С ветовноизвестният български физик проф. Минко Балкански беше специален гост на кръглата маса “Българското училище – пресечна точка на образование, морал и гражданска отговорност”, която се проведе през миналата седмица в ОУ “Димитър Благоев във В. Търново. Събитието уважиха още Явор Киряков от сдружение “Морал, Етика и Гражданско образование”, началникът на Регионалния инспекторат по образованието инж. Розалия Личева, експерти, учители и родители. В рамките на форума бяха представени 30 доклада на преподаватели, директори и родители. ОУ “Димитър Благоев” е единственото училище в областта, в което вече трета година под формата на СИП два пъти седмично се водят занимания по морал, етика и гражданско образование. Предметът бе въведен с помощта на фондация “Миньо Балкански”.
Проф. Балкански живее и работи във Франция, където от дълги години ръководи лаборатория по физика на твърдото тяло. В нея специализират учени от цял свят. Почетен професор е на университета “Мария и Пиер Кюри” в Париж, преподава в Калифорния, член е на Индийската академия на науките. Името му е било забранено от комунистическия режим в България.
У нас той е основател на фондация “Миньо Балкански”, която работи по собствена програма за обучение на учители и ученици по информатика. Близо 130 български училища получиха като дарение оборудвани компютърни кабинети. Фондацията е изградила и два образователни центъра – в с. Оряховица и в Нова Загора, в които над 240 учители са преминали курсове по информатика на различни нива. От 10 години български младежи са приемани в лицея “Луи льо Гранд”, който подготвя за кандидатстване в най-престижните френски университети, благодарение на олимпиадите по математика, физика и информатика, организирани от проф. Минко Балкански.
– Г-н Балкански, защо предметът “Морал, етика и гражданско образование” трябва да стане част от задължителната учебна програма в българското училище?
– Много важно е хората да имат морал, да усещат кои са важните неща в живота. Това ще им позволи да си изградят етика как да живеят, как да се отнасят към другите и най-вече как да изградят гражданско общество. Гражданското образование е изключително необходимо, затова спешно трябва да се въведе в българското училище. Както се изучава математика и физика, така трябва да има часове и за гражданско образование. Младите българи не знаят какво е държава, какво е общество, какво е гласуване, какво е демокрация, защото това не се учи в училище. Не знам да има друга страна по света където гражданското образование да не е застъпено като редовен учебен предмет.
– Защо избрахте да помагате на българското училище?
– Една от най-типичните черти на българина е стремежът към образование. В кръвта на всеки българин тече истината, че най-важният фактор за прогрес е интелектуалното издигане. Няма семейство, което да не знае, че бъдещето на децата му минава през училището и образованието. Най-голямото зло, което може да се случи на България, е хората да загубят тази вяра и да започнат да мислят, че и в това няма надежда. Какво бъдеще можем да очакваме след това? Ако загубим този потенциал, ако изоставим вярата, че там е нашето бъдеще, какво ни остава?
С голямо съжаление и смущение трябва да призная, че преподавателите имат компетентността, духа и вярата в тяхната висока отговорност към бъдещето на страната. Те полагат огромни усилия да изпълнят ангажимента си към младите хора и към обществото, но кой ги насърчава, кой ги чува, кой се отзовава на техните най-належащи нужди, кой ги уважава и зачита. В миналото учителят е бил една от най-уважаваните фигури в обществото, заедно с попа и кмета. Днес също преподавателите би трябвало да са сред елита на нацията и най-достойните нейни граждани, но изглежда, че държавата ги е забравила заради нейните си приоритети, а обществото забравя да възпита децата си в уважение и почит към училището. Незачитани, невъзнаградени, незаплатени, учителите имат право да се бунтуват.
– Какво не ви харесва в българското училище?
– Изгубеният авторитет на българския учител. Педагозите трябва да се чувстват като в миналото – най-съществената част от народа, защото те изграждат бъдещето на страната. Не политиците, учителите градят бъдещето на България.
Затова първо трябва да се възстанови авторитетът на учителите. На второ място трябва да има обич между учителите, учениците и родителите. Те не бива да са безразлични един към друг, а да бъдат като едно семейство, да живеят, да работят и да се развиват заедно. Трябва учениците да разберат, че училището е тяхно нещо и че един час отсъствие е голяма загуба за тях, а чувам, че има ученици, които редовно отсъстват от учебни занятия. Това го няма никъде в света, защото един час учене в училище струва на държавата, а и на всекиго от нас, солидна сума пари. Това е вложение в тяхното бъдеще, а ако те не го приемат, е неразбираемо и не бива да се позволява.
– От какви реформи се нуждае българското образование?
– Навсякъде се правят реформи, някога сполучливи, друг път не. Положението в България обаче е специално зло. Средното образование е архаично и има нужда от дълбоки промени както в структурата, така и в съдържанието. То трябва да се приспособи към модерните изисквания на обучението и на стремежа на България да влезе в европейското общество. Рязкото разделение на две съвсем различни групи училища – природоматематически и езикови гимназии, е голяма вреда за младите и пречка за бъдещото им учение и професионално издигане. Един математик или физик има нужда да владее добре най-малко два чужди езика, за да влезе в европейски университет и да се надява да направи кариера в Европа. За да могат младите от езиковите гимназии да продължат в областта на икономиката и финансите, необходима им е много добра подготовка по математика. Знания по математика и физика са необходими дори за да четат интелигентно вестника и да разберат новите открития и еволюцията на нашата цивилизация. Що се отнася до съдържанието, и там има нужда от дълбоки промени. Трябва една сериозна комисия да определи това, което е нужно и полезно да се преподава.
Друго голямо зло е този дълъг престой на младежите в гимназията, които завършват на 18-19 години. Средното образование трябва да се завършва на 17, а на особено даровитите деца трябва да се даде възможност да отиват в университета и на 15. Опитът ни от конкурсите, които провеждаме в България, показва, че на 15-годишна възраст учениците постигат своето най-високо ниво. В конкурса по математика победителите са все на тази възраст и са приети в най-престижните френски училища, но трябва да ги чакаме три години, за да дойдат. Какво правят през това време – тъпчат на място и чакат.
Реформата трябва да започне от началното училище, което да даде една основна грамотност на всички деца. Те трябва да се научат да говорят добър български език, да четат, да пишат и да разбират това, което е написано и казано. Трябва да им се дадат елементарните знания, за да се развиват в днешното общество, но това далеч не е достатъчно, ако не им се даде и едно достойно възпитание в морал и етика. Ако няма гражданско възпитание днес, няма да има общество утре. Българските деца трябва да се учат, че има добро и зло. Образованието трябва да ги предпази от корупцията и престъпността, на които ги излагат медиите. Това е дълг на държавата и обществото – да създадат достойни граждани.
– Правил ли сте изчисления колко компютърни зали сте оборудвал в страната?
– Най-малко 130. Към тях могат да се добавят още няколко единични случая, но при първата офанзива бяха оборудвани 130 зали с по 10 компютъра. Всички тези зали работят не само за учениците в часовете им, но и за всички учители, които могат да ги ползват. Но най-важното не са компютрите, те са претекст да насърчим българските учители да се заемат сериозно с преподаването на информатика. Ние ги каним в нашия институт за образование в село Оряховица. Всяка седмица там идват по 20-30 учители. Там те получават напътствия и работят с видни информатици от БАН и от Математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
– Вие сте пострадал много от комунистическата диктатура. При опит да премине нелегално границата брат ви е застрелян. Вие пък сте осъден на смърт като дизертьор, защото не сте ходил войник. Не остана ли у вас поне малко огорчение и обида?
– Това минава. Но ме ужасява, че българите са обхванати от амнезия. Те са забравили за миналото или по-скоро не искат да си спомнят какво е било през тези 50 години. Това е нещо ужасно, как може един народ да напредва, като не иска да знае миналото си. Трябва българите да се заинтересуват какво е станало, да питат дядовци и баби как са страдали по време на тази диктатура, за да не попадат в друга.
– Какво ви кара да помагате с всички сили на талантливите български деца?
– Когато бях поканен да дойда за пръв път в България, ходих в БАН, в СУ, изнесох няколко лекции, имах щастието да посетя няколко училища. Там видях млади хора, които имат желание да се издигнат, имат стремеж към знания. Тогава създадохме конкурс по математика и физика. Преди да се заемем с този конкурс, във Франция в училищата, които основа Наполеон – Екол политекник и Екол Нормал Сюпериор, никога не е имало български ученици. А сега всяка година влизат двама или трима. Тези, които ги завършват, стават един изключителен елит, потенциал за България и Европа. От нашите ученици вече имаме един професор по математика в Университета в Париж – Младен Димитров. Той е вече световноизвестен математик. Във Франция има много талантливи математици и конкуренцията за този пост беше невероятна, но Младен успя да се наложи на конкурса. Това е голяма радост и надежда за България, защото младите са истинското богатство на страната.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив
