Газираните напитки замениха млякото, а енергийните правят децата
по-алергични. В училище трябва да има часове по здравословно хранене
– Проф. Байкова, на форум в Албена наскоро колегата ви доц. Светослав Ханджиев съобщи, че според изследване българските деца са на шесто място в Европа по затлъстяване. Вие също имате проучване, продължило 15 години. Какви са причините все повече деца да имат свръхтегло и затлъстяване?
– По моите наблюдения от 15-годишно проучване, направено между 1990 до 2005 г., показват, че 94 процента от децата и младежите, които са имали свръхтегло и затлъстяване в тази възраст, и то не е коригирано, остават с наднормено тегло като възрастни. А това не е проблем на козметиката, а на здравето.
По принцип в българския модел на хранене преобладават мазнините. Децата хапват и повече белтъци, но с ниска биологична стойност. В менюто преобладават още зърнените храни и хлябът. Но малко е пълноценното месо, а рибата е крайно недостатъчна.
Яйцата са другата пълноценна белтъчна храна, която трябва да бъде дозирана, макар че децата много не я обичат. Като прибавим и намалената консумация на мляко и млечни продукти, заменени вече с газираните напитки, храненето на децата се влошава още повече. Наистина те са вкусни и примамливи, но замествайки млякото, те лишават децата от достатъчен калций и витамин В2. Освен това газираните напитки съдържат много захар, която крие риск от затлъстяване и алергии. Рискът от развитие на късни злокачествени заболявания е много голям.
Тревожен е фактът, че децата ни минаха на т.нар. junk foods – храни-боклук. В тях има много мазнини или захари и ниска хранителна стойност. От друга страна, употребата на плодове и зеленчуци не е достатъчна. Нашата препоръка е децата да ядат най-малко по 200 грама пресни плодове и зеленчуци дневно и те да бъдат характерни за сезона.
Известно е, че те предпочитат белия хляб, вместо тестени изделия от пълнозърнесто брашно. При него 40 процента от обвивката и зародиша са изхвърлени. А точно в тях са всичките витамини, минерали, фибри, белтък и мазнини. Остават 60 процента нишесте, което е с висок гликемичен индекс и прави децата дебели със затруднен контрол на въглехидратната обмяна. Това е риск за развитие на диабет от втори тип , характерен за възрастните хора.
– Какъв процент от учениците са със свръхтегло и затлъстяване?
– Всяка година в началото на годината се прави скрининг, при който се измерва теглото и ръстът на децата и учениците. Тези данни са показател как те се хранят. През 2005 г. между 12 и 15 процента от децата бяха със свръхтегло и затлъстяване, а сега процентът е 30. Има повече свръхтегло и само 5 процента затлъстяване.
Превенцията на наднорменото тегло на детето трябва да започне още през бременността. Жената не трябва да яде за двама и през първите шест месеца не трябва да напълнее повече от 6 кг. През следващите три месеца, когато започва бурен растеж на бебето, жената може да качи още 6 кг. Ако една майка качи 20 или 30 кг по време на бременността си, тя е с риск да роди бебе със свръхтегло.
През бременността трябва да се увеличи консумацията на мляко и сирене, но не на мазнините и въглехидратите. Два пъти обаче нараства количеството на плодовете и зеленчуците, със сто процента е по-голяма нуждата от някои витамини, минерали като йод, калций, желязо. След това детето се нуждае от повече месо и риба, а също и яйца.
– Има ли наследственост за натрупването на излишни килограми?
– Рискът едно дете да затлъстее е с 40 процента по-голям, ако единият от родителите е със същия проблем. Процентът става двоен, ако и двамата са затлъстели. Това е т.нар. генетично заложен потенциал, което съвсем не значи, че съдбата на детето е предопределена. Ако хлапето яде здравословна храна и спортува повече, то унаследените фактори за затлъстяване ще бъдат преодолени.
Учените са установили, че в човешкия жизнен цикъл има периоди, когато вратата на вроденото предразположение към затлъстяване широко се отваря. Веднъж това става по време на бременността, а след това около 5 до 7-годишна възраст на детето. Тогава, ако теглото се увеличи с 20 процента и не се вземат мерки за нормализирането му, през пубертета може да се стигне до затлъстяване.
По времето, когато децата растат и се развиват, се оформя и броят на мастните клетки. Това става докъм 20-годишна възраст. Ако в ранна детска възраст мастните клетки са много, ще са много и в ученическа възраст. Когато не се вземат мерки ученикът да отслабне, мастните клетки се запълват с мастни капчици, уголемяват се и преследват човека, като затрудняват работата на всички органи и системи в организма. От друга страна, тези мастни клетки метаболитно са много активни. Затова когато детето стане на 6-7 години и има наднормено тегло, родителите трябва да потърсят лекар и експерт по хранене и диететика. Иначе може да се стигне до диабет, хипертония, респираторни заболявания, скелетно-мускулни изкривявания, психосоциални проблеми и др.
– Консумацията на алкохол и енергийни напитки вече е масово явление при младежите и не е изключение при децата от началния курс. Как се отразява това на здравето?
– Това е друга болна тема. Малките пият енергийни напитки, защото са модерни. Те са направени на базата на кофеина и стимулатори на нервната система и децата стават по-агресивни, по-възбудими и по-алергични. От друга страта, смесването на алкохол и енергийни напитки води до срив на нервната система, по-лесно опиянение и интоксикация. Не от енергийни напитки имат нужда нашите деца, а от повече пресни плодови сокове.
– Проф. Байкова, от няколко години има наредба за здравословното хранене на учениците, която регламентира какви продукти да се продават в училищните бюфети. Дори и тя да се спазва, децата тичат в насрещните бакалии и си купуват вафли и хамбургери, които трябва да избягват. Става така, че се пишат програми и наредби, а ползата е никаква.
– Аз смятам, че програмите за превенция на затлъстяването трябва да минават през семействата, детското заведение и училището, където да има часове по здравословно хранене. В днешно време родителите са много ангажирани, пропускат да осигурят домашна закуска сутрин, после не проконтролират какво детето си е купило в училище. Или пък слагат вафлите и сухите пасти в чантата и по този начин бойкотират наредбата за здравословното хранене. Аз мисля, че това е въпрос на отговорност и информираност. Многократно сме писали модули по здравословно хранене на учениците. Аз лично съм изнасяла беседи във всяко училище, където съм правила проучване за храненето на учениците. А то е във 26 области. Децата слушат с интерес, интересуват се. Ходила съм в Министерството на образованието да предлагам да има тези часове по здравословно хранене, но ми отговарят, че програмата в училищата е натоварена и няма място за други часове.
От 2005 до 2010 г. у нас имаше национален план за действие по храни и хранене. После той бе актуализиран до 2016 г. В него има много програми за здравословното хранене на децата и учениците, но малко са средствата за изпълнение. Поради тази причина няма ново проучване за детското и ученическото хранене. Но искам да отбележа, че храненето в детските ясли и детските градини вече е много добро. Там се спазват здравословните норми, а и малчуганите не могат да изтичат до съседната бакалия и да си купят пържени картофки или кроасани.
– Тогава проблемът остава как да се хранят първолаците, за да продължат здравословните навици от детската предучилищна градина, която стана задължителна?
– 7 години е ключов период и най-интензивният растеж на костната система и смяната на зъбките на детето. Всяко хлапе трябва да яде пет пъти на ден. През голямото междучасие учениците получават чаша топло мляко и плодове. В бюфетите често се продават мазни тестени закуски, затова родителите трябва да осигурят домашна закуска. Тя включва, например, сандвич от пълнозърнест хляб с извара или лютеница и чаша мляко или фреш. Или пък мюсли със сухи плодове, настъргана ябълка и кисело мляко. Пържените филийки, мекиците и баниците е по-добре да се забравят. Ако училището не предлага закуска в 10,00 часа, по-добре е родителите да сложат плод или зеленчук в чантата.
На обяд ястията трябва да бъдат приготвени с минимално олио, да са задушени, месото да не е тлъсто, а пилето – без кожа. Не бива да се забравя рибата, тя трябва да присъства най-малко веднъж седмично. Разрешени са до 3-4 яйца през седмицата и всеки ден мляко и млечни продукти.
Зърнените храни, като боб, леща, грах и нахут трябва да присъстват като гарнитура или основно ястие няколко пъти седмично. Солта обаче трябва да се избягва, а сиренето и маслините да се изкисват. Консервите и солените риби не трябва да се употребяват. Това се отнася за туршиите, тортите и сиропираните сладкиши, които могат да се консумират най-много веднъж седмично. Снаксовете и чипсовете трябва да се забравят, а също наденичките, кренвиршите и бургерите. Те не са за първолаците, та дори и за по-големите ученици, съдържат само сол, мазнини и бяло брашно. Тези храни трябва да бъдат заменени с качествено месо и риба. Що се отнася до шоколада и вафлата, то по-добре е децата да ядат плодове според сезона.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
