Стамболовият мост е една от емблемите на Велико Търново наред с Царевец и Трапезица, църквата “Св. 40 мъченици” и музея на първото Учредително събрание на Третата българска държава. Мостът е построен през далечната 1892 г. по идея на Стефан Стамболов, който решава да подари нещо на родния си град. Историята на моста е доста интересна и заслужава да бъде разказана. Той е изграден изцяло от желязо и бетон по проект на един от най-известните по онова време архитекти – италианецът Джовани Мосути.
Стамболовият мост е първата проява на модерното европейско мостостроене не само в новоосвободената българска държава, но и на целия Балкански полуостров. Металните му конструкции са внесени готови от чужбина и тук на място само са сглобявани. Всяка от дъгите е повдигана със специална товароподемна техника. За да съединят отделните дъги с огромните метални нитове, строителите са били принудени да се спускат над реката вързани само с едно конопено въже. Това било доста сериозно изпитание за нервите и самообладанието им. Според достигналите до днес истории, след като бил завършен, майсторите и работниците били изпратени да стоят под моста през цялото време, докато по него преминавали първите натоварени волски и конски коли. Обяснението за това е твърде просто и напълно в духа на онова време. Ако майсторът не си е свършил работата както трябва, по-добре е той пръв да умре. А ако издържи, значи работата е свършена качествено и халал да са му парите.
През 1932 г. на празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май, пилотът Петко Попганчев извършва забележителен полет, като минава под моста за ужас и изумление на разхождащите се по него в този момент търновци.
Днес Стамболовият мост е затворен за движение на превозни средства. Това обаче не винаги е било така. Преди години по него са движили леки и товарни автомобили и дори и автобуси. През 70-те и 80-те години през него е преминавал основният автомобилен поток в посока към новоизградения Великотърновски университет. В наши дни Стамболовият мост е любимо място на тийнейджърите. Летните вечери той се превръща в писта за състезание на скейтъри, ролери и кънкьори. Мостът е предпочитано романтично място за усамотение и на много влюбени двойки. Не една и две млади двойка са започвали своята красива любовна приказка именно от една нощна романтична разходка по легендарния мост. Изключително красивата панорамна гледка към разположените амфитеатрално къщи на стария град пък го превръщат в често посещаван от българи и чужденци туристически обект.
Заедно с това Стамболовият мост отдавна е известен и като любимото място на кандидат самоубийците. Тази трагична слава той печели през 50-те години на миналия век. Измамена от съпруга си търновка решава да сложи край на живота си, като се удави в Янтра. За да не останат никакви надежди за спасението й, тя избрала да скочи от високия близо 20 метра мост. Легендата разказва, че дамата останала жива, тъй като била облечена в широка пола, която по време на скока се разтворила като парашут над нея и я приземила плавно в реката.
Не такава била обаче участта на 16-годишна ученичка, която през 1984 г. също решила да се избави от любовните си проблеми, хвърляйки се в от моста. Скокът се оказал фатален и тя издъхнала на място. Няколко години по-късно друго отчаяно от живота и любовта момиче също опитало да се самоубие, скачайки от стария мост. Падащото тяло било забелязано от сервитьор в съседния хотел. Той се притекъл на помощ, хвърлил се с дрехите във водата и така успял да извади девойката преди тя да се удави. Преди повече от 10 години пък в Новогодишната нощ младеж, отчаян от това, че приятелката му флиртува с негов приятел, напуска компанията и се хвърля от моста. За щастие водата под моста не е замръзнала, а при самия скок младежът уцелил едно от дърветата край брега, което поело и омекотило силата на удара. Така неуспелият кандидат-самоубиец оцелял, но бил принуден да прекара първите дни от новата година в болницата с гипсирани крайници.
Последният известен инцидент, свързан със Стамболовия мост, е отпреди повече от 10 години. Младо момиче инвалид решава да се отърве завинаги от мъките и подигравките, на които е подложено заради здравословния си проблем и се хвърля от моста рано сутринта. Скокът му е забелязан от ранобуден гражданин, който се обажда в полицията и пожарната и то е спасено. Няколко месеца по-късно момичето все пак успява да реализира замисъла да сложи край на живота си, като се хвърля и намира смъртта си в селски геран.
Никой и никъде не е водил официална статистика колко са “жертвите” на 132-годишния мост. Според старите търновци обаче броят им със сигурност надхвърля 10-15. Повечето от избралите 20-метровия мост за свое лобно място са жени. Според психиатрите това има своето обяснение. “Мъжете предпочитат да сложат край на живота си по някакъв по необикновен и героичен начин – като се застрелят с пистолет или намушкат с нож. При това по възможност пред колкото може повече свидетели. Това е някакъв своеобразен опит за последна самоизява на мъжката сила и достойнство. Жените предпочитат нещо по-тихо и спокойно – отрова или скок отвисоко. При това без излишни свидетели”, смятат психиатрите.
Не само доброволни жертви скачат от Стамболовия мост. На 5 януари 2002 г. през нощта, след като убил съпругата си в центъра на града, 29-годишен мъж скача върху заледената река и се наранява смъртоносно. Няколко часа по-късно убиецът умира в болницата без да успее да дойде в съзнание. За Стамболовия мост съществуват и две полуистини-полулегенди.
Първата от тях е, че самоубийците винаги скачат от южния парапет на моста с гръб към града, тъй като се срамували от постъпката си и не искали хората да виждат лицето им. Това обяснение звучи смешно и несериозно. Факт е обаче, че почти всички избрали да сложат край на живота си действително прекрачват именно южния парапет на моста. Втората история е, че самоубийците винаги скачат от 25-ата топка на моста. Истинността на това също е под въпрос. Дълги години обаче неизвестна ръка редовно боядисва обвеяната в мрачна слава топка с черна боя. Опитите на общинските служители да изстържат чернилката и да върнат нормалния сив цвят на топката, дълго време оставаха неуспешни. Още на следващия ден тя отново биваше вапцана в черно. Всъщност легендата за 25-ата топка не е напълно лишена от основание, като се има предвид, че тази топка се намира точно в средата на моста.
През последните години няма регистриран случай на самоубийство от Стамболовия мост. А самият той все повече започва да губи мрачната си слава на лобно място и да се превръща в любовен символ. Парапетите на моста са пълни с окачени катинарчета с любовни послания върху тях. Според вярванията на тийнейджърите, ако двама млади “заключат” любовта си с катинар и закачат този катинар върху мост над течаща вода, любовта им ще бъде вечна.
Иван ГЕОРГИЕВ, сн. архив