След години в Москва, Пекин и Париж Георги Михалков избра да прави театър с търновските артисти

“Българският театър напук на мизерията функционира, а процентът успешни представления у нас е над средното европейско равнище. Факт е обаче, че тъкмо хората, правещи качествен продукт, получават най-малко пари и това е обидно. От друга страна, има много старчески и детски домове, които тънат в мизерия, така че да се оплакваме от липса на пари е пошло. Не деля театъра на млади и стари, а на такива, които са успели или не, да запазят енергията си. Много млади хора са я изгубили из коридорите на НАТФИЗ, където са се шматкали четири години”, твърди известният режисьор Георги Михалков. През годините той е живял и е правил изкуство в Москва, Пекин, Париж, поставял е спектакли в почти всички по-големи театри у нас, работил е с някои от най-известните ни артисти. Сега обаче избра да твори с младата част от драматичната трупа на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” във Велико Търново.
Пиесата “Няма да платим” на Нобеловия лауреат за литература Дарио Фо е новото заглавие в афиша на МДТ, подготвено от Георги Михалков. Втората премиера на спектакъла ще бъде на 6 декември от 19 часа в камерна зала. Гост-режисьорът определи постановката като успешен експеримент, тъй като структурата на пиесата е запазена, а отделните сцени са представени като етюди. “Това е творчески комплимент към актьорите на театъра, защото такова представление се прави само с хора, които са приятели, съмишленици и партньори на сцената. С този екип сме се сработили изключително добре. Аз им гласувах доверие и те го оправдаха на 100 %”, сподели Михалков. После призна, че постоянно търси възможности да експериментира. “Това означава работа с текста и формата така, че да провокирам на първо място мен самия, а после всички, уморени от рутина екипи, с които се сблъсквам в моята работа”, допълни той.
“Аз не искам нищо от театъра, освен да продължи да ми дава политическо убежище”, категоричен е творецът. Според него театърът е капка вода, в която се отразява животът и вселената. “Изглежда, има нужда от това огледало. За да се харесаме, да се отвратим, да се осъзнаем – и ние, и вселената. А нашата работа – да пазим тази капка да не помътнява.” По думите му театърът е необходимост и алтернатива, на който нито киното, нито телевизията могат да бъдат конкуренция. Аз самият ползвам телевизия, а киното ми е все по-трудно да го гледам, да не кажа невъзможно, признава режисьорът.
Георги Михалков определи артистите като странно племе, което оцелява въпреки всичко. “Когато дойдат при мен млади хора и споделят, че искат да стават артисти, започвам много пламенно да ги разубеждавам. Това е професия, с която трябва да се занимаваш само ако не можеш без нея. Ако откриеш, че можеш и без нея, по-добре да не се захващаш”, твърди той. После сподели, че голяма част от щатните актьори в столичните театри гледат на работата си на театралната сцена като на пречка да изкарват хляба си. Заради “актьорите-чиновници” той самият предпочита да прави повечето си представления в провинцията. “Актьорите, които си вършат работата с по няколко дини под мишница, толкова я и вършат. Театър, който изисква съмишленици и упорита работа, е много трудно да се прави в София. В провинцията може да са ограничени възможностите, колегите да мизерстват, но изпитват удоволствие да играят. Да работя с такива хора, за мен е истински празник”, обяснява Михалков.
Цели десет години утвърденият творец е трупал опит като режисьор, актьор и преподавател във Франция. В периода от 1999 и 2009 г. той е работил по програмата на френската професионална организация на артистите, която се занимава със защита на техните интереси, организация на трупа и обучение. По проекта от френска страна негов партньор е бил Клод Бонен – режисьор, драматург и актьор, а в екипа е имало още двама българи – Петя Диманова и Татяна Соколова. Те са събирали професионални актьори от различни държави в ЕС и с всеки само за месец са подготвяли 30-минутен моноспектакъл. Така за 8 години, през които просъществувала програмата, те са направили около 150 моноспектакъла. “Тази програма е задължителна за актьорите. Те трябва всяка година да изкарат поне един курс за повишаване на квалификацията в области, които те решат, че имат нужда или пък им е интересно – може да са африкански танци, виетнамска пантомима, конкретна театрална школа някаква”, обяснява Георги Михалков.
Малцина знаят, че освен актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, творецът е завършил и Пекинската академия по бойни изкуства. Вече 30 години той практикува бойните спортове и поне по час и половина всеки ден прави различни упражнения, за да поддържа отлична физическа форма. “Започнах да тренирам твърде късно, а преди това си бях редови побойник”, усмихва се режисьорът. След това разказва, че заминал за Китай през 1987 г. след спечелен конкурс, обявен от нашето Министерство на културата. През първата година в азиатската страна учил само езика, после постъпил в тяхната киноакадемия. След едногодишно обучение там решил да се запише във факултета по бойни изкуства на спортната академия.
“Още първата година в Китай се запалих по бойните изкуства. Успях да спечеля уважението на почти всичките си преподаватели – китайци, като някои от тях дори не искаха да ми вземат пари за обучението. Занимавах се между 5 и 8 часа на ден, бях станал нинджа. Сега ценя изключително много добрата си форма и не спирам да тренирам”, споделя Жоро Михалков.
Според него пресечната точка между театъра и бойните изкуства е в добрата форма, която трябва да поддържа всеки спортист и артист. И в единия, и в другия случай работиш, за да развиваш и уменията, и самоконтрола си, както и средствата, с които го правиш. “Актьорите са в добра форма, когато работят много, и то качествено. Това развива бързото мислене и реактивността. Артистите трябва да познават и поддържат физиката си, говорния апарат, да четат много и да разширяват мирогледа си. Да работят в качествени пиеси с качествени режисьори. Театърът е една от последните професии за енциклопедисти, независимо дали си режисьор, или актьор. Трябва да се поддържаш емоционално, интелектуално и физически”, твърди режисьорът.
Михалков е сред малкото полиглоти в театралната гилдия. Той владее писмено и говоримо пет езика, сред които френски, руски, китайски. Разбира почти всички славянски езици, не може да чете единствено на романските езици. Английски в живота си никога не съм учил, но мога да чета, да пиша, дори превеждам самостоятелно текстове, които използвам в моята работа, споделя той.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ