Стотици великотърновци се събраха на Самоводската чаршия в старата столица, за да отбележат Еньовден – денят на лятното слънцестоене и на лечебните билки. Той е един от най-големите летни празници в българския традиционен календар и е изпълнен с особена енергия. Еньовден черпи силата си от древните ритуали, свързани с надеждите на хората за здраве, щастие, благополучие и плодородие. По своята същност е дълбоко свързан с лятното слънцестоене и представлява своеобразен култ към слънцето. Той носи своето начало още от древните вярвания на прабългарите към божеството Тангра, преплетени и в част от езическите обичаи на Богомилите, а впоследствие пречупен през философията на християнството. Празникът се свързва с рождението на Св. Йоан Кръстител, известен още като Йоан Предтеча, защото идва преди Иисус и разказва на хората за неговата поява, а Кръстител, защото той е кръстил Спасителя във водите на река Йордан. Но за нас, българите, Еньовден си остава празникът на магията на билките, на неспиращия жизнен цикъл и на слънцето като първоизточник на живот. Именно затова този празник символизира разцвета на природата като връхна точка на лятото. Това е най-дългия ден в годината, а слънцето е най-силно и най-жарко.
„Вярва се, че сутринта на Еньовден слънцето се събужда, за да изиграе най-горещото си хоро, изкъпва се във всичките води на утринната роса и се изпълва с младост и сила. Почива цял ден на небето, а после се обръща и бавно тръгва по дългия път към зимата. Старите хора казвали „Еньо запретна своя ямурлук и тръгна да доведе зимата“, както и „Кукувицата кука до Еньовден, а после онемява““, разказа Полина Паскалева, която за пета поредна година бе водеща на празника и изпълнител на традиционните ритуали. Тя допълни, че хората вярвали как в нощта срещу Еньовден се отваря вратата към новото начало. Ето защо млади момичета извършвали гадания за любов и за венчило с помощта на водата. Те свивали еньовски китки, украсявали ги с пръстени и накити и ги потапяли в менче с мълчана вода, а на сутринта ги вадели и гадаели чрез наричане за любов. На Еньовден се извършвали и обреди, свързани с магичната сила на растенията. Затова се правят и венците, през които хората се провират за здраве, а после се пазят през годината за цяр.
За здраве на всички присъстващи, Полина направи древния ритуал по опушване на билки, като за целта в еньовското менче тя бе поставила стръкове от: исот – за защита и очистване, босилек – за да прогони злите сили, салвия – за подхранване и успокоение, маточина – за наслада и лавандула – за радост на сетивата. С тази смес тя опуши венеца от 77 билки, през който хората преминаха, а след това бяха раздадени 300 еньовски китки. Накрая на Самоводската чаршия се изви и еньовско хоро.
„Това е един красив летен празник, пъстър, жизнерадостен, наситен с енергията на билките и на уханните треви. Вече повече от 10 години на този ден винаги присъствам на Самоводската чаршия. Смесвам се с хората, снимам лъчезарните им изражения и се радвам, че традицията се почита във В. Търново и се предава на младите поколения, тъй като виждам много усмихнати деца с народни носии, както и одухотворените им родители“, каза адвокат Валери Ставрев, който и тази година не пропусна да празнува заедно с останалите жители и гости на града.
На празника присъстваха и малчуганите от Първа група „Мики Маус“ от ДГ „Ален мак“ във В. Търново, заедно със своите учителки Свилена Балевска и Надя Каинова, които предварително ги бяха запознали с него и лечебната сила на билките. Децата бяха облечени в народни носии, а момиченцата закичени с венчета от цветя. Те също минаха през големия венец и си взеха еньовски китки.
„В нашата детска градина е приоритет да възпитаваме децата в народните традиции и българщината. Запознаваме ги с всеки един празник, за да могат да усетят магията. Това много им харесва и ги ентусиазира, а родителите ни подкрепят във всяко едно начинание“, разказа Балевска.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът
