Всеки българин знае имената на легендарните борци от първата половина на миналия век Дан Колов и Никола Петров. Наред с тях обаче има още немалък брой български борци, прославили родината ни, но за съжаление останали неизвестни в народната памет. Един от тях е свищовлията Петър Ферещанов. Малцина днес, дори и в родния му град, особено сред младите, са чували името на тази спортна легенда. А животът и кариерата му са такива, че заслужават да бъдат разказани и да останат в паметта на следващите поколения българи.
Петър Ферещанов е роден на 2 май 1902 г. в крайдунавския град. Като младеж е запленен от цирковото изкуство и когато в родния му град идва циркът на Лазар Добрич той моли директора да го вземе в трупата. В следващите няколко години младият свищовлия пътува с цирка не само из България, но и в цяла Европа. В средата на 20-те години на ХХ век Ферещанов решава да приключи цирковата кариера и да започне да изкарва пари с борба като сам си бъде имресарио. Заминава за Германия, където дълго време никой не му обръща внимание. Огорчен, той хваща влака за Париж. По онова време френската столица е центърът на европейската свободна борба, там почти всяка седмица се провеждат турнири с добри награди и премии за победителите. Попаднал в големия град, 20-годишният българин се чуди как да се ориентира къде се провежда някой от турнирите, но не знае и думичка френски. В това време късметът му проработва. До него спира мъж, който на няколко езика го пита какво търси. Тъй като знае малко руски, Петър му обяснява, че иска да се бори. “Тръгвай с мене”, маха с ръка непознатият. Българинът е заведен на един малък площад, където в продължение на два часа демонстрира силата си като огъва железа, чупи тухли с юмрук и поема върху гърдите си движещ се автомобил. Оказва се, че непознатият, който го довежда, е известен френски спортен журналист, който, убеждавайки се в силата на българина, му става мениджър и го взема под крилото си. Преди да го хвърли в турнирните битки, мениджърът изпраща Ферещанов за няколко месеца да тренира в истинска борческа спортна школа във Виена, където изучава тънкостите на хватките. Едва след това започва и същинската спортна кариера на българина. За 1-2 години той става шампион на Европа, като мачка съперниците си, които също са имена от голяма величина.
В средата на 30-те години Петър Ферещанов се завръща за кратко в България и тук участва в демонстрационен мач и се изправя не срещу кого да е, а срещу великия Дан Колов. Срещата е неравностойна. По това време Дан Колов е вече на 45 г. и болестта му е започнала да се проявява и да изпива силата му. А съперникът му Ферещанов е на 33 г. и е в разцвета на силите си. Срещата се наблюдава от над 30 хиляди души публика и завършва, без да излъчи победител. След края ѝ легендата Дан Колов с уважение и респект заявява: “Аз съм се борил с толкова много борци, но никога досега не бях срещал такава сила и мощ насреща си. И още повече го уважавам, защото той показа, че е не само велик спортист и много силен мъж, но и много добър човек”. През юни 1941 г. е последната известна среща на свищовлията на стадион “Юнак” в София той тръшва на тепиха известния румънец Йон Драгичеану.
Началото на Втората световна война спира възходящата кариера на Петър Ферещанов. Лично по заповед на цар Борис Трети той е назначен за преподавател по спортна борба и самоотбрана без оръжие в Полицейското училище в София. А през 1936 г. е награден отново лично от царя и с ордена “За гражданска заслуга” V степен. Любопитното е, че отличието му се дава за разкрит заговор за подготвян от Хитлер държавен преврат в България.
В разгара на Втората световна война Петър Ферещанов е прехвърлен на работа в Отдел “А” на Дирекцията за обществена безопасност. Това е отделът, който се бори с комунистите и техните терористични акции. Според бившия сдъветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров, в отдела борецът се проявил като истински садист. Той трошал костите, изтръгвал ноктите и смазвал от бой докараните при него комунисти и партизани, за да ги принуди да говорят. Според Чакъров сред пребитите от бореца бил и самият Тато. Доколко тези твърдения са истина, днес е трудно да се каже. Безспорно борецът едва ли е галил с перце по главата и е черпил с кафе враговете на държавата, виновни за десетки атентати и избити невинни хора. Самият Ферещанов споделя в онези години, че ненавижда изтезанията, тъй като е спортист.
След болшевишкия преврат от 9 септември 1944 г. комунистите изливат отмъщението си върху бореца Петър Ферещанов. То е един от първите арестувани и е убит без съд и присъда по най-жесток начин на 11 септември, само два дни след завземането на властта. В устата му е пъхната запалена динамитна шашка, която се взривява и разкъсва тялото му на парчета. След убийството комунистите налагат пълно табу върху името на Петър Ферещанов. Забраняват дори на близките и роднините му да говорят за него под страх да бъдат изпратени в концлагер. Проклятието на фамилията Ферещанов продължавна да тегне години след убийството му и върху неговия син Тодор. Синът е на 8 години, когато баща му е убит, и по-късно споделя, че това е нанесло силна болка и психическа травма в съзнанието му за цял живот. Той избира цирковото изкуство, но не борбата, а акробатиката. За да се спаси от проклятието на фамилията, синът се представя като Тодор Петров. През 1963 г. той сключва брак с колежката си Лиляна и двамата стават част от трупата на цирк “Добрич”, с който обикалят света. На едно от представленията в САЩ обаче Тодор претърпява тежка злополука. Отново според Костадин Чакъров българинът завежда дело в съда и печели половин милион долара обезщетение, които пари внася в американска банка. Това обаче е доста трудно да се повярва. След падането на комунистическия режим Тодор и семейството му се установяват да живеят за постоянно в САЩ. Там, в щата Флорида, на 11 декемри 2000 г. той умира. Уви, за съжаление, гробът на неговия баща, легендата Петър Ферещанов, ако съществува изобщо, никога няма да бъде открит.
Иван ГЕОРГИЕВ