На Богоявление, преди хвърлянето на кръста, Великотърновският митрополит Григорий ще освети ледената Янтра с вода, донесена специално от река Йордан. Празничният ден ще започне в 8,30 часа днес със св. литургия, отслужена от дядо владика. Два часа по-късно богомолците ще се отправят с литийно шествие към площад “Цар Асен Първи”. Там в 10,45 часа ще бъдат осветени знамената на Националния военен университет “Васил Левски” и на Областния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Ритуалът по хвърлянето и изваждането на кръста в река Янтра ще започне в 11,30 часа на Владишкия мост. По традиция в битката за христовия символ влизат курсанти от военното училище. Владишкият мост, където от години се провежда обичаят, е построен през XVII век. По проект на Общината за подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура през миналата година съоръжението беше ремонтирано основно.
Богоявление е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейския разказ на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на река Йордан от св. Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!”. Оттук и названието на празника – Богоявление.
На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.
Според народните вярвания
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените “Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.
Златина ДИМИТРОВА
