараламби Джамджиев, Пеню Попкръстев, Иван Миланов, Борис Денев, Асен Агов Юрданов, Тодор Рогев и др. са емблематични личности от историята на българската авиация. 
Хараламби Джамджиев с право е признат за родоначалник на българската авиация. Роден е на 13 юли 1875 г. във Велико Търново. През 1895 г. завършил Военното училище, бил произведен в първи офицерски чин и назначен на служба в 18-ти пехотен Етърски полк във Велико Търново. През 1905 г. доброволно напуска военната служба и насочва цялото си внимание към проблема на аеродинамичното летене и изработване в годините на все по-усъвършенстваните четири проекта на летателни апарати. Поставил е началото на българската практична и научна авиация, началото на научното изследване у нас, дал кураж и импулс на работата в тази област.
Сотир Черкезов е роден в Свищов през 1885 г. Той е първият българин – строител на аероплан. Дълги години е работил над своя самолет, който после усъвършенствал и първия пробен полет направил с него на 20 януари 1912 г. – деня на пълнолетието на българския цар Борис. Това се случило в Петроград, където Черкезов изработил първия си самолет. Издигнал се на 300 м. височина, а аеропланът си нарекъл “Княз Борис Търновски”. Но неговата мечта била да лети в България. Това обаче не му се отдало, поради започването на Балканската война през същата година, за която той се явил на служба в Аеропланното отделение, което действало при Одрин.
Милко Пенев е друга личност, свързана с авиацията в България. Роден е през 1892 г. във Велико Търново. Сказките на Джамджиев по въздухоплаването в родния му град възбудили у него интерес към авиацията, с която започнал да се занимава от 1906 г.
Асен Юрданов Попов е човекът с безспорни заслуги към българската въздухоплавателна литература от нейното създаване, с голям принос в популяризирането и пропагандирането на авиацията ни. Роден е през 1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Отдава се на всестранното изучаване на авиацията. През лятото на 1908 г. в родното си село построява голям апарат от своя модел – птица планер. Преживява ужасите на двете Балкански войни и Първата световна. В първите две като взводен командир с 18-ти пехотен Етърски полк, а в Първата световна война добива мобилизационно назначение в Аеропланната част – участвал като военен авиатор в 1-во Аеропланно отделение (Аеродром Белица) при 2-ра Армия към Солунския боеви фронт (1915-1917 г.). Благодарение на неговата “История на авиацията” в два тома черпим ценните сведения за вече вековната летопис на родното ни въздухоплаване. 

Избухването на освободителната Балканска война 1912-1913 г. заварило нашата авиация в навечерието на нейното формиране. Първоначално, при обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г. Въздухоплавателният парк на Царство България, в който се предвиждали балонни и аеропланни отделения, разполагал с материална част само за едно Балонно и за едно Аеропланно отделение с по един балон, респективно един аероплан. Тези две отделения са били първите наши бойни въздушни единици. В началото на месец ноември 1912 г. единственото самолетно отделение, след пристигането на нови самолети и завръщането на последните три групи авиатори, дало живот на още две такива отделения, формирани към 31 януари 1913 г. Тази организация, състояща се от три аеропланни отделения, от които първото имало при себе си депото за снабдявне с материална част на всичките отделения, се запазило до демобилизацията на 1 август 1913 г. Любопитна е историята на тези първи бойни въздушни единици: Първо Аероплнно отделение действало при обсадата на Одрин (Втора българска армия), под командването на пилот-авиатора Милков, с още трима офицери пилоти-авиатори – поручик Топракчиев, поручик Богданов, подпоручик Калинов и един наемен руски пилот-авиатор с фамилия Костин. Отделението разполагало с четири аероплана: 1брой Биплан Албатрос 100 НР, мотор Аргус; 1брой Биплан Воазен – 70 НР, мотор Рено; 1брой Биплан Фарман (руски) 50 НР, мотор Гном и 1брой моноплан Блерио 70 НР, мотор Гном. Всички самолети били двуместни.
Второ аеропланно отделение действало при Чаталджа (Първа българска армия) под командването на пилот-авиатора поручик Сакеларов, с още трима офицери – пилотите авиатори поручик С. Петров, Манков и Стоянов и трима чужденци, наемни пилоти (двама руснаци и един швейцарец). Отделението разполагало с четири аероплана: 1брой Биплан Сомер 70 НР, мотор Рено; 2 броя Биплана Фарман 60 НР, с мотор Гном и един едноместен моноплан Блерио.
В зората на своето създаване аеропланните отделения разполагали с импровизирани хангари, направени от подръчни материали, и докато те се подготвяли, аеропланите стояли на открито, вследствие на което изгубили много от своите технически качества.
Първо аеропланно отделение на аеродрома при Мустафа паша (Свиленград), представлявало същевременно и авиационния парк. Там се приемали всички новодошли материали, самолети и пр. И от там ставали изпращанията им за Първа и Четвърта армии, при формирането на второ и трето аеропланно отделение. По време на войната по-нататъшното снабдяване с техника е ставало от Управлението на Инженерните войски към Щаба на Действащата армия, чрез Инженерната инспекция. През време на Балканската война се доставили 24 аероплана, от които 4 броя Албатрос 100 НР (Германия); 3 броя Блерио – 70, 50 и 30 НР (Франция); 6 броя Фарман 60 НР (Русия); 6 броя Блерио 2 (Русия) и 2 броя Нюпорт (Русия).
Докато българската армия разполагала само с първото аеропланно отделение, бойните задачи, които трябвало да се изпълняват, се давали от началника на Инженерните войски при Щаба на Действащата армия. Впоследствие, когато се формирали трите аеропланни отделения и се предали към отделните армии, задачите се поставяли от Щаба на съответните армии.
Дейността на родната ни авиация през Балканската война от днешни позиции изглежда много примитивна и не представлява нищо особенно. Но като се вземе под внимание тогавашната техника на самолета, подготовката на първите ни авиатори и работата, която извършвали в областта на разузнаването, тази дейност е истински подвиг. И историята го доказва. Първо аеропланно отделение на 16 октомври 1912 г. извършило своето първо бойно летене при Одрин с пилота поручик Радул Милков и наблюдателя поручик Продан Топракчиев. Със самолет “Албатрос” извършили първия разузнавателен полет. В периода от 16 до 17 октомври самолетите на отделението извършили 15 излитания за изпълнение на бойни задачи – предимно разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш, Кадъкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа). На 17 ноември 1912 г. италианският авиатор Джовани Сабели и на наблюдател Васил Златаров със самолет Блерио за пръв път в историята на българските военновъздушни сили извършват въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. В легендарната битка за превземането му взело участие и Балонното отделение на Въздухоплавателния парк, като извършило основно наблюдение на бойното поле край Одрин. Балонът “София – 1” бил издигнат за пръв път на 15 октомври над позицията и до първото примирие извършил наблюдения в продължение на 10 бойни дни. Второ Аеропланно отделение, зачислено към Трета армия и базирано в Черкезкьой, било ползвано за разузнаване на Чаталджанската позиция, между Мраморно и Черно море. През периода януари-март 1913 г. извършва 27 бойни полета. Трето аеропланно отделение, придадено към Четвърта армия изпълнявало задачи в района на Галиполския полуостров. След стихване на бойните действия на галиполското направление отделението се използвало за наблюдение на Булаирската позиция и извършило 9 бойни полета.
След общата демобилизация на 1 август 1913 г. трите Аеропланни отделения се демобилизирали в Аеропланно отделение, а по-късно в Аеропланна рота от Въздухоплавателния парк.
Нашата прохождаща и нестабилизирана авиация в самото начало на Балканската война, както и през самата война, завършила с гордост за Българската армия, изпълнила всички поставени задачи, без да даде жертви в боевете. Единственият загинал е пилотът Христо Топракчиев, който по невнимание, с един от доставените от Русия недостатъчно солидни стари самолети, паднал при Свиленград на 19 октомври 1912 г. и поради избухване на мотора изгорял.
Чест прави на първите български авиатори за техните смели полети, за извършената така ценна разузнавателна дейност и за достойния им принос в спечелените битки.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
(Снимките са от фонда на РИМ – Велико Търново)

loading...
Пътни строежи - Велико Търново