След Освобождението Търново дава на новата българска държава политици, държавници и министри, най-известен, от които, разбира се, е Стефан Стамболов. Наред с него обаче не можем да не отбележим и една личност, с чийто живот днешните старостоличани като че ли не са особено добре запознати. А той е един от най-дълго задържалите се по върховете на властта политици на Третото българско царство. Името му е Александър Гиргинов.
Роден е на 11 май 1879 г. десет месеца след освобождението на Търново от османско иго. След като завършва мъжката гимназия в родния си град, той заминава за Германия, където завършва право в Лайпциг. През 1901 г. се завръща обратно в България и се установява в столицата София, където отваря адвокатска кантора. Наред с това обаче Гиргинов навлиза смело и в политиката като става член, а скоро и един от лидерите на Демократическата партия. От 1908 г. в продължение на повече от две десетилетия той е несменяем народен представител в осем народни събрания. А наред с това редактира и партийния официоз, вестник “Време”.
След преврата от 9 юни 1923 г. той е избран в ръководството на Демократическия сговор. Но скоро след това, несъгласен с политиката на сговора, сам го напуска. От началото на 30-те години чак до болшевишкия преврат от 1944 г. Александър Гиргинов е министър на финансите, и вътрешните работи и здравеопазването, в шест правителства: на Александър Малинов, Никола Мушанов и Константин Муравиев. Фатално за него се оказва участието в последното от тези правителства, на Муравиев. То има незавидната участ да съществува само една седмица, от 2 до 9 септември 1944 г., когато е свалено чрез държавен преврат от комунистите и звенарите на Кимон Георгиев. Заради участието си в това правителство Александър Гиргинов е арестуван още в първите дни след преврата. Изправен е на съд и е осъден на 1 година затвор лишаване от свобода, като са му отнети и гражданските права.
След излизането си от килията, въпреки предупрежденията на приятелите си повече да не се занимава с политика той се включва във възстановяването на Демократическата партия.
В статиите, които публикува във вестник “Знаме” той остро критикува политиката на ОФ и разобличава опитите на комунистите да овладеят коалицията и да наложат тоталитарно управление на страната. С което си спечелва завинаги омразата на комунистите и техния лидер Георги Димитров.
На 25 октомври 1947 г. Александър Гиргинов отново е арестуван и изселен на другия край на България, в Разград. Там е поставен под домашен арест, като е принуден по три пъти на ден да се подписва в управлението на народната милиция. През целия си престой там той е наблюдаван зорко от агентите на Държавна сигурност. За да сломи съпротивата му и да го направи мек и отстъпчив, по заповед отгоре, милицията в Разград и в Дулово, където е преместен след това, го подлага на психически тормоз. Забранено му е да пише и получава писма. Настанен е да живее в празна стая без мебели, със счупени прозорци и без печка и завивки за леглото. Когато виждат, че и това не сломява волята му, са му отнети купоните за хляб и той е оставян по няколко дни гладен без трошичка на масата. След като виждат, че и това не помага, комунистите отново втвърдяват тона. През 1952 г. бившият министър отново е арестуван, изправен е пред съда и е осъден на седем години лагер. Откаран е на остров Персин. Там тормоза над вече възрастния бивш политик продължават с пълна сила. Непосилният труд, гладът, студът и болестите, наред с побоищата, на които е подлаган, сломяват силите на Гиргинов. На 1 ноември 1953 г. той умира в общежитието на първи обект в лагера на 74-годишна възраст В акта за смърт като причина е посочен мозъчен кръвоизлив. Актът е подписан от бъдещият политик от посттоталитарния период, д-р Петър Дертлиев, който по това време също е затворник, но наред с това съвместява по задължение и принуда, и длъжността на лагерен лекар.
Иван ГЕОРГИЕВ