Сто килограма шаран – пържен и на чорба, беше сготвен и раздаден на миряните тази година в Преображенския манастир за храмовия празник на светата обител – 6 август. Курбанът и т. г. се готвеше под вещото ръководство на Павлина Симеонова. Младата жена сподели, че от 20 години е в манастира със съпруга си Иван. Тя е завършила богословие и искала да стане учителка по религия, но Бог решил друго и я изпратил в манастира да помага на игумена отец Георги. За да стане курбанът вкусен, в него се слагат много зеленчуци и подправки. Заедно с Павлина край печките свещенодействаше и другата готвачка Магдалена, а вареното жито направено под формата на красива цветна картина бе дело на Веси, племенницата на Павлина. Около обяд игуменът отец Георги извърши службата, а след това беше раздаден и курбанът за здраве на присъстващите.
В деня на Преображение Господне от ранни зори районът около манастира над Велико Търново вече беше изпълнен с миряни богомолци. Някои от тях бяха дошли още от предишния ден и бяха разпънали палатките си в двора на Божията обител. Едни от първите организирани посетители беше малка група от Румъния. Северните ни комшии спираха и цъкаха с език пред стенописа “Колелото на живота” и се снимаха пред него за спомен. А след това отново възклицаваха при разказа на екскурзоводката за двата огромни къса скала, които преди години паднали от двете страни на манастирската църква, без да я засегнат. И докато румънците шумно изразяваха своите емоции, други от богомолците бяха предпочели да се усамотят на някоя пейка и да се наслаждават на тишината и спокойствието на природата и на величествената гледка, откриваща се пред тях. Трети пък се отправиха към манастирското гробище, насред което гордо се извисява обновеният параклис “Възкресение Лазарово”. Сред погребаните в Преображенския манастир са дядото на актьора Георги Парцалев, тъстът и тъщата на банкера Атанас Буров, бащата на историка проф. Васил Златарски, народният лечител Неофит Калчев, бивши игумени и монаси от обителта, и др. покойници.
Грижата за поддържането на един толкова голям манастир като Преображенския безспорно е много трудна и изисква много средства. Задача, с която очевидно на игумена отец Георги му е трудно да се справи сам. Част от сградите са запуснати, а някои са оставени на разрухата. Но въпреки това още с влизането в Божията обител става ясно, че там има и жена. Това се вижда ясно по красивите цветя, наредени по чардаците и стъпалата на останалите сгради за живеене.
Най-голям интерес сред посещаващите за пръв път манастира предизвиква църквата с вече споменатия стенопис върху външната ѝ фасада “Колелото на живота”, изрисуван от художника Захарий Зограф от Самоков. Той е автор и на храмовата икона “Преображение Господне”, а в църквата има и негов автопортрет.
Преображенският манастир е един от най-старите на територията на Търновската епархия и е четвъртият по големина в България. Основан е през времето на Втората българска държава като първоначално е бил метох на Ватопедския манастир. А обособяването му като самостоятелна обител се свързва с втората съпруга на цар Иван Александър – еврейката Сара и сина им Иван Шишман, които даряват средства за неговото изграждане и благоустрояване. Всъщност старият средновековен манастир се е намира на около километър и половина на юг от мястото, на което се издига днешният. При разкопки през втората половина на миналия век са разкрити части от стена и основите на старата църква. По време на османското иго старият манастир е бил няколко пъти нападан, оплячкосван и опожаряван от завоевателите. А накрая е бил и изцяло разрушен.
Днешният манастир е възстановен на сегашното си място от рилския монах отец Зотик, който е и негов пръв игумен. Строежът на главната църква е поверен на Димитър Софиянлията, но след като той е заловен и обесен от турците заради участието си във Велчовата завера, храмът е бил довършен от майсторите Колю Фичето и Иван Бърната. Строителството на манастирските сгради продължава почти 30 години под ръководството на Уста Колю Фичев. Тогава са построени цялото югоизточно крило, камбанарията с часовника и малката църква “Благовещение”.
Стените на Преображенския манастир и калдъръмът пазят спомена за стъпките и гласовете на някои от най-видните български революционери и борци за народна свобода: Ангел Кънчев, Филип Тотю, поп Харитон Халачев, отец Матей Светопреображенски – Миткалото. Тук е идвал и отсядал да нощува и Апостола на свободата Васил Левски. По време на Руско-османската война от 1877-78 г., завършила с освобождението на българския народ, манастирът е превърнат във военна болница. В знак на благодарност след успешния край на войната руските войници даряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги. След победата строителните работи в Божията обител продължават. През 90-те години на XIX век са изградени параклисът “Възкресение Лазарово” и сградите на трапезарията, магерницата и манастирската библиотека.
В годините на соца, подобно и на останалите манастири в България, Преображенският също не се радва на особено голямо внимание от страна на управляващите. Въпреки това обаче успява да оцелее. В началото на демокрацията, през 1991 г., част от монашеските килии в старото крило са разрушени след срутване на скални маси. Оттогава са и двата огромни каменни къса, паднали от двете страни на църквата, без да я затиснат и да ѝ нанесат никакви поражения. Смята се, че сам Бог ги е отклонил от храма.
Основните съвременни проблеми пред Преображенския манастир са свързани с липсата на пари за цялостното му възстановяване и това, че той се намира в силно активна свлачищна зона. Като действащ храм, той е собственост на Светия синод на Българската православна църква и за него трябва да се грижи Великотърновската митрополия. “Грижата” за тази изключително красива обител обаче ясно се вижда още от входа на манастира. А без помощ от митрополията или от външни лица игуменът и живеещото в манастира семейство Симеонови очевидно са безсилни да се справят с многото задачи по опазването и оцеляването на Преображенската света обител.
Иван ГЕОРГИЕВ