Петко Савов е популярен и уважаван великотърновски музикант. Изпълнява еднакво добре както класическа, така и съвременна популярна музика. Създава и собствени песни и клипове, които сам изпълнява и продуцира. В последните години се налага и като един от най-обичаните пианисти в старата столица.
Савов е завършил магистратура в Музикалната академия в Пловдив (АМТИИ), след което става преподавател към катедра “Музика” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Пет сезона е част от състава на Великотърновската оперета, пее и в смесения състав на прочутия хор “Кантилена”, с който десет години концертира в цяла Европа. Носител на множество награди, сред които и такива на БНТ, БНР и Съюза на артистите в България. През 2015 година е номиниран за наградата “Култура” на Община Велико Търново.
Савов активно участва и в клубния живот на страната. От тази година 40-годишният изпълнител е мениджър на най-новия търновски пиано бар.

– Как започна да свириш в пиано бар?
– Стана случайно, без да съм го планирал. Ако трябва да съм честен – струваше ми се и доста трудно. Но много харесвах този род заведения и често ги посещавах. Харесват ми обстановката, усещането и близостта с музикантите. Често се случваше и аз да изсвиря или изпея нещо, за собствен кеф. Веднъж ми предложиха да пробвам да направя една вечер и така започна всичко. По-късно в друг бар станах постоянен пианист, започнах и да пътувам. Свиренето по тези места вече десет години е като моя втора професия.
– Има ли всъщност такава професия “Пиано бар музикант”?
– Официално – не. В интерес на истината, от края на миналата година в Националния класификатор се появи професията “Работник в бар”, в която обаче не е включена нашата работа. Но истината е, че тук отдавна има много музиканти, които свирят и пеят и реално работят основно в пиано бар всяка седмица, няколко дни в седмицата и с това си изкарват хляба. Така че у нас вече от доста време има такъв бизнес.
– Защо реши да минеш от другата страна и да управляваш такъв бизнес?
– Първо – не съм минал от “другата страна”, защото аз продължавам да свиря в бара. И после всичко се завъртя около това, че аз реално съм там почти през цялото време – от отварянето до изпращането на последния клиент. През последните месеци бях постоянен изпълнител в бара, а по-късно дойде и това предложение. Но пък музикант да се занимава с това е съвсем логично и доказано като практика в годините назад. Историята го показва…
– Като спомена история, знаеш ли кога и как се появяват тези заведения?
– Всъщност, оказва се, че барове с музика на живо у нас е имало още в края на 20-те. Наричали са ги “кабарета” (по френски маниер) и в тях са се организирали забави. Имало е артистични програми, танцьорки и са свирили първокласни музиканти. Само в София били десетина – “Империал”, “Фемина”, “Максим”, “Етоал”, “Циганското кабаре”, в което пеела прочутата Кева, и още други. Кабарета в България е имало дори още през 1907 година, първите били във Варна и Бургас. След 1944 година заведенията от този вид са обявени за “аморални” и се затварят. Разбира се, за да се появят други след време… По-късно, през 50-те и 60-те години например, култов става софийският нощен бар “Астория”, в който са пяли много от естрадните ни величия, включително Лили Иванова. Началото на “Златният Орфей” през първите годни от съществуването си (от 1965 до 1968) се е излъчвал пък от легендарното “Бар Вариете” в Слънчев бряг. Но и тази, да я наречем, вариете вълна също постепенно изчезва през 90-те години. Появяват се нов тип барове и клубове. Такъв например е “Калифорния” във Варна, мисля от 1994-та.
Точно в този период започва да се заражда и родната пиано бар сцена, преди повече от 20 години. Пиано бар културата у нас е млада, но вече пълнолетна, даже и по щатските стандарти.
– Кой е първият пиано бар у нас и къде отваря?
– В съвременния си вид първият опит е натрупан в курорта “Златни пясъци”, където през 1995 година варненският музикант Нелко Коларов свири заедно с певеца Асен Георгиев. През 2000 година двамата отварят собствен пиано бар във Варна, който се казва “Royal Classic” и е един от първите в България. За титлата първи се състезава и пиано бар “Мусала”, отново във Варна. Той е отворил дори три години по-рано. Изобщо началото на пиано бар културата у нас наистина е свързано изключително с Варна и Черноморието.
Година по-късно, по идея на друг музикант и бизнесмен Симеон Джуров, пък се появява и първият в София. Това е култовият пиано бар в кв. “Изток”. На 16 септември тази година той отпразнува своя 20-годишен юбилей. И вероятно защото пръв отваря такова заведение в столицата или понеже по-късно изгражда цяла верига хитови пиано барове, Симеон Джуров става популярен като идеологът на тази концепция в България, наричат го като бащата на пиано баровете у нас.
– Излиза, че музиканти са в основата на тази история?
– Може да се каже, да… Освен Нелко Коларов и Симеон Джуров мога да спомена и още двама – популярния изпълнител Васил Петров, както и великотърновската певица Мирела Величкова, с която имам удоволствието да работя вече толкова години. А от нея научих и един много любопитен факт, че те всички всъщност са били състуденти в тогавашната Българска държавна консерватория.
Васил Петров много често е канен да пее по тези места и не случайно също се е превърнал в символ на родните пиано барове. Но освен това, пак около 2001 година, заедно със свой приятел и музикант Николай Бозуков отварят пиано барове в Пампорово и Слънчев бряг, а после и в столицата. Този в София се е казвал “The Voice” и е любопитно, че се намира на мястото на стария “Етоал”, който споменах в начало.
Мирела Величкова също изиграва своята роля за популяризирането на тази сцена у нас. Докато във Варна и София пиано баровете набират популярност, тя решава да принесе тази култура в централна България. Така през 2005 година по нейна идея се появява първият пиано бар във Велико Търново – “Максимус”. За 15-годишното си съществуване той се превърна в еталон и пример за подръжание, в институция за региона. По-късно певицата отваря още два, вече собствени пиано бара, в които и аз съм свирил доста, както и в “Максимус”, разбира се…
– Явно по това време пиано баровете са много модерни и актуални?
– Ами така е, да! Мога да ви припомня, че в същата 2005 година по БНТ тръгна и телевизионно предаване, наречено “Пиано бар: Нощни Птици”. Предаването имаше огромен успех и се превърна в запазена марка на телевизията. Според мен беше едно от най-гледаните в телевизията.
– Как стоят нещата с този бизнес в момента? Как се отразява кризата?
– Трудно е! И ние сега тъкмо отново отворихме, имаше забрана до скоро. Ето споменах и за “Максимус” по-горе, той затвори в самото начало на пандемията и всичко беше продадено, още преди година. Отделно, ако отворите обявите в интернет, ще видите колко много подобни заведения се продават, готови, оборудвани. Хората бягат от тях сега, твърде рисков бизнес са нощните заведения. Но пък се отварят и нови. Мисля си, че станаха и твърде много в един момент, което хем е лошо, хем пък има конкуренция и се вдига качеството, знам ли…
Всъщност животът си тече и нещата си следват своя естествен ход.