Търново е дало на българската култура редица поети, писатели, композитори, художници, музикални изпълнители, кино и театрални актьори. Един от тях, чието име за съжаление днес е малко известно на широката общественост е оперетният актьор Асен Русков.
Бъдещата звезда на българската оперета е роден на 12 юли 1896 г. в Търново в семейството на учител. Още като ученик той впечатлява учителите и съучениците с декламаторските и певческите си умения. Поради което е търсен да участва както в сутрешните неделни утра, така и във вечерните забавления, които в началото на миналия век са се организирали традиционно в салона на читалището “Надежда”. По-късно както ученик той е включен в училищния хор като солист и тогава още повече се откроява неговия специфичен глас, който години по-късно ще го направи едно от най-разпознаваемите лица на българската оперета.
След завършването на гимназиално образование в родното Търново Асен Русков заминава за София, където постъпва на работа в трупата на театъра “Ренесанс”, създаден от Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. Две години по-късно той вече е не само актьор, но и режисьор в Свободния театър, а през 1922 г. е сред създателите на Кооперативния оперетен театър. Наследник на този театър днес е Националният музикален театър “Стефан Македонски”.
Освен Русков, сред създателите на този театър са още и Ангел Сладкаров, Матю и Мими Македонски. Кооперативният театър просъществува до 1939 г. като през тези години той има гастроли не само у нас, но и в останалите балкански страни и градове: Цариград, Белград, Загреб, Любляна, Сплит, Букурещ. Наред с това в периода до 1944 г. Асен Русков се изявява и в театър “Одеон”, Художествения оперетен театър, Временния военен театър.
След промените от 1944 г. и идването на власт на ОФ, а след това и на комунистическата партия, настъпват промени и реформи и в сферата на културата. През 1946 г. е създадена Народната опера, а за неин пръв директор на следващата година е назначен Асен Русков.
На този пост обаче той изкарва малко повече от година, тъй като по собствените му думи не е роден за началник и да командва. Затова, когато през 1948 г. е създаден Държавният музикален театър, Русков напуска шефското място в операта и се прехвърля в театъра като редови актьор. Тук той работи в продължение на повече от десет години до смъртта си.
Асен Русков напуска този свят на 23 ни 1958 г. само месец преди да навърши 62 години.
През своята над 40-годишна изпълнителска кариера търновецът се превъплъщава в над 150 роли на сцената. Това, с което той се отличава от останалите си колеги от оперетата, е неговото невероятно чувство за импровизация и умението да предизвиква смях у всички. Заради това му умение той си спечелва прозвището “Царят на оперетния смях”. Актьори, имали удоволствието да бъдат на сцената с Асен Русков, споделят невероятни истории от “кухнята” на спектаклите. Както често се случва и при най-големите актьори, понякога те забравят репликите и се налага партньорът им на сцената да импровизира, за да ги измъкне от неудобната ситуация. В подобни случаи било истинско щастие партньор на сцената да ти е “бачо Асен”. Той умеел безпогрешно да усеща колебанието у партньора си и веднага “поемал топката” от него и правел такива импровизации, че публиката в салона никога не разбирала, че е станала свидетел на замазване на гаф. Така в едно от представленията на оперетата “Хубавата Елена” един от музикантите в оркестъра, който трябвало да подаде с инструмента си тон на солиста, се заплеснал по намиращата се горе сред публиката негова годеница и съвсем забравил за задълженията си на сцената. Без изобщо да се смути Русков седнал на ръба на оркестрината, провесил краката си надолу и докато ги клател, с усмивка и песен на уста напомнил на разсеяния музикант, че трябва да надуе обоя си, за да му даде верния тон. Смутен и целия изчервен музикантът влязъл отново в ролята си, а след края на представлението се скъсал да се извинява на солиста, когото поставил в нелепа ситуация. “А, нищо страшно не е станало, моето момче. Ама друг път не го прави, защото току виж си попаднал на колега, който така ще запецне на сцената, че не можеш извади от устата му после и думичка с ченгел”, с усмивка бащински го потупал по рамото Асен Русков. В една от звездните му роли, тази на Менелай от същата оперета, с появяването си на сцената той предизвиквал вълна от бурен смях сред публиката още преди да е отворил уста и да пее. Неговият Менелай бил всичко друго, но не и царствен: плешив, с шкембе и с дебели криви крака, чийто колене по неизвестен начин актьорът бил направил така, че да стърчат навън.
А когато трябвало да извика своята съпруга Елена, за да му отключи вратата на двореца, той с изпъчено напред шкембе и с вирната гордо глава, се провиквал с дрезгав старчески глас: “Елено, Ленче, ела да ми отключиш вратата, портата, мари булка!” А когато на сцената се появял колегата му, играещ ролята на Парис, Русков сбръчквал смешно нос и започва да си вее с ръка пред лицето, като споделял уж на себе си, но така че да го чуе цялата публика, че “тоз момък” му миришел на овце. По този начин той напомнял на хората в салона, че в “Илиадата” на Омир, Парис всъщност е овчар по занятие.
Наред с Менелай, другата емблематична роля на Асен Русков е тази на Хитър Петър от операта “Имало едно време” на композитора Парашкев Хаджиев. Русковият хитрец се отличавал от образа, който повечето зрители до този момент си представяли. Той не бил младеж, а улегнал мъж напомнящ на заможен чорбаджия. Движенията му били пестеливи, но пък за сметка на това гласът му, онзи чист баритон, завладявал залата още в първите минути след появата му на сцената. И онова, което спестявал от движенията си, той го компенсирал с интонацията на гласа и блестящите си импровизации.
Наред с певческата кариера, Асен Русков се изявява и като филмов актьор. Две години преди смъртта си, през 1956 г. той участва в първия български цветен филм “Точка първа” на режисьора Боян Дановски. Там той се превъплъщава в ролята на Маестрото и играе в компанията на бъдещи звезди като: Ружа Делчева, Константин Кисимов, Асен Кисимов, Рангел Вълчанов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Любомир Шарланджиев, Гец.
Днес името на “царя на смеха” Асен Русков носи улица в старата част на Велико Търново.
Иван ГЕОРГИЕВ