Над десет клуба във Велико Търново предлагат уроци за напреднали и начинаещи
През последните години клубовете за народни танци се превърнаха в място за отмора, срещи и забавление на хора на различни възрасти и с различни професии, но с общо увлечение към традиционния български фолклор. Само във Велико Търново уроци за начинаещи и напреднали предлагат повече от десет клуба, а репетициите посещават стотици. На заниманията в по-старите клубове например всяка седмица се събират между 120 и 150 души, обикновено разпределени в три групи според нивото на напредналост. Така вечерни хора се извиват във всеки ден от седмицата във физкултурните салони на училища, в читалища, в големи обществени сгради, дори във фитнес залите. С тропане на хора вече си почиват и жителите на по-малките селища от Общината. От Дирекция “Култура” обясниха, че клубове по танци за малки и големи има в Ресен, Церова кория, Пчелище, Шемшево и Леденик.
Дали това е поредната мода, която ще отшуми по подобие на латино вълната, е рано да се каже. Може би просто преодоляхме периода на отричане на всичко българско и сега нещата си идват по местата. Но е факт, че вече има клубове за всякакви интереси и като в развитите страни всеки се занимава с това, което му е на сърце, без да робува на някакви общи тенденции.
Репетиция в два от клубовете миналата седмица посети и екип на “Янтра ДНЕС”, за да разбере
кое е накарало хората да се “хванат на хорото”.
Всяко занимание по правило започва със загряване, а после идва ред на хората, които се редуват – с по-бързо и с по-бавно темпо. Почивка между танците няма. Който се умори, минава встрани за кратка почивка и глътка минерална вода. В края на репетицията всички са със зачервени лица, мокри блузи и доста уморени, но гледат щастливо като деца на рожден ден. И признават, че са дошли в залата изморени от напрежението в работата или битовизмите в дома, но си тръгват емоционално заредени.
Петър разказва, че е играл народни танци като дете и за него това е едно завръщане. “Определено има мода в последните години да се ходи на народни танци и особено сред хората от ИТ сектора, които много киснат пред компютъра. Емоцията тук е уникална, хората се сплотяват. Шегуваме се помежду си, че с тези еднакви фланелки сме като секта. Ходил съм и на танго, и на латино, но тук най-много ми харесва. Може би защото народните танци са групово занимание, не ти е нужен партньор, което е чудесно за леко асоциалните хора, към които причислявам и себе си”, споделя търновецът.
Ирина е на 29 години и работи в магазин. Запалила се, след като “с кумата и булката от една предстояща сватба отидохме да научим основните неща”. Според нея фитнесът е скучен, “а тук хората общуват, имаме си фейсбук група, правят се излети сред природата”, признава младата жена и се хваща на хорото.
Танцьорката Нели пък е учител. Тя е играла като дете, а от 2 години отново танцува. “След танците се чувствам перфектно, не се ядосвам, по-отгоре гледам на нещата. Някои по-консервативни познати ни се чудят с какъв акъл жени на тия години, с големи деца, идваме тук, но тези хора нищо не спортуват и не могат да разберат. На фитнеса ми беше много скучно, там ходех заради сауната най-вече, докато тук всичко правим наведнъж (смее се), ще ни видите в края на репетицията как излизаме мокри. В началото мирише на парфюми, после не чак толкова (смее се).”
Отскоро магията на танца владее и част от екипа на “Янтра ДНЕС”. Главната редакторка се включи в новата група за народни танци с водещ Райчо Димитров – възпитаник на Средно музикално училище “Филип Кутев” – Котел, и на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Атмосферата е уникална! Райчо успява да ни сплоти и да ни накара да усетим общия ритъм. Вече научихме няколко нови хора, не усещаме как минава времето. Тръгваме си окрилени и заредени с енергия, споделя Мила Милчева.
Народните танци са най-предпочитаната терапия от българина през последните години, твърди хореографът на фолклорен клуб “Валденс Победа” Татяна Вълева. “Хората танцуват, за да се отърсят от стреса.
Клубовете посещават хора с различни професии,
но два пъти седмично за по един час те забравят за ежедневните проблеми и се посвещават на себе си. Голяма част от тях признават, че са заменили фитнеса с репетиционната зала. Други пък не крият, че са мотивирани да научат българските хора, за да не се срамят, когато отидат на сватба или банкет”, споделя Таня.
От 13 до над 60-годишни идват на нейните репетиции. Постоянна бройка на хората, които танцуват в клуба, няма, но прави впечатление, че през зимата мераклиите намаляват, а през пролетта интересът отново се възражда. Банкетите обикновено не се пропускат, а на нях се събират около 150 души от трите групи – за напреднали, подготвителната и за начинаещи.
Най-големи трудности за начинаещите танцьори създават някои видове движения в българските народни хора, които са на неравноделни тактове. Те са предизвикателство за хората, които свирят, и за тези, които танцуват. Особено за такива, които не са спортували нищо, не са танцували нищо и нямат тази двигателна култура и чувство за ритъм. Но е нужно само малко търпение. Като всичко ново в началото, понякога не се получава, но с повече репетиции и това става, споделят наблюденията си хореографите.
Най-лесното хоро за всички е “Бяла роза”, което всъщност е Ганкино хоро. То е най-близко до всички, защото много хора са ходили по механи и го знаят. После идват Право, Еленино, Дайчово. Само след седмици репетиции лесните хора са изместени от Граовското и Чичовото хоро. Като цяло хората от Шопската фолклорна област са най-трудни заради бързия ритъм и многото движения. Най-бързите и най-бавните хора се играят най-трудно. Бавното хоро например изисква повече емоция и опит. За да изиграеш хубаво едно право добруджанско хоро, трябва да си много добър танцьор, обясняват професионалистите.
Всеки от любителите танцьори сам открил своя път към българския фолклор. Но е факт, че веднъж
докосне ли се човек до магията на танца,
никога няма да се отърси от нея. Всички сетива ще бъдат обгърнати от вълшебството на танца, мистерията, която е вклинена в него, енергията, с която е наситен, история, сакралност. Още през древността танцът е бил считан за метод, чрез който човекът се съединява с природата. Малко хора знаят, но танцът е израз на бита на отделна група хора, според различните трудови дейности, които извършват и други елементи от ежедневието, които могат да се предадат чрез танца.
Векове наред чрез танца се представя различна регионална принадлежност, която се различава по съдържание на елементи на танца, съчетания, стъпки, маниер. Както знаем, в България има седем фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, а всяка от тях има свой характерен облик.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив
