С близо 1500 ученици посреща първия учебен ден СУ “Емилиян Станев”, а училищният звънец за първи път ще бие за 144 първокласници. Тръпката и емоциите са за всички – ученици, родители, учители… Но първият учебен ден ще бъде по-особен и за две млади дами, които за първи път ще подадат ръка на първолаците и заедно ще тръгнат по нелекия, но така вълнуващ път на взаимното си обогатяване и изграждане.

Станимира Мартинова и Антоанна Чилева – две от шестте новоназначени преподаватели в училището, които имат привилегията и отговорността да поемат предизвикателствата на призванието “начален учител”. Станимира е на 23 години, от Троян. Антоанна е на 26 и е великотърновка. Изборът им няма как да е случаен – учители са майката на Станимира, двете ѝ баби, дядо ѝ, а баща ѝ също е бил преподавател. Майката и дядото на Антоанна също са учители. И двете признават, че това със сигурност им е повлияло, но и още много неща и хора, които са ги вдъхновили да се отдадат на каузата. Именно “вдъхновители” е думата, която употребяват.

“Завърших бакалавърската си степен във ВТУ, специалност “Предучилищна и начална училищна педагогика”. Моите вдъхновители са близките ми, почти всички от които са учители. Но следващият ми вдъхновител е преподавателката ми по БЕЛ Радостка Петкова, която ми беше и класна. Тя повярва в мен, даде ми насоки и ми каза: ще бъдеш страхотен учител, защото имаш знания, умения, сериозна и отговорна си! Тя се докосна до всяко едно дете и го научи първо да бъде човек, да уважава себе си и останалите. Научи ни да бъдем грамотни, което днес мнозина не ценят… Майка ми пък ме научи как да подхождам с децата, начина им на мислене, с какви предизвикателства ще се сблъсквам”, казва Станимира.

“Аз първо завърших във ВТУ “Културен туризъм”, но разбрах, че не е това, с което искам да се занимавам, и реших да стана начален учител. Записах магистърска степен “Начална педагогика” в Пловдивския университет, паралелно преминах курс на фондация “Заедно в час” за мотивирани учители. Избрах да стана учител, защото имам страст към обучението и желанието да вдъхновявам и мотивирам учениците. Вярвам, че образованието е ключът към успеха. Със сигурност ми повлия и това че съм от учителско семейство. Като учител мога да повлияя пряко на живота на учениците и да допринеса към развитието им. Вярвам, че това е моята професия и се надявам да се докажа достойно. Кандидатствах в СУ “Ем. Станев” и в още едно училище, но тук избраха мен. Вярвам, че каквото трябва да се случи, се случва…”, добавя Антоанна.

Очевидно са попаднали в точното училище, тъй като в СУ “Емилиян Станев” не само нямат притеснения да залагат на млади кадри, а дори го предпочитат. “За нас не е важно те да имат стаж, а да са добре обучени и мотивирани за работа. Липсата на стаж дори е плюс за тях, защото можем да ги обучим, формираме и интегрираме в нашия колектив. Това става по-трудно с утвърдени в професията хора. Знаем, че в първите 3 г. те ще трупат и няма да показват пълния си капацитет, това ще стане после. Готови сме да чакаме и именно затова търсим хора, които искат да се развиват”, казва директорът на училището Кина Котларска.

“Явиха се много кандидати, което бе голяма конкуренция от млади и не толкова млади хора. Постарахме се да изберем не само най-добрите, но и тези, които ни подсказаха, че с обич ще работят с малките ученици и осъзнаваха отговорността едно дете да бъде научено. За нас не е нещо ново да взимаме млади колеги от ВТУ, изключително се доверяваме на обучението на нашия университет”, потвърждава и Антоанета Палангурска – зам.-директор по учебната дейност, която отговаря за началния курс.

Г-жа Котларска не крие, че Станимира Мартинова е с препоръка на Педагогическия факултет на ВТУ. “Обикновено, когато търсим учители, първата ни стъпка е да се обърнем към тях. Имаме 15 такива учители и досега нито една препоръка не ме е подвела. СУ “Емилиян Станев” поне от 10 г. целенасочено провежда политика на назначаване на млади кадри. Антоанна пък бе една от всичките 71 кандидатури, но ни впечатли старателното ѝ отношение и начинът, по който си бе представила CV-то и материалите. Спечели ни и с това, че има присъствие, което е много важно за един учител – застане ли отпред, да грабне децата.”

Защо обаче точно с най-малките деца, по-трудно или по лесно се работи с тях? “По-податливи са на обучение, с тях може да се работи с много игрови методи. Това създава по-различна образователна среда, иновативна и интересна. Помня първите си учители, искам да бъда такава за моите ученици – запомнена, подкрепяща, развиваща ги като хора. Вярвам, че ще се справим, защото сме силно мотивирани и като млади хора по-лесно ще се доближим до личните чувства и емоции на децата”, казва Антоанна.

“Силната ми страна е БЕЛ, но се насочих към малките деца. От малка съм мечтала това – обичам ги, но и искам да им предам тези знания и умения, които моите учители са ми предали. В университета научих много интересни интерактивни методи, които са подходящи за малките ученици, а не онова традиционно монотонно учене наизуст… С тези интерактивни техники децата се забавляват в час и запомнят по-бързо правилата. Когато видя резултата, се чувствам удовлетворена. През юни защитих дипломната си работа, но докато учех, работех по заместване в СУ “Ем. Станев”. Беше страхотно изживяване, придружено с предизвикателства, но успяхме да се сработим. Започнах да общувам с родителите, беше страхотно да искат препоръки от мен детето им да учи допълнително, което е огромно признание за млад човек като мен”, откровена е Станимира.

И двете са наясно, че със сигурност ще има много предизвикателства, но са щастливи от това, че срещат подкрепата на опитните си колеги. “Предизвикателствата са много. Трябва да внимаваме с психиката на децата, вече имахме индивидуални срещи с тях и родителите, ще имаме и деца със СОП. Моята опитна колежка Силвия Ганева ме подкрепя и има на какво да ме научи, страхотен педагог е, мога само с възхита да говоря за нея. Още когато разбрах, че ще работя с нея, очите ми пламнаха! Благодарим за доверието, което ни гласуват. Също и на преподавателите от ВТУ, които ни предадоха своите знания и умения, бяха плътно до нас и ни съветваха как да грабнем децата”, твърди Станимира Мартинова. “Със сигурност ще има предизвикателства, но имаме подкрепа. Вече създадохме контакти с опитните учители, които ни дават спокойствие и увереност, готови сме да се учим от тях. Моята колежка и класен е Ваня Цанева – мила жена с дългогодишен опит. Много имам какво да уча от нея”, добавя Антоанна Чилева.

И двете ще водят първи клас в следобедните часове като възпитатели. Антоанна е в музикална паралелка. Самата тя в свободното време се занимава с фитнес и народни танци в Танцов клуб “Хоп-троп”. Станимира пък е в езикова паралелка, с френски език, ще работят и по Валдорфската система. Но смята да води и хореография на нейните деца два пъти седмично. От години играе народни танци – първо в Троян, после в танцова група “Боляри” във В. Търново. И държи децата да се докоснат до българските традиции и обичаи. Убедена е, че работата ѝ няма да е временна, защото от самото начало знае каква иска да бъде, така че винаги ще бъде амбициозен, старателен и отговорен учител.

Антоанна очаква в първия учебен ден днес да е много забавно. Казва за себе си, че е винаги лъчезарен и усмихнат човек и няма търпение да приветства малките деца и родителите. Подготвили са класните стаи, украсата, почерпката. Нямат търпение да започнат да работят заедно с децата. По дългия и нелек, но така вълнуващ път…

Анатоли ПЕТРОВ