Всички, които познават Стефан Стефанов, знаят, че е диалогичен, приветлив и възпитан мъж, но винаги с ясно мнение и позиции, които твърдо отстоява. Преди 5 години бившият общински лидер на БСП и член на Националния съвет на партията, общински съветник и зам. областен управител изненадващо предприе тотална промяна в битието си. Замина за Англия, където живее със семейството си в Саутхямптън и работи като електротехник. И казва, че днес се чувства доволен и най-вече спокоен. Но не спира да следи активно политическата ситуация и живота у нас.

Днешното му битие на Острова

 

В началото бях в Лондон, но прецених, че Саутхямптън е много добро място за живеене. Дойдоха при мен съпругата и децата и започнахме да градим това, което в крайна сметка сме. За мен и семейството ми нещата в личен план се развиват много добре, чувстваме се отлично. Голямата ни дъщеря Мария скоро ще стане на 17. Завърши средно образование, матурите ѝ минаха отлично и бе приета в избрания от нея колеж. Адаптацията ѝ в началото не беше лесна, защото тя вече си имаше обкръжение. Във Велико Търново учеше в прекрасно училище като “Емилиян Станев”, което е едно от най-добрите не само в областта, но и в страната, защото г-жа Котларска го разви много. Малката навърши 10 години, ходи на училище, посещава и българското училище в града. Има много голяма българска общност, само в област Хампшър има между 8 и 10 000 българи, а на Острова са между 250 000 и 300 000.
Работя като електротехник, не в компания, а на свободна практика, но не мога да се оплача от липса на работа и внимание. Предпочитам да подходя предприемчиво. Един великотърновец ми помогна в първите дни, когато започнахме заедно, буквално беше: “кафявото е фаза, а синьото е нула”. В България една крушка не бях завивал. Явих се на изпити, придобих няколко квалификации, все още нямам пълна правоспособност, т.нар. “златна карта”, но вървя по този път. Харесвам си работата и ходя с удоволствие колкото и да е натоварена. В Англия има абсолютно толериране на частната инициатива, самата държава те подтиква да ставаш все по-квалифициран. За разлика от България, където строителите са “по-широко скроени”, то в Англия са по-тясно специализирани. Няма как да правиш и ВиК, и дърводелство или шпакловка. Особено за електричеството и когато става въпрос за газ, там цедката е много голяма и компромис не се прави, тъй като правиш инсталация, която трябва да служи на тези хора в следващите десетилетия.
Има едно изравняване на стандарта, и то важи за цяла Европа. Хората, с които поне ние сме се обградили, български семейства, се чувстват добре, намерили са си пътя.

За България и Велико Търново

 

България често ни липсва, няма как да е другояче. Но според мен в България не е толкова зле. Ако влезете в социалните мрежи, оставате с впечатление, че В. Търново е едва ли не Бангладеш… Днес минах пеша през целия град, намирам го подреден и ако хората хвърлят по-малко фасове и хартийките си по улиците, ще е още по-добре. Може би ние, като българи, имаме някакви прекалено големи очаквания или сравняваме с разни екзотични места. Саутхемптън например не е по-чист от В. Търново, и там има трудни моменти, не трябва човек да живее с някакви свръхочаквания. Да, стандартът на живот е по-висок, но според мен В. Търново на фона на общата картинка в България изглежда много добре.
Имаме българска среда, българско училище, една наша сънародничка е професионален шеф-готвач. Тя прави български партита, където приготвя българска храна, плащаш си съвсем достъпен куверт, ходим, слушаме българска музика. Мнението на англичаните за България е различно, по-възрастното поколение я свързва основно със зимните ни курорти, по-младите – със Слънчев бряг. Смесени са им чувствата. Откъм туризъм не можем особено да ги учудим, много още може да се иска, особено като обслужване и цени. Цените в България изобщо не са ниски, дори са по-високи от тези в заведенията в Испания, където почиваме последните три години. Наскоро бяхме там, а по същото време един приятел бе в Несебър и си сравнявахме касовите бележки. Нашият обяд за двама в Испания бе 18 евро, а той за една порция пилешки хапки и една наливна бира в Несебър ни прати касова бележка за 29 лева!

“Отклоних предложения за кандидат за кмет на В. Търново и депутат”

 

Продължавам да следя политиката у нас, и то дълбоко, доколкото мога. Все още представлявам някакъв интерес за политическите сили у нас. На последните местни и парламентарни избори получих предложения за кандидат за кмет на В. Търново и за водач на парламентарна листа. Отклоних и двете предложения, макар че никога не казвам “никога”. Но не съм сметнал, че на този етап бих могъл да бъда до такава степен полезен в тази политическа конфигурация.
Следя политическия живот у нас и ме боли! Не говоря само за БСП. Сблъсъкът е огромен, разделението вече се е превърнало в пропаст. Предстоящите избори няма да променят политическата конфигурация и не могат да възпроизведат нищо ново. Шарлатански проекти като “Величие” нямат особено бъдеще. За най-голямо съжаление на национално ниво сблъсъкът в България е геополитически с център София. Това са най-общо казано руски срещу американски интереси. Притеснявам се какво се подготвя, защото ние виждаме върха на айсберга. От 6 години не съм в България, нямам тази информация и контакти, които съм имал, но се чувам с Михаил Миков, с Мариана Бояджиева, с Кирил Добрев и още доста хора.

И в БСП, и в страната има криза на лидерството

 

За БСП, на която продължавам да съм член – много е тежка ситуацията. Има един профил на Корнелия Нинова, който най-вероятно не се администрира от нея, доколкото я познавам. Беше качила един кратък клип, в който обяснява как е отворила много фронтове и сблъсъци. Просто ѝ написах: “Корнелия, беше ли необходимо това нещо?” Познавам я от 2006 г. и ако не бяха интригите, директно го казвам, на определени хора и кръгове във В. Търново, които вече са в политическото небитие, може би ситуацията нямаше да се развие точно по този начин. Но аз за Корнелия никога не съм казал лоша дума по интригантския начин. Всичко съм казвал в прав текст и открито, аз съм такъв човек. Между другото, ако се разровите за мои стари статуси във фейсбук – аз си стоя зад думите.
Партията е в много лоша ситуация и вярвам, че го оценяват. Липсва им дълбочина, липсва им анализ. Има сериозен лидерски проблем. Няма авторитет, който може да обединява, има визия и знае каква иска да види БСП и България в следващите 10-15 години. Аз не го виждам. Моето уважение към Наско Зафиров, познаваме се от 20 г. с него, с Корнелия, с Борислав Гуцанов, но аз не виждам този човек. Къде е, образно казано, един Бойко Великов в момента в цялата картина? Кой е новият Бойко Великов на “Позитано”, който има експертизата и анализа? Какви теми предлага БСП, кое е същината? Спрели закона за забрана на джендърите… Първото от нещата, които сме учили, е че времето е най-ценният ресурс и не трябва да се пилее, а второто – извеждай до три приоритета в кампания. Искам сега да чуя кои са трите приоритета на БСП, да кажат: ние искаме да постигнем това и ще го постигнем така и така, за да видим в обозримо бъдеще ето това, а в следващите 10 г. резултатът ще е ето такъв…
Има криза на лидерството и тя е не само в България, вижте какво става във Франция, Великобритания, Германия, да не говоря за Брюксел. Аз винаги съм бил за Европейския съюз като обща търговия, свободно придвижване на хора и стоки, но винаги съм бил против ЕС като политическа организация. И когато отидох в Брюксел, станах още по-голям евроскептик. Това са едни чантаджии в голямата си част.

След изборите – накъде?

 

Изборите в България ще бъдат определени от изборите за президент в САЩ, защото те ще определят в голяма степен начина, по който ще се развива светът в следващите няколко години. И е възможно най-накрая някои хора да мирясат. Нямам съмнение, че сблъсъкът е геополитически. Може и да бъркам, но личното ми мнение е, че българите сме много темпераментен и чувствителен народ и сякаш искаме всичко да стане много бързо и лесно. А истината е в последователността. Знам, че тези избори за съжаление няма да са последните, но искрено вярвам, че в крайна сметка някой ден ще тръгнем към по-добро. Има потенциал в хората.

Анатоли ПЕТРОВ