Свeтовният шампион по шахмат Анатолий Карпов е депутат от Държавната дума на Руската федерация и зам.-председател на Комисията по международни отношения. Той бе в България по покана на лидера на “Атака” Волен Сидеров, срещна се с председателя на Парламента Димитър Главчев. Сред градовете, които посети освен столицата, бе и Велико Търново. Карпов поднесе цветя пред паметника на загиналите за свободата руски воини в православния храм “Възкресение Христово” в парк “Руски гробища”, където бе посрещнат от Великотърновския митрополит Григорий.
Анатолий Карпов откри два нови шахматни клуба в Горна Оряховица и Свищов, като направи сеанс по едновременна игра с талантливи шахматисти от региона. Срещна се и с треньорката на ШК “Етър” Светла Йорданова и шампионите на клуба Емил Стефанов и Стефани Бижева, които му направиха специален подарък.
– Вие сте идвал и преди в България, какъв е поводът за сегашната визита?
– Продължаваме шахматната си програма в България. Отдавна оглавявам Фонда на мира, това е международна асоциация, в която вземат участие миротворчески организации от много страни. Заместник-председател съм на Комисията по международни отношения в Държавната Дума на Русия, така че се съвместиха няколко неща за моето идване тук.
– Как се е променила България от вашето идване за първи път?
– Първото ми идване у вас пак бе по линия на Фонда на мира, който оглавявах в бившия Съветски съюз. Тук имаше голяма миротворческа конференция в София, беше през 1981 година. После съм идвал в Пловдив на Европейско отборно първенство, което спечелихме с лекота. Помня, че след него останахме десет дни в България, за да пропагандираме шахмата. Целият тогавашен отбор на СССР – осем гросмайстори плюс двама резервни. Всеки от нас обходи поне по три града, аз бях в Русе, София и Пловдив. Много неща са се променили оттогава.
– Какви трябва да бъдат отношенията между Русия и България?
– На път от Стара Загора към вашия град посетихме Шипка, изкачихме върха и положихме цветя пред монумента. Исторически нашите две страни винаги са били близки. Тази близост и откритост на двете държави трябва да се запази. Ще трябва да възродим икономическите връзки, които навремето бяха много силни, но се съкратиха рязко и почти прекъснаха. Българската продукция трябва да намери отново своя пазар в Русия. А руската продукция – у вас, основно енергетиката. Сега, когато се затварят мини в европейските страни, атомните ни централи са едни от най-безопасните, строим такива в цял свят – и в Южна Америка, и в Централна Америка и Азия. Руски компании строят атомни централи и в съседна Унгария. Това би придало нов импулс на нашите отношения. Трябва да се реализира и Южен поток, който бе планиран, но после замразен.
– Туризмът също трябва да се развива и желанието на нашата страна е да си върне руските туристи…
– За радост, на вашето Черноморие вече има все повече руски туристи. Когато бях в Поморие, видях десетки хиляди. Мнозина имат тук и имоти. Дори днес в Стара Загора ми казаха, че само в града живеят 9000 руснаци, а в областта – 19 000. Това никак не е малка цифра.
– Вие съвсем наскоро говорихте за русофобията в Европа. Кой има интерес от нея?
– Дори не знам защо тя се появи в такива мащаби. Аз обикалям по света от 50 години, вече станаха 51. Когато излязох за първи път, времената бяха сложни, едва бяхме преодоляли Карибската криза. Ако помните, конфликта между САЩ и СССР за Куба. Но дори тогава въпреки противопоставянето на двете страни, имаше взаимно уважение. Въпреки Студената война, хората не се мразеха. А в последните години русофобията, която нараства, не ми е понятна. Според мен това не е случайно, а е нечий проект. Но ние ще преодолеем това.
– За първи път ли сте във Велико Търново?
– Да, градът ми направи забележително впечатление. Древна столица на България, пазител на християнството в своето време, както са го наричали – Третият Рим. Тук има исторически традиции, чудесни хора срещнах.
– Анатолий Евгениевич, кога разбрахте, че имате качества да станете шампион?
– Когато станах гросмайстор, тогава и усетих, че мога да стана и световен шампион.
– Вие сте световен шампион от 1975 до 1985 г. и после от 1993 до 1999 г. Коя е най-ценната победа в кариерата ви и има ли партия, която помните с особени чувства?
– О, много са интересните партии в състезателната ми кариера. Само една няма да мога да посоча. Но например една от партиите ми срещу Виктор Корчной – шестата партия от 1974 година. Един от мачовете ми с Гари Каспаров. Според мен около 50 са партиите, които мога да цитирам и които си заслужава човек да помни.
– Как се променя шахматът през годините, могат ли технологиите да повлияят на човешкия фактор?
– Разбира се, че не. Компютрите променят формата на подготовката, напълно различен стана и достъпът до информацията, но хората въпреки това продължават да изпитват удоволствие от шаха и измислят нови неща.
– Вашето ежедневие сега политика и шахмат ли съчетава?
– Да, аз основно се занимавам с шахматното образование в различните страни. Имам открити много школи по света, а и в нови райони в Русия. Неотдавна открих такава школа в Осетия, договорихме да има всеобщо шахматно образование в Чечня. През септември ще открия шахматна школа в дори в най-южния град на планетата – Ушуайя в Огнена земя… Вече подписахме договор и има решение на местния губернатор, така че се надявам да стигна дори там, за да пропагандирам шахмата.
– Открихте нови шахматни клубове в Горна Оряховица и Свищов?
– Така е. Имам шахматна школа в Албена, която работи вече 8-9 години. После открих такива и в Поморие и София. Продължаваме да работим в тази посока, тук във Велико Търново има чудесни традиции и силни шахматисти. А за да се постигне нещо в шаха, трябва да се работи. Пожелах на новия клуб в Г. Оряховица да създадат добър училищен отбор и да извоюват правото да участват на силния международен училищен турнир “Бялата лодка”, който се организира в Русия.
– Какви са ползите от шахмата за младите хора?
– Шахматното обучение в училище повишава интелекта на учениците. Шахът развива логиката, учи на стратегия, на необходимостта да планираш, развива и повишава паметта. Това е комбинация от качества, които са необходими на хората за живота. Да, искаме паралелно с това да произвеждаме и гросмайстори, и шампиони, но най-главната задача е друга – да направим интелекта по-висок, знанието – по-дълбоко. Шахматът просто подготвя младите хора за самостоятелния живот.
– Какви са впечатленията ви от Великотърновския регион и бихте ли дошъл отново?
– Забележителни, благодаря за топлия прием и в трите града. Да, бих дошъл отново, ако моите визити тук помагат за развитието на шаха, особено сред подрастващите.
Страницата подготви
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът
