Превземането на столицата Търново е било толкова катастрофално в битието на българския народ, че е останало в народната памет запазено в много предания и легенди. Както е известно от историческите извори, по време на превземането цар Иван Шишман се намира извън столицата си, в Никопол, а отбраната на Търново е поверена в ръцете на Патриарх Евтимий, който по това време е между 60 и 70-годишен. Въпреки това обаче духовникът успява да опази поверения му “богохраним” град в продължение на три месеца. Толкова продължава обсадата на Царевград Търнов. Накрая на 17 юли 1393 г. столицата е превзета. И днес в историографията съществуват дискусии как е извършено това – дали с пряк щурм през деня от страна на османците, или чрез предателство и тайно проникване на врага в крепостта през нощта. В случая обаче едва ли това е толкова важно. След 200 години като столица на Второто българско царство Търново пада в ръцете на азиатските завоеватели.
Сред заловените живи е и предводителят на съпротивата Патриарх Евтимий. Разяреният Баязид заповядва “папазът” да бъде обезглавен публично. И османците се втурват, за да изпълнят заповедта му. И тогава се случва нещо необичайно, което и завоевателите, и жертвите им определят като чудо и Божия намеса. Когато палачът вдига сабята си, за да отсече беловласата старческа глава, ръката му внезапно се вкаменява. Тази намеса свише предизвиква страх дори в душата на османския владетел, който променя решението си и нарежда вместо да бъде убит Патриархът да бъде изведен от столицата и изпратен някъде далече на заточение. Смята се, че Евтимий е изпратен в Бачковския манастир, където остава да живее до края на дните си, още около 8-10 години. Според изворите той умира около 1402 г., но къде е гробът му днес никой не знае, макар и предположения да не липсват. Повечето историци приемат, че след като е завършил земните си дни в Божията обител на Бачково, гробът му ще е някъде там. През 1905 г. при разкопки в притвора на Бачковския манастир са открити мощи, за които се предполага, че са на Евтимий. Тези мощи днес се съхраняват в манастира, но доста учени и тогава и днес са скептично настроени относно тяхната автентичност. През 1998 г. сензационно беше обявено, че гробът на Евтимий е открит близо до Кърджали, но това също се оказа недоказано и беше обявено за измислица.
Според писателя Никола Инджов гробът на светия старец е доста далеч от мястото, на което всички го търсят. Той твърди, че Патриархът е погребан в землището на село Манастир, Гюмюрджинска околия, на територията на днешна Гърция. През 1913 г. това село е изгорено, а от 1924 г. престава да съществува. Според Инджов Патриархът е бил погребан под един стар чинар, който самият той посадил в последните дни от живота си.
Инджов се опитва да убеди българските учени и българската държава да поискат от Гърция там да бъдат направени разкопки или поне да бъде поставена паметна плоча. Но опитите му са напразни, тъй като българската историческа общност не приема твърдението му като неподкрепено с никакви доказателства. Единственото доказателство на писателя идва от старо местно предание за съществуването на “Владиков гроб” на това място, на което през вековете жителите на селото идвали и палели свещи. Старите хора обяснявали, че тук е погребан голям български духовник. Освен това недалече от Манастир е родена света Петка. Какво по-хубаво и желано място от това за заточение на бившия български патриарх. И не на последно място – в района на Манастир има песни и предания, които пряко или косвено са свързани с пребиваването на български владика там. Докато в същото време в Бачковския регион няма нито едно предание, нито един топоним дори, който да е свързан с името на Патриарх Евтимий.
Неизвестен е и гробът на самия цар Иван Шишман. Историците приемат, че той е убит на 3 юни 1395 г. в Никопол. През последните години обаче все повече започва да се налага твърдението, че той е загинал в бой или починал от естествена смърт в Софийското поле. Привържениците на това твърдение се опират на фолклора, където в песните и легендите се разказва, че царят е успял да избяга от Никопол и като е преминал Стара планина се е установил да живее в пещера в Софийско, където години по-късно умира. Историците, разбира се, приемат на нож и това недоказано с категоричност твърдение.
Иван ГЕОРГИЕВ