Самуил вярва, че ще учи в САЩ и един ден ще изстрелва космически апарати

Великотърновецът Самуил Николов, който тази година завърши с пълно отличие Природо-математическата гимназия “Васил Друмев” в старата столица, заслужи най-голямата стипендия за чужд студент в елитния американски университет. Той кандидатства във висшето училище “Ембри-Ридъл” преди 5 месеца и получава писмото си за прием в края на април. В него първоначално не пише, че му се полага стипендия, но той решава да попита дали академичните и спортните му постижения предполагат това. След разглеждането им от университета остават впечатлени и му отпускат 15 хил. долара. Самуил им обяснява, че сумата не му достига, за да тръгне към САЩ, и те решават да я завишат на 20 хил. Когато си подава документите за настаняване във висшето училище разбира, че неговият случай е прецедент и такава сума никога не е отпускана за чужд студент, което показва колко е желан великотърновецът от американския вуз. Тези средства обаче са крайно недостатъчни, тъй като общата сума за следването на Самуил през първата академична година е 65 425 щатски долара и е непосилна за семейството му. Ситуацията се усложнява и от факта, че тя трябва да бъде заплатена до 18 август.
“Ембри-Ридъл” е висше училище за аеронавтика. Възпитаниците му могат да станат пилоти във военната или гражданската авиация, диспечери в центровете за разпределение на полетите, разработчици на безпилотни системи и др. Това е и учебното заведение с най-голяма самолетна площадка и самолетен парк в света. Клонът на университета, в който е приет да учи Самуил, се намира в Дейтона Бийч, Флорида. Мястото е на около 60-70 км от Кейп канаверъл и Кенеди спейс център – две от най-големите площадки за изстрелване на космически апарати. От втората е изстрелян и единственият български сателит до момента, разказва великотърновецът. Интересно е, че около десетина астронавти са завършили точно този университет, който има договор да изпраща най-изявените си кадри на стажове в НАСА и Спейс Екс. В някои от ранглистите “Ембри-Ридъл” е най-доброто висше училище за подготовка на такива кадри, а в повечето останали е в първата петица или десетка. Възпитаникът на ПМГ е приет да учи в 4-годишна бакалавърска програма “Космически операции”. Когато завърши, той ще е подготвен да бъде ръководител на екип за изстрелване на космически апарати в орбита с екипаж или без. Целта на обучението е студентите да се запознаят с всеки един етап от изстрелването на ракетата – инженерна част, софтуер, човешки фактори. Специалността е широкоспектърна.
“Когато кандидатствах, тъй като това не е единственият университет в САЩ, в който го направих, най-голямата платформа за кандидатстване даваше опцията да посоча какви интереси имам. Аз избрах интернет технологии, астрономия, космическо инженерство и други подобни. От това висше учебно заведение явно са ми прегледали портфолиото и ми изпратиха имейл, че се интересуват от мен, биха искали да видят кандидатурата ми и да преценят дали ще ме приемат. В крайна сметка реших да се възползвам от това предложение, като предварително разгледах много обстойно информацията за университета и се оказа, че специалността “Космически операции” е нещо, което за първи път се предлага преди едва 2-3 години. Това е много нова специалност. Тя има голямо бъдеще, защото, според мен, скоро космическите изследвания ще станат космическа индустрия”, казва Самуил. Шанс да учат “Космически операции” имат около 30 човека на година. Ако успее да събере парите и да замине, Сами ще е вторият българин, приет в този университет. Първият е Татяна Иванова от Добрич, която започва образованието си в началото на тази учебна година. Тя също се сблъсква с проблема, свързан със събирането на средствата за обучението си в САЩ, но благодарение на дарения успява да замине зад океана. Сега Самуил опитва да последва примера ѝ и е заложил на дарителска кампания в интернет платформите за благотворителност podkrepi.bg и platformata.bg. Самуил е говорил с Татяна, която е въодушевена от атмосферата в университета, въпреки че е в друга специалност. Тя му разказала, че всички там са като един голям екип, решен да се развиват в тази област. Самуил вярва, че скоро и той ще е сред тях. Въпреки младостта си ясно осъзнава голямата отговорност, която ще падне на плещите му, когато се наложи да управлява изстрелването на космическите апарати, но е готов да се учи, за да го прави по най-добрия начин.
В резюмето на великотърновеца, което той изпраща до университета при кандидатстването си, присъства един интересен проект, който най-вероятно силно е впечатлил представителите на вуза. Когато е едва на 16 години, Самуил получава достъп до базата данни на НАСА в реално време, а след това и на Спейс Екс, на Международната космическа станция и на една компания за научни симулации в Швейцария. Използвайки тази информация, той създава огромна платформа, на която всеки астроном, било то професионален или любител, да може да си направи профил и да следи новини в реално време за изследванията на тези центрове, да се озове онлайн в космическа станция и да наблюдава гледката оттам, да следи локации на ракети, сателити, да гледа снимки от роувърите. Достъпът до тези данни той получава без проблем, защото се оказва, че НАСА, като правителствена организация, няма право да откаже това, ако бъде поискано.
“Аз просто ги бях попитал и те се съгласиха веднага. Дадоха ми един ключ за достъп, който се проследява, но не ме ограничава по никакъв начин, а после това ми беше козът да получа съгласието и на другите компании”, разказва търновецът. Куриозно е, че в две последователни години Самуил участва с тази платформа на националната олимпиада по информационни технологии. В една от тях на областния кръг е оценен със 100 от 100 възможни точки и въпреки това не е допуснат до националния финал. Впоследствие той, ръководството на ПМГ и дори създателят на СофтУни – Светлин Наков, се опитват да потърсят обяснение за този нелеп случай, но така и не получават.
Още като дете Самуил се впечатлява и обича да гледа документални филми на всякаква тематика, които с времето му стават все по-интересни. Родителите му усещат, че тези за космоса го грабват повече от останалите и един ден, когато е на 11 години, му предлагат да участва в конкурс за есе на тема “Луната – земна спътничка и приятелка”. Дотогава той никога не е писал такъв тип творба, но решава да опита. Майка му и баща му изпращат есето за участие в надпреварата без той да разбере и малко по-късно се оказва, че печели участие в обучение в базата за астронавти на НАСА в турския град Измир. Заедно с ученици от цял свят четвъртокласникът от ОУ “Бачо Киро” във В. Търново се учи да управлява космическа совалка. Поканени да се включат в научно-образователния космически лагер са само 20 българчета, а Самуил е най-малкият сред тях. В рамките на седмица той работи в екип с други деца. В края ѝ момчето е избрано за астронавт № 1, който трябва да слезе от совалката, да поправи един сателит и да се върне обратно. Справя се успешно с мисията и това се оказва решаващият момент, който завинаги запалва искрата на нестихващата му любов към космоса. Досега това е единственият му физически допир с тези високи технологии.
Самуил е напълно убеден в съществуването на извънземни форми на живот, но те съвсем не са с образа на зелени човечета, който се налага предимно от киното и литературата. Той е почти сигурен, че живи същества има и на Марс, защото всяка вечер обича да разглежда детайлна карта на тази планета, на която добре се виждат очертания на речни корита, каньони и океани. А водата е ключова предпоставка за наличие на организми, били те едноклетъчни или многоклетъчни.
“Може би, ако живите организми там бяха по-сложни, вече щяхме да сме ги засекли, защото имаме няколко роувъра, които са изпращани и са вземали проби, но при малките форми е много по-трудно да бъдат открити”, смята Самуил. “Ако гледаме още по-мащабно във вселената, най-новият телескоп на НАСА – “Джеймс Уеб”, скоро направи една много интересна снимка, в която се съдържат 43 хил. галактики, всяка една от тях има приблизително 100 хил. звезди, а всяка звезда има по около 3-4 планети, които я обикалят. В случай че една на всеки 10 планети от тези съдържа живот, това означава, че във Вселената има милиарди различни цивилизации. На мен ми е интересно като чисто мисловен експеримент да си представим те каква история и вярвания биха имали, например”, разсъждава Самуил.
Относно намесата на извънземни в живота на Земята той е малко по-скептичен и смята, че на модерния човек му е много по-лесно да предположи такива действия, отколкото да повярва, че навремето хората са положили огромни усилия да постигнат всичко, което и днес ни впечатлява. Според него пирамидите в Египет са просто една огромна кауза, в която е бил впрегнат целият наличен ресурс.
“Човечеството още 2 или 3 хил. години пр. Хр. е можело да изчисли обиколката на Земята с грешка от едва 100 или 200 км. Това означава, че и тогава е имало невероятно умни и способни хора, които са имали възможности да сътворят подобни велики дела. Просто в момента е много по-трудно да се впрегне толкова човешка сила в един общ проект, тъй като всеки гони личния си интерес”, смята Самуил.
Младежът от В. Търново подклажда интереса си към космоса и с мното четене. Той харесва както научни трудове, така и научна фантастика. “Дюн” на Франк Хърбърт е любимият му роман, наскоро е прочел Дъглас Адамс и неговия “Пътеводител на галактическия стопаджия”, има няколко книги на Стивън Хокинг и на Нийл Деграс Тайсън. Обмисля да се запознае с творчеството на Карл Сейгън и др. Вълнува се и от философия, предимно древногръцка, като се шегува, че на рождените му дни често подаръците са книги като “Държавата” на Платон, “Реторика” на Аристотел и други подобни.
Самуил е разностранна личност. Още от втори клас се занимава с плуване и музика. Започва да се учи да свири на кавал, а след 4 клас става част от оркестъра на ансамбъл “Българче”. Около 6-7 клас започва да ходи по конкурси. Два пъти печели златни медали от конкурса, провеждан в Националното училище по фолклорни изкуства “Филип Кутев” в Котел. Като плувец, той е 8-кратен държавен шампион за юноши, 2-кратен вицешампион за мъже и има поставени 13 държавни рекорда за юноши и за деца, около половината от които стоят неподобрени и до днес.
“Започнах да плувам не заради някаква страст към водата, а точно обратното – заради страх от нея. Моите родители са ми разказвали, че като малък съм паднал в някакъв басейн и съм се давил. После дори не съм им позволявал да ме къпят от врата нагоре. Те решили да ме запишат на плуване, за да превъзмогна страха си и аз съм се съгласил. Мисля, че във 2 клас ми зададоха въпроса, дали искам да се състезавам, и аз реших да пробвам, защото ми се стори забавно. Никога не съм бил голям талант в плуването и категорично заявявам, че всички постигнати от мен резултати са плод на много труд и самокритика”, казва Самуил. Той продължава да се занимава с музика и по-активно с плуване, като след няколко дни му предстои участие на държавно плувно първенство, където ще представя варненски отбор. За съжаление на Самуил, университета в САЩ, където е приет да учи, няма свой плувен отбор, който би могъл да му помогне финансово с още една стипендия, в случай че стане негов състезател.
Друга силна страна на великотърновеца е добрата му подготовка по английски език, която дължи отново на родителите си. От дете той посещава езикова школа и може да се каже, че учи чуждия език успоредно с майчиния си. В 8 клас вече има ниво С1, след което продължава да се самоусъвършенства и в момента вече е с С2, най-високото ниво в английския език.
След като Самуил е приет да учи в американския университет, той полага онлайн изпит по математика, с който да покаже нивото си на подготовка и да се прецени в какъв курс да го разпределят. На него той получава 92 от 100 възможни точки, което отново го поставя сред най-добрите.
“Българското образование се оказа на много добро ниво и ако ученикът си учи уроците систематично, е напълно достатъчно. Материята, която тук трябва да се вземе до 12 клас, в САЩ я вземат в 1 и 2 курс на университета. Ако успееш да усвоиш знанията от последните години в гимназиален етап на обучение, няма да имаш проблем с математиката в чужбина”, смята Самуил, чиито родители също са възпитаници на ПМГ и вероятно това изиграва някаква роля за отиването му в училището. Самуил обаче казва, че още от 4 клас е бил наясно, че иска да се занимава с програмиране, тъй като му е много интересно. Още четвъртокласник той е извикан с проектонационалния отбор на двуседмичен лагер в Китен, където участниците програмират по 8 часа на ден, но това за него е голямо забавление и още повече го увлича в материята и засилва интереса му към информационните технологии. Логично той става част от първата паралелка в ПМГ, която вече дава професия “Приложен програмист”.
“Не мисля, че всичко, което правя, е чак толкова невероятно или пък трудно за съчетаване. То просто ме вълнува и допълнително ме разпалва, затова продължавам да го върша. Аз вярвам, че когато човек има желание, има и начин, а когато няма желание, се намира оправдание”, казва любознателният и трудолюбив младеж.
Паралелно с всичко това хоби на Самуил е и Кубчето на Рубик. Миналата година той организира в родния си град първото издание на “Търново оупън”, което е най-масовият турнир по редене на Кубчето на Рубик с включилите се 121 участника от 6 държави. В него бяха поставени няколко държавни рекорда на България и Румъния. Интересът на Самуил към магическото кубче идва изведнъж, когато като по-голям намира едно в кашоните си с играчки и се заема да го нареди. Според него това въобще не е сложно и всеки може да се справи дори само след един ден гледане на видеоклипове с уроци в интернет. Постепенно той става все по-добър и в момента рекордът му за бързина е 19 секунди, но се надява да го подобри на следващото си състезание.
Идната седмица Самуил ще е гост-лектор в събитието “Ало, космос” в София тех парк, където вероятно ще се качи на сцената с Татяна Иванова от “Ембри-Ридъл”. Това ще му даде възможност да се запознае с нея и на живо, както и с други хора от бранша на IT-технологиите. Голямата надежда на Самуил е да успее да събере нужната сума и да започне още тази есен обучението си в американския университет. Дори това да не се случи, той няма да спре да се бори да сбъдне мечтата си, защото мястото му ще се пази в рамките на две години. Той има уверение от хората там, че след като отиде, ще може да стажува и да работи, с което да си набави повече средства за таксата и осигури бъдещето си.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив