В книгата “Футболът в Търново”, отпечатана неотдавна, има и глава, посветена на председателите и първите им помощници от създаването на клуба през 1924-а до 1944-а. Авторът на тези проучвания в архивните документи Анатоли Петров изрежда седмина на най-високия пост. Търговецът Димитър Балтов, адвокатът Петър Патев, Никола Илиев, още един адвокат – Дончо Смилов, следват заместник-кметът на Търново Сава Яранов, Никола Дамянов и Живко Златев.
Дончо Смилов бил избран за председател на 17 юли 1931 г. А сред 18-е му съратници в управата е и Матей Савов – като “домакин”. Шест години се трудят дружно за благото на “Етър”, а през 1942 и 1943 на поредните Общи събрания Матей Савов вече е подпредседател. Речено инак – вторият човек в тази йерархия на безкористни ентусиасти. Тъй на Матей Савов му се събира почти десетилетие в управата на “Етър”. До 1944-а.
…Матей, Матей Савов. Това име отдавна ми бе познато. Откъде? Сетих се. От разгръщането и четенето преди години на стари “течения” на Общинския вестник “Велико Търново” от 30-те. Това великолепно издание имало Редакционен комитет. А под заглавието му, под “главата” Матей Савов е изписван като администратор, сетне като уредник, а подир това като редактор. Което ще рече, че е отговарял за събирането на материалите за вестника, чието начало е още от 1899, а най-славният му период е от 1923 до 1944 г. След получаването на текстовете ги редактирал, подреждал по страници, носел и цялата отговорност за отпечатаното. И сам пишел: за силата на книгите, за търновски знакови черкви, за Стефан Стамболов, за гостуването в града на Кирил Христов, за големия стопански събор, за търновската дружба “Трапезица” в София… Рядко – за политика. Ала винаги с жарки слова и с твърдостта на убежденията си. Това – при политиката, струва скъпо.
…А Редакционният комитет бил наистина именит. През 1938-ма, например, в него влизали кметът на Търново Тодор Фъртунов, о.з. генерал Владимир Даскалов, писателят и преводач Моско Москов, литераторът Иван Йорданов, читалищният деец Йордан Кулелиев, директорът на Народната библиотека Пенчо Крусев, учителят-историк Тодор Николов, директорът на Мъжката гимназия “Св. Кирил” Гр. Христов, бившият околийски училищен инспектор Ненчо Колев. Все търновци, които вестникът обединявал под своята духовна стряха.
Най-често се изявявали Иван Йорданов, Йордан Кулелиев, Смарайди П. Топузанова, създателят на първия български вестник за театър Стоян Н. Коледаров, кметът от 1934 до 1935 г. Ганчо Пеев, протосингелът на Митрополията йеромонах Стефан, д-р Тодор Янков…
Списъкът е по-дълъг, но спирам, за да ви запозная с Матей Савов. Подирих приятелска помощ от внука му архитект Матей Савов. И от артиста от театъра “Константин Кисимов” Иван Митев. И двамата откликваха мигом на все нови и нови мои питания. И ликът на Савов просветна.
И тъй… Матей Савов Матеев е роден на 30 май 1905-а в Търново. Баща му Сава е капелмайстор на музикалната команда на 18-и Пехотен Етърски полк. Къщата му била сгушена в южния край на днешния парк “Марно поле”, точно там, където днес е поликлиниката. Завършва някогашната Мъжка гимназия. Семейството било многобройно. И бедно. Седем деца: три сестри и четирима братя. Матей е вторият по възраст в детската дружинка.
Започва работа в Общината като чиновник, където в Данъчното – срещу Конака, се запознава със запаления по футбола Йордан Сапунджиев. Общото им увлечение вероятно е още една причина по-късно да му стане кум… През 30-те, освен подпредседател на “Етър”, става и секретар на Общината, да го оприлича зримо – дясната ръка на кмета.
От младини се интересува страстно и от театър. Да поразкажа и за това. Първата му роля е на Хасан ага от “Балканска комедия”, представена на 26 ноември 1925-а. Бил е на 20! Последната му поява на търновска сцена е като поп Ставри в “Под игото” през 1971-ва. Почти половин век сценична кариера, преминала през Театралния кружок, театъра в читалище “Надежда”, Реалистичния театър, “Константин Кисимов”. За 97-те му роли – повечко по-нататък.
Жени се за Поликсена, фамилиарно наричана от най-близките роднини и приятели Сенка. Домът им бил на ул. “Поборническа” № 68. На “Варуша”. Господ ги дарил с две деца – Антон и Виолета. Среден на ръст, леко пълничък не само в лице, Матей Савов се обличал, “носел се” изискано. С костюм и жилетка под сакото; вероятно и с часовник-капаклия в джобче с верижка – но това е само мое предположение!; с швейцарски обувки в кафяво и жълто, които мнозина дълго помнели. Друг мъж в града нямал като неговите. Косата му – тъмна и гъста, постепенно побеляваща…
Бил бохем. С кеф играел табла, а най обичал да похапва мусака, още повече – риба. Две били любимите му питиепродавници – старият “Балкантурист” и “Балкан” срещу Старите хали. Пушел с цигаре, рядко палвал и лула. И леел думите с глас – бас.
Най-верните му и многолетни приятели са Константин Кисимов и Димитър Панов. Направил си сам и книжка с изиграните роли, в която изредил сценичните си изяви. До една! Спектакли по творби на Иван Вазов, на Ст. Л. Костов, Бранислав Нушич, Пейо Яворов, Радко Радков… Прилагам книжицата, за да я видите. В долния край на първата корица (оформлението си е пак негово дело) е и подписът му. С червен молив.
…Журналистика, актьорство, спорт. И идва 1944-та. Тогава Матей Савов е (почти) на 40. Мъж в силата си. Сполита го обаче съдбата на не един и двама вестникари у нас, списвали издания през втората половина на 30-те и началото на 40-те. Осъден е от т.нар. “Народен съд” на пет години затвор. Освобождават го от търновския зандан след дванадесет месеца. Но представете си хала му! Решава, че хляб за него и семейството му в Търново няма и от 1948-ма тръгва като странстващ артист от времето на Шекспир из България. Редува в тази житейска броеница театрите в Габрово (за това назначение помогнал много старият приятел Димитър Панов, известен сред търновци като Бай Пано), Троян, Перник, Разград. Най-дълго – в Провадия. Там бил част от трупата на т.нар. “Театър на селото”…
През 1963-та се връща в Търново. И пак заиграва пред най-обичната си публика. Докарва изявите си почти до 100! Това са ролите, а спектаклите са хиляди… По пътя към залеза на дните си започва да си помага и с елегантно бастунче. Артистът си е артист. Умира на 73 – на 24 декември 1978-ма. По Коледа. Премалняло му на сърцето малко преди това, докато гледал как събаряли бащината, родната му къща на Марино поле…
Стане ли някога нейде дума за Търново, за интересни търновци, за спорт, за футбол, за местни вестници и артисти – поменете Матей Савов. Името му и днес ехти с всеотдайност.
Матей Савов Матеев – синът на Етърския полкови капелмайстор.
Иван ТОДОРОВ
сн. личен архив на Иван Митев

1. Матей Савов
2. Баща му Сава – капелмайсторът на музикалната команда.
3. Саморъчно направената книжка с всичките роли на Матей Савов.
4. В “Балдуин Фландърски” от Радко Радков.
5. “Главата” на Общинския вестник “Велико Търново”.