Специална кампания, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, подготвя вестник “Янтра ДНЕС”. С поредица от инициативи под наслов “Търново, Освобождението и Възкресението на България”, които организира областният всекидневник, старата столица ще се присъедини към националните чествания от Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност. Екипът на вестника иска да разработи програмата с участието на великотърновската общественост. “Янтра ДНЕС” с готовност ще приеме подкрепата на всички, които желаят да станат част от нашата идея.
Вестникът планира да организира изложби, конкурси за ученици и студенти, представяния на книги и др. С наше съдействие ще бъдат поставени паметни плочи на гробовете на руски воини, загинали по време на войната.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
Във вековната история на България особено ярко се открояват героичните дни на 1877-1878 година, когато руските войски и българските опълченци с кръвта си са извоювали свободата на българския народ. Днес, в навечерието на 140-годишнината от този подвиг, наш дълг е по достоен начин да почетем събитията, които позволиха на Отечеството ни да възкръсне.
С последната Руско-турска война от 1877-1878 г., която донесе свободата на българския народ, започва нова епоха в историята на Югоизточна Европа. Османската империя е свита на територия близо до Цариград и около беломорското крайбрежие. Създадени са и достатъчно балкански християнски държави, които възстановяват своето статукво от преди XIV век, обяснява историкът проф. дин Милко Палангурски от Великотърновския университет. Той е преподавател в катедрата “Нова и най-нова история на България” при Историческия факултет.
По думите му победата при Плевен на 10 декември 1877 г. е повратен момент в хода на бойните действия. След полудневен кръвопролитен бой, при опита ѝ да пробие блокадата, е пленена 43-хилядната турска армия на Осман паша. Заради значението на града за изхода на войната над 20 улици в целия свят носят името Плевен.
Според водещия изследовател това е единствената война в историята, за която
Русия получава
мандат от целокупната християнска
общност в Европа.
“След кървавия погром на Априлското въстание българският въпрос е поставен на дневен ред на картата на света. С този своеобразен връх в българското националноосвободително движение успяваме да принудим Европа да връчи ултиматум на Османската империя за формиране на българската държавност. Това става по време на Цариградската конференция, провела се в периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. Тогава Великите сили се обединяват около идеята, че Русия трябва да наложи решенията на Цариградската конференция като въздаде справедливост и освободи поробения български народ”, твърди професорът.
Той е категоричен, че това е първият случай в модерната история, когато
общественото
мнение надделява
над интересите на
политиците.
Това става благодарение на новите медии, на вестникарството, което е единствено средство за комуникация сред обществото тогава. Пресата не само в Русия, Германия, Англия, Франция, Италия заема пробългарска и прохристиянска позиция, като настоява Османската империя да бъде наказана за жестокостите през април 1876 г. “Това е резултат и от свободата на словото и печата. Ако те не съществуваха, България може би още дълго щеше да бъде под робство. Българските националноосвободителни дейци блестящо разбират какво трябва да направят, за да принудят Великите сили да се включат в осъществяването на българската национална идея. Достатъчно е да си спомним думите на Бенковски, гледайки горящото Панагюрище: “Моята мисия е изпълнена, аз забих ножа си в сърцето на Турция. Русия сега да заповяда”, припомня проф. Палангурски.
Според него последната Руско-турска война се води не в името на царя и на империята, а за освобождението на християните на Балканите. “Руската армия е духовно подготвена за тази мисия. Прави впечатление, че руското общество за първи път си позволява активно да изказва мнение по темата. Аристокрацията и местната интелигенция широко осъжда това, което се случва на Балканите. Само три ключови думи – православие, славяни, клане, са достатъчни, за да формират общественото мнение в подкрепа на действията на руския монарх. В тази връзка император Александър Втори заявява: “В тази война не бях с царете, бях с народа си”, което за него впоследствие се оказва груба грешка”, обяснява историкът.
Общо 14 са руско-
турските войни за
период от около 350 г.
Първият сблъсък между Руската и Османската империи е през далечната 1568 г. В исторически план те са съпоставими само с 11-те австро-турски войни, продължили 264 години – от 1527 г. до 1791 г. “Това е период на изтласкване на Османската империя и свиването ѝ на Балканите и в Мала Азия, вековен процес, в който войните следват една след друга. Всички тези войни са дълготрайни, като бойните действия продължават от 6 до 12 години. Всъщност последната руско-турска война, която ние наричаме освободителна, е продължила най-кратко – от април 1877 до март 1878 г. Поводът за нея е въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война от 1876 г.”, разказва проф. Палангурски.
В периода на силово противопоставяне, продължило три века и половина, българите стават интересни за Руската империя едва в годините между Кримската война от 1856 г. и Руско-турската война от 1877-8 г. “Това е единственият момент в българската история, когато интересите на Северната империя да забие отново кръста над църквата “Света София” в Града на царете на Босфора съвпадат с тези на българите. Освен това, в този период започва развитието на Българското националноосвободително движение. Тогава ние се осъзнаваме не само като нация, но успяваме да постигнем и църковна самостоятелност, която е предтеча на една бъдеща държавна независимост”, посочи историкът.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив
