Шедьовърът на Мусоргски “Борис Годунов” с премиера на крепостта “Царевец”

Шедьовърът на руската класика – операта “Борис Годунов” от Модест Мусоргски, ще започне нов сценичен живот на крепостта “Царевец” във Велико Търново. Специално за премиерата на царската опера под звездното небе на двореца се очаква да пристигнат почитателите на изкуството от цял свят. Запитвания за спектакъла са отправили и много руски туристи, които прекарват лятната си отпуска у нас. Представленията са на 31 юли и на 1 август от 21 часа и са част от програмата на Летния оперен фестивал “Сцена на вековете”.
“Това оперно заглавие направихме миналата година, за да го представим на сцена от рекордните 1700 кв.м, която изградихме пред храм-паметника “Александър Невски” в София. Премиерата тогава бе посветена на 100-годишнината на Борис Христов, както и на 85-годишнината от рождението на Николай Гяуров и в памет на Никола Гюзелев. Със спектакъла сега отдавам почит на историческия хълм Царевец и подвизите на българските царе от Второто българско царство. Това не е пренасяне на постановката от едно място на друго, а интерпретиране по нов начин на оперното заглавие специално за тази естествена сцена. Тук музиката ще звучи много по-сурово и мощно, защото самият екстериор дава тази внушителност”, обясни директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, който е режисьор и сценограф на “Борис Годунов”.
За да засили посланията, които отправя към публиката, в сценографията маестрото е заложил на реални и хиперболизирани символи. Специален акцент на сцената са брезите, които са символ на характера на руския народ – тъжни, изсъхнали, а от тях излиза хорът. “Има го блатото, в което живее народът. Те съжителстват на сцената заедно с руски православни икони и гигантски релси, обагрени в кърваво червено, които се извисяват към небето. Те са повлияни от чернобялата графика “Релси към небето” на художника Боян Донев”, признава акад. Карталов. И допълва, че вдъхновен от тази графика, той е изградил своята концепция за сценографията на постановката.
Друг значим образ е картата на Руската империя от времето на цар Борис Годунов.
“Създадохме я, познавайки страстта на неговия син Фьодор към картографията. Но най-величественият ни декор са останките от царския декор на Царевец”, подчерта режисьорът.
В постановката е използвана първата оригинална версия на операта от 1869 г., отхвърлена навремето от руската имперска цензура. В нея е вмъкнат и епизод, който не съществува в оригиналното либрето – Борис Годунов ще бъде коронован пред народа от патриарх Йов, чиято роля ще изпълни известният актьор Стоян Алексиев. Различен от повечето версии на операта е и нейният търновски финал – възшествие пред храма, вместо смърт на угасналия от мъка руски владетел. И двете представления ще започва с монах, който с клепало ще възвестява началото. Но преди да са прозвучали първите акорди, публиката ще слуша гласа на Борис Христов с уникалните му песнопения.
Според режисьора Пламен Карталов, вероятно зрителите ще открият метафори и препратки към днешния ден – смутно време, изпълнено с наводнения, земетресения, киша, суша, унищожена реколта, липса на хляб. Тръгва слух, че Годунов е детеубиец, народът губи доверие в него, той губи позиции, не може да бъде истинският управител и умира от мъка.
Спектаклите на 31 юли и 1 август ще дирижира Борис Спасов. В новата постановка на открито соловите партии на руския цар изпълняват двамата български баси Светозар Рангелов и Мартин Цонев. В ролята на царевича Фьодор ще участва 11-годишният Марио Кръстев. Търновската публика вече познава малкия талант от участието му в операта “Борислав” преди броени дни. В ролята на небесен ангел от най-високото място на сцената той отправи специална молитва за България. На сцената в ролята на Варлаам ще излезе Димитър Станчев, а на Ксения – Силвана Пръвчева. В спектакъла участват хорът, оркестърът и балетът на Софийската опера.
Операта “Борис Годунов” е едно от най-великите достижения на цялата световна оперна литература. Това, което отличава това гениално творение е изумителното богатство, с което са обрисувани главните музикални образи. Душевната драма на престъпния цар и социалната драма на народа са двете основни линии в музикалното развитие. Естествено, ролята на Борис носи най-ярката характеристика. Силата на въздействие е голямо при всички сцени с участието на Борис. Изключително силен момент в операта е големия му монолог от пета картина: “Достигнах висша власт”, една от кулминациите в произведението, наситена с дълбоки чувства от страданието на царя и човека. Все пак най-силен епизод в операта е последната ария на Борис “Прости, мой сине”, изпълнена с истински трагизъм.
Когато през 1868 г. проф. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху “Борис Годунов”. Той изоставя всички свои замисли и се съсредоточава единствено върху това произведение. Композиторът сам написва либретото, като използва освен трагедията на Пушкин и редица материали от “История на руската държава” от Н. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това започва работата над музиката.
През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена. Обиденият композитор си прибира партитурата. След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва централна женска роля. Тогава Мусоргски добавя двете полски картини и сцената “Под Кроми”. Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетни линии: социалната трагедия на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест.
Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. Композиторът я представя пак на театрите, но тя отново е отхвърлена. За пръв път “Борис Годунов” е показана пред публика на 8.02.1874 г. в Мариинския оперен театър в Санкт Петербург.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Пламен КАРАИВАНОВ