По време на управлението на д-р Димитър Раев се дава зелена светлина за строителството на галерията на Боруна, на Военния клуб и паметника “Майка България”
и други забележителни сгради в старата столица
Един забележителен човек, оставил трайна следа в новата история на старопрестолния ни град е сякаш незаслужено забравен. Това е д-р Димитър Раев Недялков – изтъкнат адвокат, общественик, кмет на Велико Търново в един много труден за града ни период.
Роден е на 26.05.1894 г. в с Стражица, Великотърновско, в семейството на уважавания свещеник Рафаил. Средното си образование завършва през 1912 г. в Мъжката гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново.
След обявената през 1915 г. от правителството на д-р Васил Радославов обща мобилизация на българските въоръжени сили Димитър Раев постъпва в Школата за запасни подофицери в Княжево и като всеки родолюбив българин участва в Първата световна война. Има военен чин запасен поручик.
През 1920 г. завършва Юридическия факултет при Софийския държавен университет. Вписан е в списъка на Търновската адвокатска колегия на 10.01.1921 г. и започва да упражнява професията с местожителство Велико Търново до 15.07.1925 г. От последната дата управлението на старата столица е поверено на тричленна комисия в състав – председател Димитър Раев и членове Владимир Даскалов и Стефан Куманов. В резултат на проведените на 1.01.1925 г. извънредни избори Димитър Раев става поредният градоначалник, известен още като “първи сговористки кмет”. С писмо от 14.07.1925 г. до Търновския адвокатски съвет той уведомява, че временно прекъсва адвокатската си практика.
Бъдещият градоначалник се утвърждава сред търновци както с безупречната си адвокатска практика, така и с активното си участие в обществено-политическия и културен живот. Политическата му кариера започва като член на Демократическата партия, но след създаването на Демократическия сговор на 10.08.1923 г. се влива в неговите редици. Нещо повече, Димитър Раев играе съществена роля в живота на новата организация, тъй като е избран за секретар на Околийското бюро на Демократическия сговор и секретар на местната младежка организация. Той е и сред водачите на Всебългарския съюз “Отец Паисий”, който ежегодно организира протестите срещу несправедливия Ньойски договор.
Димитър Раев е съпричастен и на туристическото движение. Той е почетен председател на търновския клон на Юношеския туристически съюз. В продължение на 10 години (1931-1941 г.) е председател на така популярното по онова време гимнастическо дружество “Юнак”.
Един от най-успешните периоди в кариерата му е градоначалническият. През мандата на Димитър Раев (15.07.1925-4.10.1928 г.) се обръща голямо внимание на изграждането на обществени сгради. На 12.04.1926 г. Градският общински съвет взема решение за построяване на пансион за деца на железничари, който е и единствен в България. На друго заседание от 19.05.1926 г. се одобрява терен за изграждане на пощенска палата. Пак през същата година се дискутира въпросът за построяване на Втора прогимназия “Иларион Макариополски”. Сградата започва да се строи над Градската градина през 1927 г. Изграждането ѝ е съпроводено с много трудности и липса на средства. Благодарение на огромното желание и ентусиазма на общинарите учебното заведение става факт и на 16.09.1928 г. търновци стават свидетели на неговото откриване. По инициатива на амбициозния градоначалник продължава по-нататъшното възстановяване на съборената от земетресението на 1.06.1913 г. сграда на Мъжката гимназия “Св. Кирил”.
Друга забележителност, на която е положен основният камък през лятото на 1926 г., е на художествено-занаятчийското училище в града (днешната Художествена галерия). На заседание, проведено на 21.01.1926 г., общинарите отпускат място за строежа на Боруна и решават пространството около сградата да се оформи с алея, на която да се поставят бюстове на героите, дали живота за Освобождението ни. Облагородяването и застрояването на този красив и живописен терен във Велико Търново – Боруна, също се свързва с кметуването на Димитър Раев.
Негова заслуга е създаването на комисия през 1926 г., която трябва да определи място за строеж на сграда на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
На следващата година Щабът на Търновския гарнизон и запасното офицерство подновяват идеята за изграждането на Военен клуб. Общинският съвет в лицето на кмета Димитър Раев удовлетворява отправената молба и отпуска безплатно искания терен.
Сред заслугите на амбициозния градоначалник към старата столица се открояват добрите резултати в областта на водоснабдяването, електрифицирането, уличното осветление на града, павирането на улици, поставянето на бордюри и тротоари, залесяването на града и неговите околности.
Кметският мандат на Димитър Раев се свързва с проведените в болярския град туристически и юнашки събори, с първото честване на Деня на детето през 1927 г. (Велико Търново е вторият град в България след София, отбелязал празника и превърнал го в традиция). През същата година Общинският съвет съдейства и за провеждането на конкурс за проект на Паметника на загиналите във войните за национално обединение (днес известен като “Майка България”). Първа награда се присъжда на скулптора Светослав Йоцов. Основният камък на паметника, превърнал се в един от символите на Велико Търново, се полага на 23.09.1928 г.
Димитър Раев възобновява издаването на общински вестник “Велико Търново”. Желанието му е той да е политически неутрален. По инициатива на кмета гербът, изработен от Димитър Багрилов, се поставя на фасадата на общинската сграда, присъства в общински вестник “Велико Търново”, приготвен е и за печат на общината. Не на последно място трябва да се изтъкне и фактът, че той съумява да си спечели име на “кмет-обединител”, особено на местната интелигенция. Димитър Раев решава сам да прекрати кметската си кариера. Решението му да се оттегли се дължи на тежкото финансово състояние на общината, свързано и с прословутия заем около сватбата на цар Фердинанд, който десетилетия наред тежи на общината. На 4 октомври 1928 г. Димитър Раев подава оставка. Интересно е да се знае, че той отчита публично дейността си на специално свикано в Модерния театър събрание. Дотогава традицията е кметовете да се отчитат само пред съветниците.
Достойният кмет заминава на специализация в Париж (Франция) и Лиеж (Белгия) и се завръща във Велико Търново със защитен докторат по право. Димитър Раев не пожелава да се включи отново в управлението на общината, а се отдава на адвокатската професия. ТАС с Протокол от 11.09.1929 г. постановява – “да се впише в списъка д-р Димитър Раев, който е представил удостоверение от Лиежкия университет, от което е видно, че е прогласен за Доктор на правото.”
От началото на м. август 1941 г. той е назначен за директор на Русенска административна област. От м. октомври 1941 г. до 15.01.1944 г. заема високата длъжност Областен директор на Скопска област (От м. април 1941 г. до м. септември 1944 г. Скопие е в границите на Царство България). В личното му дело в Държавен архив е съхранен документ от Скопския адвокатски съвет, който удостоверява, че с Постановление № 5 на Скопския адвокатски съвет от 15.01.1944 г. д-р Раев е вписан в списъка на Скопската адвокатска колегия с местожителство гр. Скопие и отново е отдаден на адвокатската професия. Продължава да адвокатства с местожителство Велико Търново по силата на решение в Протокол № 14/19.07.1944 г. на Търновския адвокатски съвет.
Заради дейността му по възстановяването на българските духовни институции и традиции и разширяването на културните връзки с България през 1945 г. е ликвидиран от сръбските власти. Така незаслужено си отива една от най-светлите личности в историята на старата столица.
КАТЯ МИТОВА-ГАНЕВА, Регионален исторически музей
