Директорът на ДКС “В. Левски” Таня Димитрова обяви вчера, че напуска поста си, като е подала молба още на 25 март, а официално оттеглянето ѝ е от 7 юни.

– Г-жо Димитрова, защо се стигна до напускането Ви?
– Защото с всичко, което се случи под някаква форма за добро или за зло, Дворецът на културата и спорта през февруари стана център на събитие, което отключи обществено обсъждане, къето имаше много посоки. На практика аз изгубих уважение в управлението, защото то трябва да е справедливо и да стъпва на конкретни факти. Готова съм да изложа тези факти за своята работа и ще го направя.

– Как се развиваше ДКС “В. Левски” през годините?
– 10 години след откриването му, през 1995 г. всичко вече бе различно в България, в управлението на града и в управлението на ДКС. От тази година започва управлението на г-н Сергей Данчев – директор в продължение на 19 години. Какво се случва с двореца? Нека се доверим на медиите. “За 10 години спортната зала не стана Дворец на културата” (в-к “Борба” 221/14.11.95). ДКС се нуждае от тройнотарифен електромер, има милиони левове задължения, водата тук тече, дори когато не вали. 1998 г. – единствен и към днешна дата ремонт на 3150 кв.м покривна конструкция. 2008 г.: “Един дворец – много въпроси”, ДКС се нуждае от спешен ремонт иначе залата става неизползваема” (в-к “Янтра ДНЕС” 51/14-16.03.2008). Необходими са 200 000 лв. от общинския бюджет за обекта и прилежащата инфраструктура. 2010 г., 25 години след построяването: “Дворецът на културата и спорта се превърна в дворец на мизерията”. 40 отбора в Турнир по футбол на малки вратички и стотици зрители – състезание при студ от 5 градуса.
Тренировки на тъмно и студено. Кофи и легени събират топящия се сняг. Отоплението отива навън, защото енергийната ефективност е 28% при стандарт 80%. Нахвърлени фотьойли, неизползваеми санитарни възли. Активно пропадащи площадки,стълбища и асфалтови алеи около ДКС. През 2014 г. изтича експлоатационния срок на сградата (в-к “Янтра ДНЕС” 29-31.01.2010). Абсолютно доказателство за обвързаността на ДКС и управлението, както локално, така и управлението на града. Има ли усещане, че нещо се случва?

– Вие поехте поста преди 11 г., как оценявате работата си?
– Поех ръководството в началото юли 2014 г. Това, което намерих, беше предпоставка за всички мои усилия и реализирани проекти:

Фасада на ДКС – мраморни фасадни стени зона Север под името на Васил Левски: боядисани с черна блажна боя; входни врати – с изпочупени и лепени с тиксо стъкла; в остъклената висока северна част – застрашаващи живота счупени стъкла и свърталище на плъхове; околопарково пространство с пропадане; никакво външно осветление на сградата.

Резултати: почистване на фасадата с песъкоструй; озеленяване на пространството с цел запазване на фасадата – растенията са вече на 10 години; поставяне на винил (по-късно и стъклопакет) с цел закриване на счупените високи остъкления и невъзможност за влизане на животни, както и безопасност за разхождащите се и играещи там деца и родители; преместване на мраморни цветарници с кран, с цел ограничаване достъпа на деца с велосипеди и пешеходци превенция от травми на граждани; озеленяване с цел естетика; монтаж на прожектори и нощно осветление; подмяна на остъкления и входни врати в Зона Север и Зона Юг. Реализиран проект на Община Велико Търново, който подмени и стабилизира площадката пред главен вход.

Административна част – кофи, тенджери и одеала за събиране на течащата от ниското тяло вода в зона служебно фоайе, кабинети администрация, гримьорни и съблекални, конферентна зала № 129, 130 – вода, която при дъжд течеше като река. Издути от наводнение кабели на електричество, стени, които се рушаха, паднали тавани.

Резултати: спешен основен ремонт на ниското тяло, който бе извършен по обществена поръчка, но като лична услуга от управителя, който ми изпрати и подарък камион с фракция, за да се изолират зоните пред изчистената фасада. Тук признавам, че наруших и форсирах реда на обществената поръчка. Влизахме в есенно-зимен период и нямаше да оцeлеем. Беше повече от спешно. Стълбите към ниското тяло, по които се качвах всеки ден, за да активирам дейността, ги вземах като тренировка плюс скачането от височината на прозорците. Успяхме, а през зимата ремонтирахме щетите от ел. инсталацията и унищожената ламперия.

Зона главно фоайе – използвана основно за склад на безобразно нахвърляни маси, столове, железа, покрити с найлони и вързани с въжета- на второ и първо ниво. Заковани с всички възможни материали зони. Гардероб. Липсващи осветителни тела. Силно занемарено. Това виждаше всеки посетител.

Резултати: оформяне на зони за съхранение и зона Гардероб, които се вписват в интериора. Там все още стои старият балатум… почистен, но износен. Осветление отговарящо на съвременния стандарт. Боядисване, поддръжка на стени и подмяна на напукани стъклопакети. Оформяне на Зона за комфорт на публиката.

Реализиран личен проект по повод 30-ата годишнина на ДКС, който представя България с най- голямата и ценност българския фолклор и традиция чрез постоянна експозиция на всички етнографски области: културна област “Пирин” “Шоплук”; “Родопска”; “Тракия”; “Странджа”; “Северняшка”; “Добруджа”. Експозицията е налична, всеки може да я види. Тя е и достойна памет на дарителите – г-н Петър Христов и г-жа Елмира Димитрова.

Реализиран личен проект – създаване на билетна каса. В удобство на публиката, живееща в този район на града, на всеки зрител и организатор на събитие и носеща приходи от продажба на билети за Община Велико Търново.

Главна зала – изпочупени и скъсани седалки на всички нива; продрани балатуми, които се слагаха върху игрално поле, завеси на прозорците, които се движеха от всяко движение на въздуха.

Резултати: реализиране на собствен идеен проект “Мобилни завеси” – не съм го патентовала и не съм получила бонус. Изпълнен от “Д-медия” ООД с личното участие на г-н Станислав Стоянов и екип професионалисти. Проектът мобилни завеси даде възможност за мултифункционална главна зала, която може да предлага различен брой седящи места за различни събития от културно естество (концерти, театрални спектакли, обществени събития) и дава предимство на всеки организатор да формира различни търговски нива, защото оформя Централна зона, допълнителна зона, зона пълен капацитет. Това е един от вечните проблеми още от построяването на ДКС – броят места, които за всяка от двете основни функции (спортно или културно събитие) са различни. Мокет, който се застила върху игралното поле, като го предпазва и дава интериор подходящ за събитие от културно естество. Изцяло подменена тапицерия на седящи места в Сектор А; изцяло подменена подова настилка в централна зона и до ниво на Сектор Е ; изцяло отремонтирана и претапицирана Главна ложа. Отремонтирани седалки без комфорт за зрителя очакват подмяна по проект. Поставяне на изолация на високите остъкления от алпинисти.

Зона съблекални – основен ремонт на санитарни помещения (нямаше дори стени, а само дупки под покритието, което махнахме); основен ремонт на всички съблекални, течащи душове, кранове, стари бойлери, падащи тавани (за щастие не върху дете). Зад тези ремонти стои много труд и малко средства, защото намерих начин да освежим и осъвременим пространствата без пари по проекти и без разхищения на средства; основен ремонт – шпакловка и покритие на стени в коридори; счупени стъклопакети; остаряло осветление; комфорт и чистота за всеки състезател и артист.

Изредените факти (избрах само основните) от дейността по възвръщане на достойнството на сградата говорят за изключителна мотивация, много труд и обърнете внимание – нито едно от тях не е резултат от проект на Общината. Всичко е финансирано от бюджета на ДКС и изпълнено от моите колеги. Ето това е доказателство, че трудът и целеполагането са еднакво важни с многото средства, които естествено правят всеки управленец успял без много усилия.
Ще допълня, че резултатите от моята дейност като директор могат да бъдат видяни по всяко време и интерес към тях, че с радост щях да отговоря на всяко питане. За периода от близо 11 години не получих нито едно, дори когато течеше дебатът в Общинския съвет за промяна на статута на ДКС. Аз имах какво да кажа. Все пак за 11 години бях единственият ръководител, милеещ не за заплата, а за видимите резултати от труда си и тяхното достойно проявление. И да… идеята за промяна на статута на ДКС “Васил Левски” към функция спортна зала е добра за всеки, който не осъзнава факта с каква привилегия разполага (една от двете мултифункционални зали в България). Всяка привилегия задължава. ДКС “Васил Левски” е нещо голямо във всеки смисъл и се нуждае от големи действия. Посредствените такива няма да попречат за поддръжка на всяка спортна зала. Ако беше толкова трудно нямаше всеки, дори малък град, да разполага с една задължителна.
Получих оценка “лошо управление” поради зависимост от топлоподаване. Провален хандбален мач за температура от 15 градуса? (историята твърди, че преди години и 5 градуса са били норма). Кой директор има правомощия и възможност да се справи с ресори, които дори не са част от Общината? Не разбрах как така се формират критерии за дейност без факти, без справедлива оценка за постигнатото, кой има право да уронва несправедливо авторитет, изграден на база видими резултати. Чух обръщения, които са срам за всеки управляващ орган и негов представител. Видях как ефективно се консолидира политическа група и как бях разменна монета в местен управленски или личностен водевил (препоръчвам на тази политическа група да се поучи от партийния си лидер, който осъзнава предимствата и декларира доверие на жени- управленци, защото далновидно е разбрал, че жената управленец е убедителна, поемаща риск и автентична, като поведение). Дадох изключително много лична енергия и 11 г. от живота си като ръководител и като артист, за когото сцената е храм, а ДКС “Васил Левски” – достойна кауза.

– Напускате обаче точно преди старта на основния ремонт, който би могъл да реши доста от проблемите на двореца…
– Нека се случи ремонтът, нека има мениджърски екип, както се анонсира. Това място заслужава да бъде обновено, защото е привилегия за този град. Все пак имаме примера на ДКС – Варна, който е построен 1968 г., а основният му ремонт е 48 г. по-късно. Тук имаме шанс ремонтът да се осъществи на 40-ата му година, дано да стане както трябва и по всички правила. Неговата реализация ще отреди на кмета на Община Велико Търново приз за единствен управленец, който дава нов живот на тази институция. Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” го заслужава. Без моите усилия и тези на екипа днес нямаше да планираме ремонт, защото това място щеше отдавна да е истинска руина. Дадох от силите и идеите си, за да я има тази институция дълго във времето. Ако приемем, че всяко работно място е нашия работен дом, можем да обобщим, че то прилича на стопанина си.

Анатоли ПЕТРОВ