Стефан Стамболово – малката Европа, до която не стигат автобуси, няма и училище

Стефан Стамболово е малко селце с едва около 120 жители, но почти половината от тях са чужденци. Привлечени от спокойствието, чистия въздух и гостоприемството на местните хора, тук са избрали да се заселят англичани, испанци, италианци, руснаци, белгийци и германци. Те са закупили около 40 къщи, а 15-тина от тях живеят в селото целогодишно. Европейците са превърнали градините си в зелени оазиси с басейни и почти не излизат извън тях. Обикновено само ходят да си напазаруват от големите търговски вериги във В. Търново, разказва кметският наместник Александър Коев.
В Стефан Стамболово къщи имат и немалко хора от старата столица и други градове от областта. Сред тях са дългогодишната и много успешна треньорка на женския хандбален отбор на “Етър” Йонка Генчева и семейството ѝ, лекоатлетката Галина Пенкова, участвала на Световното първенство през 1983 г. и четворна балканска шампионка от Балканиадата в Сараево, една от най-добрите великотърновски волейболистки – Мария Крумова, художници, лекари и др. Те са част и от различния облик на селото.
“Аз съм обиколила света и навсякъде, където минавахме винаги имаше чешми, на които човек да спре, да си отдъхне, да се освежи. Реших да направим и тук една такава. Събрах благотворително 1000 лв., предадох ги на кметството и те наеха бригада, която построи чешмата. Сега много хора ѝ се радват”, разказва Йонка Генчева, която е инициатор за изграждането ѝ. Сега е подела инициатива за построяване на детска площадка в центъра на селото, но заради пандемията реализирането на идеята се отложило за следващата година. Желанието на Генчева е това да оживи още малко това място.
Стефан Стамболово е част от община П. Тръмбеш. Населението е предимно застаряващо и почти липсват млади хора. Работни места, детска градина и училище също липсват. На трите деца, които са ученици, им се налага да пътуват с училищния автобус до школото в П. Тръмбеш. Иначе автобусен транспорт няма и това е един от основните проблеми на местните жители. Пътят за Свищов, който преминава през центъра на селото, наскоро е ремонтиран, но трафикът е голям, като преминават и много тежкотоварни автомобили. Често те не спазват ограниченията на скоростта и това създава опасности за хората, споделя още Коев и допълва, че в Стефан Стамболово политици не идват.
В селото си имат пенсионерски клуб и библиотека, която е на половин работен ден. Лекар идва в понеделник и четвъртък, като доставя и лекарства за хората. Престъпност няма.
Днес предания и разкази на стари местни жители, селото е основано около 1650 г. като чисто турско село в местността Юртлука. От 1878 г. до 1893 г. името му било Бедерлии. Около 20 години преди Освободителната война в него се заселили 15-20 къщи българско население, което дошло от Дряновския край. Местният бей ги покровителствал, но те не били добре посрещнати от останалите турци и при едно негово отсъствие били прогонени. Така до Освобождението населението останало изцяло турско, а името на селото не се променило, разказва Цанка Попова, която е прекарала част от живота си тук и завинаги остава свързана с това място. След Освободителната война селото било опустошено, а жителите турци забягнали. През 1878 г. отново дошли заселници от Дряновския край и за една-две години имало 50 български къщи и около 80 турски, защото част от турското население също се завърнало. През 1893 г. селото било преименувано на Стефан Стамболово, като се предполага, че това било заради преминаването на бележития българин оттук. През 1951 г. то било прекръстено на Градинчица, а от 1952 г. станало Градина. През 1995 г. с указ на президента Желю Желев името Стефан Стамболово отново било върнато.
Местното население носело характерните черти на балканджиите: трудолюбие, гостоприемност, ученолюбивост, предприемчивост и природна интелигентност. Ето защо още през 1878 г. в селото било издигнато първото училище, което се използвало и за църква. През 1882 г. със събрани дарения хората си построили и храм. През 1890 г. завършили градежа и на новото училище, което впоследствие било превърнато в читалище. В него били сформирани самодеен театър и хор. В салона на читалището със свои концерти гостували Борис Машалов, Мита Стойчева, Борис Карлов и др. Закупена била и киномашина, с която се прожектирали филми. През 2010 г., в навечерието на Деня на славянската писменост и празника на селото “Свети дух”, в читалището е реализиран спектакълът “Връщане към корените”. С него са отбелязани 120 години от създаването на читалището, а той се превръща в незабравимо изживяване за местните хора и техните гости от цяла България.
След бързото разрастване на селото се появила нужда от по-голяма училищна сграда и била разкрита прогимназия. В периода между 1921 г. и 1924 г. училището се помещавало в сградата на общината и в частни къщи. В църковния двор били построени две класни стаи, но тъй като и те се оказали недостатъчни през 1927/1928 г. била построена сегашната двуетажна сграда, която вече е полуразрушена.
По инициатива на любознателни хора от селото била открита и библиотеката, чиито първи книги се събрали от дарения. Тя работи и до днес, а сега за нея се грижи Ивелина Дочева. Ивелина е от В. Търново, но в момента живее в Стефан Стамболово, където родителите ѝ имат къща. След като завършила образованието си, от селото ѝ предложили тази работа, която ѝ допаднала. Библиотеката се посещава от много читатели, а разнообразни заглавия не липсват.
“Сутринта дарители донесоха около 50 нови книги. Библиотеката разполага с над 3000 заглавия, като освен даренията често и купуваме. Възрастните дами обичат романтични и криминални романи, други предпочитат руски класики и исторически заглавия. Децата, които идват през лятото при своите баби и дядовци, също посещават библиотеката и четат литературата от задължителния списък за училище”, споделя младата библиотекарка, която си спомня с носталгия за отминалите години и продължава да се надява за по-добри времена.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ