Стотици миряни и днес ще се стекат в Преображенския манастир край Велико Търново, за да отбележат храмовия му празник. Игуменът отец Георги обясни, че празничната служба започва на 5 август в 19,00 ч, а днес ще има литургия и водосвет. След това всички присъстващи ще опитат от курбана. Тъй като храмовият празник се пада винаги в средата на Богородичния пост, той и тази година традиционно ще бъде от риба. За него са купени около 100-120 кг шаран, като част от него ще бъде пържен, а другият сготвен на чорба. И тази година отново има миряни, които пристигат в манастира още от предния ден, за да участват във вечерната служба, а след това да пренощуват в района на Божията обител.
Отец Георги съобщи, че продължава реставрацията на стенописите в манастирската църква, като целта е те да бъдат съхранени за поколенията. По отношение на ремонта на рушащите се сгради в източното крило на Божията обител обаче засега ситуацията се оказва доста сложна. Проблемът е, че сградите там са разположени върху активно свлачище и преди да се извършват каквито и да е ремонти или строителни дейности трябва да се направят геодезични изследвания, за да се открие къде има здрав терен, на който могат да стъпят основите на тези сгради. Това свлачище не е от вчера, а откакто е създаден манастира и затова през своето съществуване той цели 4 пъти е бил пристрояван. „В случая с това крило ние не можем нищо да направим. Държавата трябва да се организира и предприеме някакви дейности. Онова, което можем да правим ние е само да събаряме компрометираните сгради и да разчистваме терена“, обясни отец Георги.
Преображенският манастир е четвъртият по големина манастир в България след Рилския, Бачковския и Троянския. Основан е по времето на Второто българско царство XIII-XIV век, като първоначално се е намирал на около 1,7 км. от сегашното си местоположение. При разкопки през 1992 г. на това място са разкрити изцяло основите на старата църква. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир на Света гора, но през 1360 г. се сдобива със самостоятелен статут. След завладяването на Търново от османците манастирът няколко пъти е опожаряван, а накрая е и разрушен. Възстановен е на сегашното си място през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който е и негов пръв игумен. През 1834 г. започва строежа на църквата му от майстор Димитър Софиянлията. Майсторът обаче е хванат и е обесен заради участието си във Велчовата завера и църквата е достроена от Колю Фичето и Иван Бърната. Стените на храма са изписани от Захарий Зограф от Самоков. На една от външните стени той рисува стенописа „Колелото на живота“, който привлича и днес миряни и богомолци от цялата страна. По своята архитектурна форма Преображенският манастир спада към т.нар. манастири крепости. През Възраждането в него намират подслон някои от националните революционери: Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев. Тук приема монашески сан съратникът на Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото. По време на Руско-османската война от 1877-1878 г. манастирът е превърнат във военна болница на руската армия. В знак на признателност след края на войната руските войници подаряват на манастира днешни църковни камбани.
За съжаление през последните 3-4 десетилетия манастирът запада и постепенно се руши. И тъй като желаещи за монаси няма в обителта е останал само игуменът отец Георги, който трябва сам да се грижи за всичко, което е една почти непосилна задача. През 1991 г. част от монашеските килии в старото крило на манастира са разрушени след срутване на скални маси.
На юг от манастира се намира гробището, в което наред с останалите покойници е погребан и дядото на актьора Георги Парцалев, чиито имена той носи.
Иван ГЕОРГИЕВ