630 км ел. кабели задействат 2400 прожектора на спектакъла

Идеята за създаването на спектакъла „Звук и светлина“ е още от края на 60-те години на ХХ век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново планира мероприятията около развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център на България.
Още при стартирането на археологическите проучвания и реставрацията на крепостта Царевец е обсъждана възможността на върха на хълма да се възстанови камбанарията на Патриаршеската църква и да се постави камбана, която да бие в определени часове на деня.
На 27 януари 1970 г. Изпълнителното бюро на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново, ръководено от Пенчо Кубадински, възлага на Окръжния народен съвет и Градския народен съвет да „организират творчески колектив за разработка, проектиране и осъществяване на спектакъл „Царевград Търнов – Звук и светлина“ на крепостта Царевец“. Първоначалните сценарии за програмата спектакъл са три – на писателите Серафим Северняк и Антон Дончев, и на режисьора Въло Радев.
Сценарият на Северняк се нарича „Търновска легенда“ и в него се проследява историята на България от създаването й през 681 г. до превземането на Търново от османските турци през 1393 г. Според концепцията на автора постановката е трябвало да се наблюдава в специална зрителна зала, където на статични пана – стъклопис, сграфито или стенопис, да са изобразени основни исторически моменти с текстове. В залата се е предвиждало да звучи музика и да има театрализиран спектакъл от актьори, придружен с камбанен звън и светлинни ефекти откъм Царевец и църквите в Асенова махала.
Подобен е сценарият и на Антон Дончев, като в него също се акцентира върху актьорска игра в зала, на фона на панорамата на нощния Царевец. Пенчо Кубадински обаче не е възхитен от сценариите на двамата писатели и ги обявява за твърде скучни и локализирани. Според члена на ЦК на БКП спектакълът трябвало да бъде много по-мащабен, да обхваща целия хълм и да представя мощта и величието на българската държава.
Режисьорът Въло Радев участва в конкурса с две програми. Първата наречена „Царевград Търнов – Звук и светлина“ трябвало да се реализира до края на 1980 г. за 1300-годишнината на българската държава. Втората – „Велико Търново – Рондорама“, предвиждала „по кинетичен начин да покаже богатото културно наследство на Средновековието, вплетено органично в днешния облик на града“.
На практика обаче се реализира само сценарият за първата програма, която днес, почти половин век по-късно, все още продължава да удивлява родните и чуждите туристи с монументалността и с уникалното съчетаване на музика и светлинни картини. Новото в сценария на Радев е чрез силата на звука и цветовете да се създадат асоциации за конкретни събития от средновековната българска история.
В реализирането на проекта на Въло Радев участие вземат и чешки специалисти, ръководени от Яромир Хник – автор на общата част, инженерът Иржи Черни – отговарящ за техническата част, и музикантът Иржи Стивин. Според Пенчо Кубадински изготвянето и реализирането на проекта не трябвало да надхвърля 1,5 млн. лв. Чехите обаче искат 5 млн.лв. И се започват преговорите, в които в крайна сметка двете страни си стискат ръцете за сумата от 3,2 млн. преводни рубли, 420 хил. лв. и 391 600 долара. Впоследствие сумата все пак нараства до 9,5 млн. лв.
Реализирането на проекта продължава 5 години – до ноември 1985 г., когато е премиерното излъчване на 8-минутния спектакъл. По-късно продължителността му се увеличава до 18 минути.
Инфраструктурата на „Звук и светлина“ включва 630 км подземна кабелна мрежа, 2400 цветни прожектора, 140 светкавици и 6 камбани с тегло от 600 кг до 6 тона. На всяка светлинна точка са разположени по 4 прожектора – червен, син, зелен и жълт. Изработването само на камбаните е продължило 5 години. Те са дело на известната чешка фамилия леяри Маноушек. Известна трудност предизвиква нагласянето на камбаните така, че да се получи възможно най-добрата акустика. Изградено е специално скеле, на което се поставят камбаните и това скеле е местено навсякъде по хълма, докато се намери най-подходящото място, където камбаните да звучат в съзвучие. Върху всички камбани е изпискано „1300 години България – Велико Търново“ и е поставен гербът на старата столица. Върху всяка от камбаните майсторката Кветослава Маноушкова поставя и родовата си емблема – малка камбанка, ключ и цвете. След като вече са разположени върху постаментите си камбаните са обработени със златна патина.
От самото начало цялото съоръжение се е управлявало чрез компютър. До 2014 г. управлението се извършва от стар американски компютър „Интел“. Отново тогава е извършена подмяна и на старите лазери с нови – червен и зелен, които са с по-малка консумация на ел. енергия. Общата електрическа мощност на съоръжението е 3,5 мегавата.
Премиерното излъчване на „Звук и светлина“ е през есента на 1985 г. и е по повод 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Няколко години по-рано обаче, през септември 1981 г. е първата демонстрация на „Звук и светлина“ пред членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Високите гости, предвождани от Тодор Живков, наблюдават спектакъла от терасата на хотел „Янтра“. В края спектакълът завършвал с българския химн. Живков и останалите другари били възхитени и не пестели суперлативи по адрес на всички, участвали в реализирането на проекта.
Малко известно е, че идеята за аудио-визуалния спектакъл на Царевец всъщност идва от подобен шоу спектакъл, който се излъчвал на една от крепостите по река Лоара във Франция. Дотогава подобни светлинни ефекти има само на пирамидите в Южна Америка, египетските пирамиди, Акропола в Атина, двореца „Версай“ в Париж и кулата „Тауър“ в Лондон.
„Звук и светлина“ позволява осветяването на крепостта Царевец в различни цветове по повод различни събития. В подкрепа на кампанията срещу насилието над жени хълмът осветяван в оранжево, за Световния ден на околната среда – в синьо и зелено, а в Световния ден на сърцето – в червено. През 2017 г. за влизането на „Етър“ в „А“ група пък крепостта е обагрена във виолетово.
Иван ГЕОРГИЕВ