Катакомби от българска страна и стилна градинка с дървета и търновски камък на румънския бряг са двете лица на ферибота, пътуващ между Свищов и Зимнич.
От 2010 г. възможностите за връзка между България и Румъния се увеличиха със заработването на линията, частна собственост на най-богатия румънец Йон Николае. Официално обявената инвестиция е към 5,5 милиона евро. Оператор на фериботната линия е “Интер линк – България и Румъния” ООД. Фирмата е съдружие между “Интер Агро” и концесионера на международното пристанище Свищов “Драгажен флот Истър” АД. Транспортната връзка налива в хазната средно по около 7000 лв. от кейови такси и по около 3000 лв. от пристанищни налози месечно.
Фериботната връзка е на важен кръстопът и е в състояние да поеме трафик през Дунав като байпасна връзка при екстремни ситуации на моста край Русе. Пътуването с ферибота между Свищов и Зимнич е облекчение – скъсява с 4 часа пътя, защото маршрутът избягва натоварения трафик на околовръстния път на Букурещ. В Румъния маршрутното отклонение е при Александрия или Росиори де Веде към Зимнич. Цените са приемливи – 2 евро е таксата за 15-минутното пътуване с ферибота на човек, за лека кола – 4 евро, за микробус до 23 места – 20 евро, а за тир – 71 евро.

Неуредиците са на българския бряг

Фериботът се обслужва от стара платформа, която преди години е превозвала товари и хора по река Олт в средна Румъния. Корабчето прави по пет курса от единия до другия бряг. Тръгва в 7 часа от Свищов и последно акостира на българския бряг в 20,45 часа. Курсовете са на 3 часа в едната посока. Първият начален час Зимнич към Свищов е в 8,30 часа, а последният от българския към румънския бряг е в 19 часа.
Лошата инфраструктура е един от проблемите, но оказва се само на българска територия. За да се стигне до ферибота, трябва да се мине през кратери на входа на свищовското пристанище. Дупките са толкова големи, че ако не се внимава, лек автомобил може да остави едно от колелата си още на бариерата на порта. Трасето наподобява лунен пейзаж. Оказва се, че няма кой да поеме ремонта, защото концесията на пристанището няма нищо общо с фериботната линия.
Липсват указателни табели, няма и следа от маркировка. Районът е неугледен, а в непосредствена близост до подхода за ферибота са пристанищните багери за разтоварването на шлеповете с въглища, жито и дървесина. Няма никакъв санитарен контрол. Няма тоалетни, нито течаща вода.
За щастие граничните полицаи са вежливи и работят бързо при тегленето на тировете и превозните средства.
Пътуваме с първия курс на ферибота в 7 часа сутринта от Свищов към Зимнич. Двадесетина пътници след представяне на личните карти на граничните полицаи на смяна пешком влизаме на ферибота. През подръчно направените уплътнения с разкъртени траверси на кораба “OLTISORU-4” се качват микробус, тир с целулоза и джип. На едно плаване фериботът – втора употреба, може да превози до пет тира и десетина автомобила.
За пътниците изборът се свежда до два варианта – да изкарат петнадесет минутното пътуване на откритата платформа или да се возят в помещението с към 20 седящи места върху дървени нарове. Вторият вариант е за предпочитане само ако навън е виелица или не страдате от клаустрофобия, защото в заличката с бледожълт латекс няма нито един прозорец.
Времето е хубаво, зазорява се и предпочитаме да пътуваме отвън. Струва си, защото попадаме на уникално природно явление – заревото пронизва облаците и леката мъглата, а

хоризонтът се запалва.

Стоиш и губиш представа къде си, няма разлика между небето и водата, само огнена линия в пара. Тишината на красивото изживяване, което за секунди те потапя в атмосферата на ничията земя, се разкъсва. От приказния сценарий за невърленд изведнъж попадаш в ситуацията от филма “Птиците” на Хичкок. Ята от хиляди врани излитат от силозите на румънския завод за биодизел и се разпиляват с мощен грак над водата. За секунди небето почернява от птици.
Фериботът се носи много леко по тихата вода и прави заход да акостира на румънския бряг.
“OLTISORU-4” се обслужва от тричленен екипаж. Румънци са капитанът, морякът и механикът. В кораба има автомат за топли напитки, който работи само с румънски леи. На дървеното стълбище до него, над противопожарния маркуч, са наредени две тенджери с топла храна, която ухае апетитно, вероятно извадени от кухнята, отстояща на една крачка от машината за напитки. На ферибота има санитарен възел и домашна конта за разкош.
За неколкоминутното пътуване може да се забележи и свищовското рибарско селище. Около бараките живот не се вижда, но четирите му улични лампи светят. На брега са завързани десетина лодки.
Акостираме точно до подхода за завода за биоетанол на Йон Николае. Положението е коренно различно от изходната точка на свищовския бряг. Наклонът, по който трябва да излязат пътниците и автомобилите, е много по-полегат, платформата на кейовото място и инфраструктурата са отлични. До кабинката на граничните полицаи ни посрещат няколко огромни саксии с
декоративни

дървета и алеи с търновски камък,

а дежурната смяна поздравява с българското “добро утро”. За секунди се прави проверка на документите за самоличност.
Контрастът между българския и румънския бряг е драстичен. За няколко минути пътникът има усещането, че е минал поне през двадесетина години разлика в инфраструктурно отношение. Граничният пункт е с добре поддържани зелени площи, чисти алеи и никъде не се забелязват отпадъци.
Асфалтовите подходи са обградени с бял търновски камък, който бил поръчан и доставен срещу 16 000 евро. Само на метри от граничната база има бензиностанция с автомивка за камиони. Товарните автомобили могат да минат “под душа” и след това да поемат към Европа, ако все пак не са със зърно за заводите на Николае, защото входът е на няколко метра от кейовото място. Но и на чуждия бряг не виждаме санитарен възел.
Фериботът на румънския мултимилионер е изцяло направен, за да обслужва заводите му в Зимнич, разказват свищовлии, с които пътуваме. Екипажът е с работно облекло на една от фирмите на Николае “Интер агро”.
Свищовският ферибот има трасе, което позволява плаване и при отрицателни стойности на нивото на река Дунав. Именно това прави приоритетен ферибота при Свищов – Зимнич. През миналата година, когато беше регистрирано рекордно отрицателно ниво от минус 12 сантиметра, т.е. 12 см под условната кота нула, съоръжението не е прекратявало работата си. Проблеми се създават от големия наклон при връзката между понтона и брега. При падане на речното ниво наклонът става много голям. В такива случаи се налага изтегляне на някои превозни средства с помощта на влекач.
И на двата бряга няма пункт, от където да се купи задължителната винетка за леките или тежкотоварни автомобили за преминаване през българска или румънска територия.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ