Старшина Деница Иванова получи официално Академичната награда “Трети март” по време на честванията пред сградата на Община В. Търново. Отличието се присъжда ежегодно по повод Националния празник и е в размер на 3000 евро.
Наградата е учредена през януари 2008 г. от Великотърновски общински съвет. Присъжда се на курсант или студент от НВУ “Васил Левски”, който е последна година, редовна форма на обучение, има отличен успех от семестриалното следване, с различни изяви в областта на научната, спортна, културна и обществена дейност.
Старшина Иванова завършва обучението си по военна специализация “Войски за ядрена, химическа, биологична защита и екология” и гражданска специалност “Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи”. Иванова владее на много добро ниво английски език. Активен спортист е, има един златен и два бронзови медала от отборни класирания в Армейския шампионат по ориентиране, както и спечелено трето място в Армейския шампионат за жени по тенис на маса.
Старшина Иванова се включва в проектите на “Клуб по дебати”, в научни конференции от международно ниво – участва с екипен доклад в Международния симпозиум на UNISEC Global. През 2016 г. е участвала в Международно учение Summer Camp в Македония. До 2017 година е била член на Курсантско-студентския съвет в Националния военен университет.

Огромна чест е за мен да получа наградата “Трети март”. Надявам се, че няма да подведа хората, които са ми гласували толкова голямо доверие. Възнамерявам да използвам паричния еквивалент на отличието за своето усъвършенстване, заяви при награждаването си старшина Деница Иванова.
Деница е от горнооряховското село Върбица. На 22 години решила, че иска да кандидатства в Националния военен университет. Обяснява си го с факта, че е израснала в такова семейство. Баща ѝ е бивш военен, пенсионер от няколко години. Той е завършил Сержантското училище в Горна Оряховица. Работил е в гарнизона във Велико Търново, където се е пенсионирал като старшина. Мечтаел да стане офицер, но Деница и брат ѝ се появили и той оставил мечтата на заден план. Сбъдват я децата му, които през тази година завършват своето военно обучение – Деница в старата столица, а брат ѝ – в Шумен. Армията и военният живот бяха част от моето детство и възпитание. Самата професия беше издигната на пиедестал, както и идеалите и ценностите, които произлизат от нея, така старшина Деница Иванова обяснява решението си да стане част от Българската армия. Преди това тя се дипломира в специалността “Маркетинг” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Сега завършва военна специализация “Войски за ядрена, химическа, биологична защита и екология” и гражданска специалност “Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи”. В първи курс никой няма идея какво представляват специализациите, но тогава тази ми се стори най-интересна и с най-големи предизвикателства. Това е много отговорна специализация, защото освен традиционното военно обучение, аз се развивам и в по-сложни науки като химия, физика, биология. Моята отговорност е да пазя и да защитавам личния състав, обяснява Деница.
За нея униформата е огромна гордост и винаги, когато има възможност, излиза извън пределите на училището с военните си дрехи. За мен те значат много, мечтата ми е да бъда достоен български офицер. Военен, който е наследник на онези царски офицери, които е имала България в началото на Третата българска държава. Гордея се, че съм наследник на тези хора, които са дали живота си и най-милото си за Отечеството. Радвам се, че мога да се нарека техен приемственик и да нося онези отличителни знаци, които те са носили. Жертвата им е била огромна. Успели да смаят света в години, когато никой не е смятал, че българският войник може да се справи, споделя с вълнение тазгодишната носителка на Академичната награда “3 март”. Деница се старае да мотивира и по-младите си колеги, показвайки им хубавото на армията и на военния живот.
Старшина Иванова вярва, че ще дойдат по-добри години за Българската армия и тя ще излезе от кризата, в която се намира сега. Ние сме част от българското общество. Не може то да изживява своите трудни времена, а при нас всичко да е наред. Но само с оплакване няма да променим нищо, трябва всички да започнем да работим за една по-добра България. Вярвам, че с работа, дух и мотивация ще успеем. Назад в годините сме доказали, че можем да го направим. Сега сме изпаднали в едно безверие и апатия, от които трябва да излезем час по-скоро. Вярвам в моя народ, казва с твърдост и увереност тя.
Според старшина Иванова в казармата и въвеждането на няколкомесечно военно обучение за младите хора няма нищо лошо. Те дават навици, които всеки млад българин трябва да притежава. Става дума за отговорност, точност, дисциплина, екипност. Сега всеки си живее в един малък, затворен свят и това още повече отдалечава хората едни от други. Казармата учи на постоянство и упоритост, а много млади хора днес се отказват след първата по-сериозна трудност, която срещнат по пътя си, аргументира се Деница. Според нея на този етап казармата не трябва да е задължителна, а доброволна, за да може обществото да свикне с тази идея, да върне доверието си в българската армия.
Тя смята, че е спорно доколко военната професия е мъжка и имат ли място жените в армията, защото и едните, и другите имат своите плюсове. Ние имаме много предимства, които ни помагат. По-отговорни и мотивирани сме, имаме по-голяма интуиция. Повече се грижим за групата, в която сме. Една жена винаги ще се постарае да сработи екипа и да няма конфронтация, комуникацията да е добра, заявява тя.
След пет месеца старшина Деница Иванова ще получи първото си офицерско звание и ще бъде разпределена някъде в страната като взводен командир. Иска да създаде семейство, но и да израства стъпка по стъпка в армията, а ако един ден дойдат и генералските пагони, ще ги носи с достойнство и огромна гордост.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ