Проф. Иван Станков е изпълнителен директор на Националната овцевъдна асоциация от април 2017 г. Той е зооинженер и е бил ректор на Тракийския университет в Стара Загора от 2008 до 2013 г. На 13 март 2013 г. е назначен за министър на МЗХ в служебното правителство на Марин Райков.
Проф. Станков беше гост на Шестия събор на овцевъдите, който се проведе от 12 до 14 май 2017 г. в района на Петропавловския манастир при Лясковец. По време на Събора специалистът по овцевъдство участва в кръглата маса на браншовите организации от 21 държави от Европа, а на срещата бе даден старт за учредяване на Съюз на овцевъдите в Европа.
– Проф. Станков, какво се промени за овцевъдите за времето от 2013 година, когато бяхте министър на МЗХ, и сега до 2017 г.?
– Много неща се промениха и едното от тях е осигуряване на директни плащания в животновъдството. Това е схема, за която много воювахме, когато бях служебен министър. Тогава защитавахме и обсъждахме новия програмен период до 2020 г. Приехме за първи път схема на обвързани плащания с производството. Ние и Румъния, с помощта на френския земеделски министър, успяхме да извоюваме 15 процента от общата схема за единни плащания на единица площ, което означава, че на животновъдите се осигуряват, освен национални доплащания, и директни плащания. Това беше голям успех за страната.
Промени се и това, че ние увеличихме броя на овцете под селекционен контрол. Аз бях един от хората, които настояваха да се увеличи процентът на контролираните животни, тъй като с кочовете, които произвеждаме в елитните стада, можем да трансферираме всичко положително, което става, и това е най-бързият начин да подобрим генофонда. Сега контролираните животни са около 280 000 овце, докато общият брой е към 1,3 милиона. Но разликата е огромна, към 1984 г. в България имаше дори 11 милиона овце. Първите години на прехода след 1990 г. бяха ликвидирани много животни по най-безобразен начин, като голяма част изклаха. Сега при този малък брой на овцете трудно можем да правим възпроизводство, да не говорим за разширено възпроизводство. Освен това при това субсидиране трудно може да бъде увеличен броят на овцете. Успелите да стигнат до парите, много трудно допускат други хора. Проблем е също, че прекъсваме традицията в сектора, а овцевъдството има много особености и не е работа за всеки.
От началото на прехода броят на чифтокопитните животни е намалял от 16,5 милиона на 2,7 милиона, а това означава, че в България просто са изчезнали 14 милиона. Страната ни, която изнасяше над 600 000 тона месо, и е произвеждала близо 1,3 млн. тона в началото на прехода, в момента е със срамните 200 000 тона. Но все пак имаме един светъл лъч в земеделието и това е зърнопроизводството и производството на маслодайни култури. Ние изнасяме зърно, което не носи добавена стойност на България, не открива нови работни места. И всичко това е за сметка на животновъдството. В европейските страни това зърно се използва за изхранване на животните, а не се изнася като суровина.
Продължава и практиката над 80 процента от директните плащания да отиват при около сто свързани лица. Останалите 20 процента се разпределят между 250 000 земеделски производители, което е почти нищо за тях. Няма я защитата на малкия и средния земеделски производител, затова е необходима национална стратегия за развитие на земеделието. Стъпка по стъпка какво трябва да се прави, за да се възстанови секторът.
Проблеми имаме и с пазарите, макар да се харесват агнетата от нашите породи. Според мен причината е, че не можем да осигурим достатъчно агнета за търговия. А по мое време, като министър, имахме договорки за продажби, започнахме да издирваме стопанства, на които да предоставим животни от породите асаф и аваси. Това означаваше да ликвидираме някои български породи. Но голямата ми болка и сега е, че липсва отношение на държавата като изпълнителна и законодателна власт към проблемите на земеделието и животновъдството.
– Вие бяхте депутат и зам.-председател на комисията по земеделие в 43-тото Народно събрание. Не се ли опитахте да промените това отношение?
– Като депутат моя беше идеята да се дадат пасищата при реалните животновъди и това исках да го направя още като министър. Опитах се и да повлияя при приемането на Закона за земеделските производители и тези схеми, които защитихме в Брюксел, да влязат в българската законодателна програма. И това се случи.
И още нещо, приехме един изключително важен закон – за ветеринарномедицинската дейност, където обаче аз продължавам да оспорвам някои неща. Не съм съгласен при установяване на заболяване при някое животно да се ликвидира цялото стадо. Винаги съм казвал, че болното животно може да бъде ликвидирано и да се извършат профилактични действия, да се карантинира стадото и да се проследи след това. В други страни не се унищожават целите стада, особено ако са селекционни, както при нас. Най-важното е да се предотвратят заболяванията, да има профилактика, а не да тичаме след това подир събитията.
Преди години в България имаше държавни структури – т.нар. “ДДД”, дезинфекция, дератизация и дезинсекция. Само че тази дейност сега не е към земеделието. Освен това във всяка област имаше екарисаж. Сега има само два в цялата страна. Ако заболеят животни от заразни заболявания, труповете трябва да се пренасят на дълги разстояния – от Благоевград до Шумен, където има екарисаж. Аз като изпълнителен директор на НОА твърдя, че ще воювам в страната да се изградят повече екарисажи.
И друго, в структурата на БАБХ липсва здравеопазването. Според мен тази Агенция трябва да включи дейността за здравеопазване на животните, а не да има само контрол на храните. В момента здравеопазването се извършва от частнопрактикуващи ветеринарни лекари и в страната на практика има две воюващи съсловни организации – в частния и в държавния сектор. Необходима е единна организация на ветеринарните лекари.
– Проф. Станков, Наредба 3 на МЗХ за обвързаното субсидиране предизвика голямо брожение сред овцевъдите, които не са съгласни млекопроизводителите да взимат еднакви субсидии с фермери, които отглеждат автохтонни български породи. Трябва ли този регламент да бъде променен?
– При всички случаи трябва да има промени в Наредба 3. Не може да се плаща само на глава добитък, без да има производство. Но това производство да е в разумни граници. Сега са прекалено тежки условията, които да се изпълнят, за да се вземат субсидиите. И трябва да има корекции в Наредбата. Но това, че субсидиите са обвързани с млекопроизводството, смятам, че не е грешка. В момента тази Наредба стимулира големите ферми, а малкият производител пак остава ощетен. А той трябва да бъде защитен именно с нормативни промени.
Има и друга Наредба 26, която е свързана с преработката на продуктите. Даде се правото при домашни условия, които отговарят на определени стандарти, да се произвеждат храни и да се продават. Но трябва да има свобода тези храни да се продават в цялата страна, а не само в областта, където фермерите живеят. Нямам обяснение за това ограничение. Аз съм бил на специализация във Франция и там всеки производител може да търгува в цялата страна. Според мен тези ограничения са безмислени и трябва да отпаднат.
– Качеството на храните, които консумираме, е трагично. Те са пълни с оцветители, консерванти, стабилизатори, антиоксиданти и т.н. Проверки са показали, че в някои млечни продукти въобще няма сурово мляко. В същото време имаме Агенция по безопасност на храните, откъдето все ни твърдят, че т.нар. “Е-та” са безопасни, макар да ги консумираме многократно през деня. Това не е ли парадокс, от какво ни предпазва тази Агенция?
– Нямаме вече български държавен стандарт при производство на храните.
– А имаме ли истинска селекция в животновъдството?
– Официално имаме селекция, има развъдни асоциации и назначени хора. Но се работи при опростени правила, с малко хора, с недостатъчно финансиране, за да се извършат прецизно всички контроли на продуктивните качества. Трябва да се промени цялата схема, за да разделим стадата и да използваме пирамидалната структура – на върха да бъдат най-добрите стада. Трябва да има изисквания и за произход на животните, а не само за първи родословен пояс на родителите, както е регламентирано. Според мен сега обаче смятам, че трябва да се намали броят на животните под селекционен контрол и да останат само тези, които отговарят на изискванията. И след това да се промени цялата схема за контрол.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
