Стефан Атанасов мечтае да гледа “Байерн”, но не е пропуснал нито един мач на “Етър”

Стефан Атанасов е един от най-големите фенове на “Байерн” (Мюнхен) във В. Търново. Вече 17 г. е заклет привърженик на баварците, но още не е гледал на живо нито един техен мач. Причината са ангажиментите му към “Етър”, за който работи без прекъсване от 2002 г. насам. Тогава започва в “Етър 1924” първо като пом.-треньор, като в 4 мача е и старши треньор. После 10 г. е администратор, прокурист, а след стартирането на новия проект “Етър ВТ” става адм. директор, от 2016 г. е спортно-технически шеф. Зад всички тези длъжности обаче се крие денонощна работа за “виолетовите” 7 дни в седмицата, и в момента на “Ивайло” цялата оперативна работа в клуба движи той заедно с колегата си Страцимир Тинчев. Вече 15 г. Стефан няма нито един пропуснат мач на етърци, а първенствата на Германия и България съвпадат и все не идва време за мач на “Алианц Арена”, където е бил само на обиколка.
“Обичта към “Етър” е ясна, но извън нея винаги съм бил привърженик на немския футбол. Но в “Байерн” се влюбих, след като загубиха с 2:1 финала с “Манчестър Юн” през 1999 г. Като видях как тотално немците ги надиграха, а загубиха финала, се отключи моята симпатия. “Байерн” винаги се бори до края, играе прагматичен футбол. После взеха реванш и станаха европейски шампион. Вече 17 г. клубът се развива само в положителна посока, един от малкото водещи отбори, които са постоянно на печалба, с положителен баланс. В Германия футболът е бизнес, “Байерн” е показател как трябва да се развива един клуб. Инвестират в бази, във футболисти, не правят гръмки трансфери, но неизменно са сред водещите отбори в Европа”, разказва Стефан.
Когато не му пречат ангажиментите с “Етър”, не пропуска техен мач по телевизията. За него последните най-силни фигури на “Байерн” са Щефан Ефенберг и Оливър Кан. При тях личеше лидерството – бойци и истински лидери на един отбор, показват духа на немския футбол. В последните години Нойер също заслужаваше Златна топка, но във футбола награждават тези, които вкарват, а не този, който спасява головете…
Самият Стефан е юноша на ФК “Етър”. Започва кариерата си в мъжкия футбол в “Светкавица“, после е в “Монтана”. През 1994-95 г. е с “Етър” в “А” група, а до края на кариерата си играе в “Ботев-Булмекс” (Дебелец), “Ловико” (Сухиндол) и “Левски” (Стражица).
Фамилията си е спортна отвсякъде и това е добре известно на великотърновци. Бащата Атанас Атанасов е дългогодишен спортен деятел и от 1992 г. досега е начело на ХК “Етър-64”. Съпругата на Стефан – Тереза, е дъщеря на бивш баскетболист на “Балкан” (Ботегвград) и “Етър”, самата тя тренирала навремето баскетбол и лека атлетика, а сега се е отдала на зумбата. Историята на запознанството им е любопитна. Тери, която е от Ботевград, учела във Варна и имала роднини тук. Веднъж през 1999 г. на път за морската столица спряла да пие кафе във В. Търново и се запознала със Стефан. Любовта пламва от пръв поглед и тя без колебание се премества да учи тук, където двамата през 2002 г. официално стават семейство. Тереза също дълги години работеше в “Етър 1924”.
И синът им Наско се занимава с футбол, капитан е на детския тим на етърци, набор 2005 г., и има вече доста отличия. Обявяван е за най-перспективен млад футболист на “виолетовите” в годишните класации, играе като десен халф. От т.г. учи в Спортното училище, като са заложили на развитието му във футбола. Там наблягат на тренировките, болката обаче е, че няма бази и терени за децата и това спъва развитието им. Четвъртият член на фамилията – 6-годишната чаровница Деа, засега е изключението от спорта, като се е отдала на рисуването.
Разбира се, таткото предал на Наско любовта към “Байерн” – за разлика от повечето деца, които боготворят Меси и Роналдо и съответно “Барса” и “Реал”. В сем. Атанасови всичко е “Байерн”. Цялата стая на Наско – като се започне от тапетите, леглото в комплект с чаршафите и завивките, химакали, чадъри, мишката на компютъра, магнити и т.н. Екипировката – задължително. Когато не са във виолетово, облечени са в анцузи, якета и фланелки на “Байерн”. Обновяват ги, но не държат всяка година да купуват новите фланелки на тима.
Любимите играчи на Наско са Левандовски, Нойер, Рибери, харесва Видал от халфовете, както и Боатенг, защото е много здрав. Мечтата му естествено е да заиграе един ден в “Байерн”. Единственият български футболист, играл там, е Емил Костадинов, от него имат флагче на мюнхенския тим с личен автограф. Самите те вече са изгубили бройката на артикулите на немския клуб у тях – почти всичко, което се предлага във феншоповете.
Стефан Атанасов има и уникална колекция от футболни ключодържатели. Първият бил една “обувка” на “Реал” (Мадрид), подарил му го през 2002 г. приятел. Вторият бил на “Барселона” и колекцията стартирала, без да си го поставя за цел. С годините неговите познати, които ходят по чужбина, започнали да му носят. Някои са му подарени, други сам поръчва и им ги плаща. Трети пък разменял за други артикули – картички с автографи на известни футболисти и т.н. Някои си ги набавя сам – например всички с емблемата на “Байерн”.
Стефан има ключодържатели на почти всички водещи отбори в Европа – “Барселона”, “Реал”, “Интер”, “Милан”, “Ювентус”, “Атлетико” (М), “Фиорентина”, “Херта”, “Борусия” (Д), “Хамбургер”, “Кьолн”, “Карлсруе”, “Санкт Паули”, “Партизан”, “Цървена звезда”, “Арсенал”, “Манчестър Юнайтед”, има и на национални отбори.
Формата им е най-различна – във вид на купа, на топки, фенерчета, като ключове, фланелки. Стотици са, повечето са с формата на емблемата на дадения клуб.
Има и български – на “Етър”, “Ботев” (Пд), “Локо” (Пд), сред най-интересните е на “Лудогорец” с Шампионската лига. Не са някаква мания, не поддържам връзки с колекционери, казва Стефан. Сред ключодържателите, които би искал да има, са на националните отбори на Бразилия и Аржентина.
Може би вече е дошло времето фамилия Атанасови да отидат на мач на “Байерн”. Не е изключено да е още през януари, когато нашият сезон не е стартирал, но Бундеслигата започва. Това ще е една сбъдната мечта – да усетят атмосферата на “Алианц Арена” и да викат за любимия “Байерн” от трибуните.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив и авторът