Преди 81 години на днешната дата 9 септември 1944 г. в най-новата българска история се случва едно събитие, което повече от осем десетилетия се тълкува твърде противоречиво и нееднозначно както от професионалните историци, така и от българската общественост.
През нощта на 8 срещу 9 септември в София е извършен държавен преврат, в резултат на който е свалено законно избраното българско правителство и на власт идва скалъпената коалиция от няколко партии, ръководено от опитния превратаджия Кимон Георгиев.
Същата нощ и през следващите дни в градовете и селата на Царство България слязоха от гората и партизаните, които в следващите месеци някак доста странно се клонираха и от няколкостотин колкото са били в действителност станаха хиляди и дори десетки хиляди.
Под заплахата на окупиралата страната ни Червена армия само за няколко дни шумкарите завзеха властта и започва една жестока саморазправа с всички инакомислещи, които бяха обявени от тях за врагове на народа.
Във Велико Търново и в региона властта е завзета от шумкарите от Горнооряховския партизански отряд, който е част от Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона. Отрядът е създаден от сливането на 13 чети, най-големи сред които са Горнооряховската, Килифаревската и Павликенската. През пролетта и лятото на 1944 г. дейността на отряда се активизира. Извършени са няколко въоръжени акции главно по селата. На 8 август бойна група дерайлира товарен влак между Павликени и Бутово. Едно от най-тежките сражения на отряда е в периода 31 май 12 юни в Стражишките гори. В тези сражения загиват 28 партизани. На 6 септември в самото навечерие на замисления преврат шумкарите от Еленската чета нападат село Константин, като в последвалото ожесточено сражение загиват 7 човека от четата. На самия ден 9 септември отрядът взема най-активно участие в установяването на новата власт в региона. С цел овладяването на колкото може повече населени места отрядът се разделя на чети, които навлизат в селата и градовете на региона. В Търново на самия ден 9 септември, слезлите от горите партизани въоръжени и във войнишки колони и със стегната маршова стъпка минават в победоносен марш по главната улица “Васил Левски”. От запазените от онова време черно-бели снимки прави впечатление, че от двете страни на улицата десетки търновци посрещат “горските пилета” с цветя и викове “Ура!” На една от снимките се вижда обаче и голям плакат, чрез който се изразява благодарност към другаря Сталин и победоносната Червена армия, която е дошла да освободи отново братския български народ от фашисткото робство. Ако се съди по начина на изпълнение на плаката, ясно се вижда, че той не е направен импровизирано и набързо, а е доста добре изпипан. Което дава основание на човек да се съмнява и в бурно изразената естествена радост и ентусиазъм на жителите на старата столица от слизането на партизаните в града. Отново от запазените фотографии става ясно, че официалното им посрещане е пред паметника “Майка България” на мястото, където днес са Общината и кръстовището до сградата на Централната поща. През последните години сред част от обществеността се разрази спор дали тези снимки са истински или многото посрещачи на тях са добавени в наши дни чрез фотошоп. Според една от версиите, тъй като на самия 9 септември само 20-ина човека са излезли да посрещнат шумкарите, след като властта вече е завзета от тях е било организирано второ “посрещане”. Със заплахи и под строй търновци са изкарани насила от домовете си и са докарани в центъра на града, където е организирано второ “всенародно” веселие и посрещане на партизаните, което е заснето с фотоапарат. И така са се появили и въпросните снимки с голяма народна масова на тях
За разлика от други населени места, където новата власт е установена с проливане на реки от кръв, в Търново и околностите подобни масови убийства на самия ден 9 септември като че ли няма. Терорът в региона обаче се развихря след това, когато комунистите вече са успели да установят властта си. Още в годините на социализма тайно се говореше за една зловеща тайна, която десетилетия крие гората край село Козаревец. Според местните хора в периода между 22 и 27 септември 1944 г. тук край гората са докарани с камиони десетки “врагове на народа” от целия регион, които са разстреляни. А след това и живи, мъртви и полуубити, но все още дишащи, са нахвърляни в изкопаните масови гробове и затрупани с тонове пръст, която отгоре е затъпкана с камионите. Една невероятна и ужасяваща смърт, каквато не заслужава нито едно човешко същество, каквато и да е неговата вина. А в случая става дума за напълно невинни хора. Възрастните хора от Козаревец разказвали, че скоро след масовата екзекуция ямите били разровени от дивите животни и из целия район край гората можело да се видят човешки скелети, черепи и кости. Някои от тях били облечени в свещенически дрехи, а в ръцете си държали Библии. Което ясно показва, че една част от убитите са били свещенослужители. За съжаление досега все още нито един археолог не е предприел активно проучване на масовите гробове и не е правен опит за установяване на самоличността на поне част от избитите и заровените там мъченици.
Освен тайните нощни екзекуции, в първите дни след завземaнето на властта комунистите от региона вземат активно участие и в Народния съд, създаден да облече в законова форма зверствата и екзекуциите на инакомислещите. В нашия регион са създадени състави на Народния съд във Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево и Дряново. За точният броят на осъдените от народните съдии на смърт и различни срокове затвор, не е изследван в детайли. Смята се, че от днешната Великотърновска област бройката е около 300 човека. Знае се, че и тук голяма част от осъдените на смърт са били представители на най-заможната и будна част на българското общество, бизнеса и интелигенцията: учители, лекари, адвокати, банкери, предприемачи, индустриалци, свещеници, както и обикновени граждани, заклеймени от народната власт и осъдени като “врагове на народа”. Издадените смъртни присъди са се изпълнявали в района на старото търновско гробище, където днес се намира паркът “Дружба”. Очевидци от онези години с ужас си спомнят, че писъците и виковете за помощ на осъдените и ругатните на палачите са кънтяли зловещо над целия град преди да бъдат захвърлени в ямите и затрупани с тонове пръст. За зверствата на това място днес напомня голям черен метален кръст издигнат в памет на избитите през 1945 г. жертви на комунизма. Наред с убитите със или без съд и присъда десетки великотърновци и жители от цялата област са осъдени и на различни срокове затвор. А през следващите години с появата на страховитите комунистически концлагери голяма част от обитателите им са от търновския регион.
Случилото се на девети септември и в годините след това е било и ще продължи да бъде обект на голям интерес и различни тълкувания и интерпретации. При тълкуването на едно историческо събитие не трябва да се изпада в крайности, но за случилото се на 9-ти и след това като че ли е доста трудно дори и днес да се запази неутралния тон на коментар.
Иван ГЕОРГИЕВ
сн.: интернет