Благодетели събират средства за подпомагане приюта на Христо Атанасов в Леденик. Вече повече от 30 години бизнесменът е посветил живота си на каузата да помага на нуждаещи се. За тези години през приюта му са минали стотици бездомници, самотни майки с деца и младежи сираци. Никого от тях той не е върнал и на нсикого не е отказал да помогне според силите и възможностите си, въпреки всички проблеми, с които се е сблъсквал през годините. За делото си “благодетелят на сираците” Христо Атанасов беше удостоен и с престижното звание “Достоен българин” и му бе посветен документален филм “Приказка. Момчетата на Христо Атанасов”. Към момента в приюта на бай Христо, както го знаят неговите питомци, има между 22 и 25 човека. Най-малкият сред тях е 8-месечно бебе, а най-възрастният мъж на 64 години. От всички, на които той дава подслон, едва около една четвърт са работоспособни и могат да помагат на своя благодетел в изкарване на средства за прехраната и издръжката на приюта.
През годините Христо Атанасов има и свои съмишленици, които прегръщат идеята и му помагат в благородното дело. Един от тях е варненецът Митко Иванов. Пред в. “Янтра ДНЕС” той каза, че е научил за бай Христо от негово телевизионно интервю през януари 2017 г. Шест месеца по-късно двамата се срещат и Митко е силно впечатлен от делото, на което е посветил живота си достойният българин. Затова той приема като своеобразно предизвикателство на съдбата да му помага в трудната мисия по опазването на приюта в Леденик.
Чрез платформата за инициативи на Фондация “Bcause” досега се реализирани няколко каузи, отнасящи се предимно до осигуряване на средства за купуване на хранителни запаси за приюта. Настоящата инициатива се отнася до набиране на средства за освежаване на сградата на старата бивша ветеринарна лечебница, в която се помещава приютът на Христо, и за лек ремонт на общата баня и тоалетна в него. По първоначални разчети размерът на необходимите средства ще е около 4000 лв. До момента чрез платформата са събрани едва около 200 лв. Набирането на средствата се осъществява чрез създадената от Христо Атанасов фондация “Коев”. “Нашата мисия е да помагаме на хора без дом и пътека в живота, посредством осигуряването на покрив и храна. Обучаваме нашите обитатели на занаят и ангажираност към общността. Възпитаваме ги в грижа да могат да стъпят на краката си и да продължат живота си самостоятелно”, е посочено в целите на фондацията. Трудоспособните обитатели на приюта работят в областта на сметоизвозването, отпушването на язовири, почистването на паркове и озеленяването. В много случаи това са хора останали без дом, подслон и храна или дошли от различни социални институции. Има самотни и изоставени от съпрузите си майки и младежи сираци. В приюта има и хора с лека форма на психически заболявания. Основно настанените са с нисък ценз на образование или изобщо без образование.
Въпреки многото трудности, които вече повече от 30 години среща за издържането на приюта, Христо Атанасов дори не си и представя, че може да се стигне дотам да го затвори и да изпрати живеещите в него отново на улицата на глада, студа и мизерията. Показателен факт за неговото отношение към хората, на които помага, е, че самият той живее сред тях при същите условия, при които живеят и те, споделя с тях храната си и ги чувства като равни. В началните години той дори имал една прекрасна мечта, да осигурява на всеки младеж, минал през приюта и навършил пълнолетие, собствено жилище. Оказало се, че в условията на родната действителност, уви, това обаче е невъзможно. Затова целите на благодетеля сега са далеч по-земни и изпълними, свързани са главно с това да успее да осигури храна и подслон за хората, които са му се доверили и гледат на него всеки ден като на свой спасител и ангел хранител.
Иван ГЕОРГИЕВ