Социологът Мариан Маньовски единствен в Европа майстори хунобългарски лъкове

Социологът Мариан Маньовски единствен в Европа майстори хунобългарски лъкове. Изработените оръжия са копия на древни образци, намерени при археологически разкопки. Създадените от майстора работещи модели пресъздават находките на археолозите с точност до милиметъра. Неговите лъкове са направени по старинна технология от рог, кост, сухожилия и естествени лепила.
Мариан Маньовски от София беше сред атрактивните участници в Международния реенакторски фестивал “Ежедневието на средновековен Търновград”, който се проведе на крепостта “Царевец” във В. Търново. Той дойде заедно с група по средновековна историческа фехтовка от столицата, които участваха като бойци в турнира с мечове, саби и брадви.
“От дете историята ме интересува по особен начин – не толкова битките, победите и пораженията, колкото обикновения бит. Особена магия беше и продължава да е светът на старите българи, може би ми е генетично заложена. Винаги съм искал да разбера как е била подредена една юрта, с какво са се завивали хората, за какво са си говорели вечер, какви пособия са използвали. Изглежда съм усещал, че животът на обикновените хора прави един народ. Така преди десетина години започнах да се занимавам с възстановка на прабългарските лъкове, т.нар. хунобългарски лък”, разказва Мариан.
Благодарение на ентусиастите от прабългарската школа за оцеляване “Бага-тур” той се свързал с археолози, които му помогнали да се запознае с експонати, намерени при разкрити погребения в България и по Северното Черноморие – Южна Русия и Южна Украйна, където се простирала стара Велика България.
Реконструкторът разказа, че прави лъковете за музеи, за себе си и по поръчка от колекционери. С неговите оръжия стрелят по фестивали и съвременните воини от “Бага-тур”. “Изработката на един такъв лък отнема около една година и струва между 700 и 1000 лв. Някои от клиентите ги купуват за сувенири, други ги ползват по предназначение – за стрелба по неподвижни мишени, обяснява май-сторът.
Направата на лъковете е трудна, защото е принуден сам да майстори инструментите за работа, защото няма подходящи съвременни. Огромен проблем се оказва и набавянето на материалите. “Рогата са внос от Азия, за костените пластини и сухожилията обикалям кланици, екарисажи. Нужни са конски ребра и конски ахилесови сухожилия. Установих нужните контакти и сега вече се справям добре”, усмихва се Мариан.
След това вещо обяснява, че хунобългарският лък е биокомпозит – сложно съставен костено-сухожилен и много пластичен. “Много силно оръжие е. Укрепен е с рог и 9 броя пластини – има други подобни лъкове на други народи, но с по 6 пластини, т.е. по-малко мощни. Нашият е с 30 % по-високо КПД от другите подобни. Много точен е. Пробивната сила е голяма. Механиката осигурява ускорителен момент при стрелбата, заради твърдите накрайници, които действат като лост от I род, като балисти. При биокомпозитите се разчита на точност на стрелбата. Бойният лък е точен на около 300 м. Мощта му е 40 либри при спортния вариант и 120 либри средно (1 либра = 45 кг) при бойния. При английския дълъг лък, мощно (180 либри) и дългобойно оръжие, се разчита на облак от стрели”, казва специалистът. През последните години той е лектор по дистанционни средновековни оръжия в катедра “Археология и история” на Варненския университет.
По думите му английският лък е много по-популярен от българския, а различията между тях са повече от приликите. “Английският се ползва от пехотни воини, а българският предимно на кон. Имали сме изключителни оръжия и би било жалко да не възстановим познанието, което сме загубили. Един английски лък се прави за часове от едно парче дърво, а азиатският – за месеци. Естествените лепила не свързват частите толкова бързо като съвременните. После започва процесът, който аз наричам “съживяване на лъка” – превръщането на отделните части в работещ механизъм. В този процес се формират обликът, характерът, конкретните черти на лъка. Няма два еднакви”, споделя Мариан.
Другата му страст е средновековната историческа фехтовка, като той самият участва в представянето на съвременни реконструкции на бой, който се провежда по правила, установени в древността. “Екипировката заедно с вълнена подплата и всички железа по нас тежи около 20 кг. Понякога се удряме доста силно, така че не минава без травми”, признава съвременният боец.
Мариан Маньовски разказа, че средновековнoто европейскo фехтовалнo изкуство е доста популярно в Европа. То се е съхранилo като ръкописни и печатни документи от периода XIII-XVI в. и се състои от два основни клона – германска и италианска традиции. Само след броени дни той и неговите колеги от софийския клуб заминават за Москва, където ще се проведе най-големият турнир за бойци – любители. Това е неофициалното световно, а в него ще се състезават няколко хиляди мъже и жени от цяла Европа.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ