Протокол доказва, че костите на Левски са били извадени от гроба му

Протокол доказва по безспорен начин изваждането на костите на Васил Левски, разкрива великотърновският историк и писател Николай Иванов. По думите му, редица специалисти смятат, че такъв документ не съществува, но той се пази в архивите на Националния военноисторически музей. Документът е от заседание на създадената комисия към Отделението за военни музеи, паметници и гробове, на което се обсъжда намерените кости при разкопки в района на старите Софийски гробища да бъдат сравнени с тленните останки на сестрата на Васил Левски. Целта е чрез сравнителен анализ на родови белези да се установи дали тленните останки са на Апостола. Заседанието се е провело на 9 август 1937 г., а протоколът, макар и записан на ръка, се съхранява в архивите на военноисторическия музей. Въпреки предложенията за извършване на сравнителен анализ това така и не се случва и тленните останки на Левски са прехвърляни между институциите, след което изчезват, вероятно унищожени при бомбардировките над София през 1944 г.
Според Николай Иванов историческата наука разполага с достоверни материали, които безспорно доказват, че гробът на Левски се е намирал до днешното Министерство на земеделието на софийската улица “Дамян Груев”, където са били християнските гробища. По спомени на очевидеца полк. Стоян Маринов колата с мъртвия Левски спряла на западния край на гробищата, зад параклиса. Като духовно лице Левски е погребан от двама свещеници. По-късно в гроба му е погребана и отрязаната глава на Георги Бенковски, която е била веществено доказателство по време на съдебния процес срещу въстаници от Априлското въстание, разказва Николай Иванов.
Писателят допълва, че през 1936 г. в Министерството на войната е създадена комисия, която да открие гроба на Левски. Събрани са показания на свидетели на обесването и свалянето на тялото от бесилото, въз основа на които се прави обосновано предположение къде е положено. Голяма роля в проучването има юристът Александър Запрянов, отбиващ военната си служба като трудовак към Отделението за военни музеи, паметници и гробове, който се заел с трудната задача.
През август 1937 г. започва разкопаване на бул. “Бъкстон”, за да бъде поставена паважна настилка. Запрянов следи стриктно изкопните работи. Работниците скоро откриват основите на някогашния параклис, намиращи се доста под нивото на улицата. Около тях са намерени повече от 30 гроба, а костите от тях старателно са прибрани и номерирани от Запрянов. Той описва и откриването на гроб с много запазен скелет и два черепа. “Привлечени от това голямо откритие, на мястото бяха дошли лекари от отсрещната болница. След обследване на костите те изразиха мнение, че скелетът принадлежи на мъж между 30 и 40 г. За мен нямаше никакво съмнение, че това са тленните останки на Васил Левски”, описва Александър Запрянов, чийто разказ е представен в една от книгите на Николай Иванов. Писателят подчертава, че на изкопните работи не е присъствал представител на Археологическия музей, макар след това уредникът на институцията Васил Миков се е подписал на поканата за участие в комисията по изследване на находката при издирване гроба на Левски. Не участва и в заседанието на свиканата комисия, обяснява Николай Иванов.
Намерените кости с двата черепа са прибрани и пренесени в мазето на Отделението за военни музеи, паметници и гробове, което се е намирало на старата улица “Владайска” 5, сега ул. “Димо Хаджидимов”. След като няма последващи действия, Запрянов изпраща писмо до началника на отделението полковник Петър Куюмджиев. Предупреждава го също така, че “има среди, които нямат никакъв интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града.”. След като юристът не получава отговор, решава да направи изявление в печата. Това вбесява полковник Куюмджиев, който все пак предприема действия и се вслушва в аргументите на Запрянов костите на Левски да бъдат сравнени с тези на неговия брат – Петър Кунчев, който умира през 1881 г. и е погребан в родния си град Карлово. Полк. Куюмджиев решава да предприеме по-нататъшни действия и да предаде намерените кости на специалистите от Института по анатомия към Медицинския факултет на Държавния университет в София. Александър Запрянов не е уведомен за тези действия, както и за това, че след уговаряне в продължение на една година с научните среди чувалите с всички намерени при разкопките кости са изпратени за експертиза.
Нов факт е, че се продължава тенденцията да се приложи сравнителен анализ на черепа на Левски с този на починалата му преди 30 години сестра, разказва Николай Иванов. Той допълва, че според историка Марин Калонкин в Министерството на войната и Щаба на войската е създадена специална комисия, към която е привлечен и председателят на Карловското дружество в София Иван Попов. На следобедното заседание сред участниците са проф. Милко Балан и представителят на Синода проф. протойерей Иван Гошев. В протокола от тази среща, който великотърновецът открива, е записано, че председателят на Карловското дружество предлага да се поиска от Карлово черепът на сестрата на Васил Левски, като уточнява, че тя е покойница от 30 г. Той считал, че черепът ѝ може да послужи като база за сравнение. Проф. Балан подкрепя идеята му и допълва, че това би могло да стане.
Важен момент е следващото изказване на общинския инженер Стоянов, който приема за положителен факт, че костите на Левски са сред изровените при разкопките, но продължава да иска презастраховка със сондажи и технически експертизи, които да установят дали не са в основите на изградения на мястото паметник. Това е повратният момент, защото следват процедурни въпроси, свързани със заповеди на кмета, а настъпва и зимният сезон, обяснява Николай Иванов. Везните накланя предложението на Иван Гошев, че ако не се окажат костите в основите на паметника, едва тогава може да се пристъпи към изследване от проф. Балан. С това се губи ценно време от една година, докато полк. Куюмджиев трябва да се пребори с общинските чиновници да се извършат сондаж и техническа експертиза. Това е фаталният момент за решаване на проблема с изследването на намерените кости на Левски, смята Николай Иванов.
В крайна сметка всички намерени 29 чувалчета с кости са изпратени в Анатомическия институт на Медицинския факултет, като полк. Куюмджиев напомня да не се размесват помежду си. Те са приети от санитаря Борис Стоименов Малинов. В продължение на 4 години Каданов, който става директор на Института по анатомия, не възлага на сътрудниците си да изследват костите, а се занимава активно със своето кариерно развитие. На 1 април 1941 г. Каданов отговаря писмено на полк. Куюмджиев, че поради “много претрупаната работа” на института костите дори не са почиствани и ако Куюмджиев иска, може да му бъдат върнати. До края на войната полк. Куюмджиев не успява да убеди медиците да изследват тленните останки на Апостола. Смята се, че те са унищожени по време на бомбардировките над София по време на войната, разказа още Николай Иванов. За съжаление, ръководството на Института по анатомия не взима мерки чувалчетата с кости да бъдат пренесени на защитено от бомбардировките място така, както например правят от администрацията на Музея на Вазов, която се е погрижила да изнесе експонатите, няколко дни преди сградата да бъде поразена от бомба.
Според Николай Иванов има огромна вероятност при разкопаване гроба на Левски да са останали несъбрани дребни костици. Търсил е съдействие от политици с искане да се направи проучване на мястото и ако бъдат открити такива костици, те да се изследват. За съжаление обаче тези му опити завършват без успех.
Весела БАЙЧЕВА, сн. авторът