Дали ще се борим с природни стихии, или ще спасяваме котки, важното е да е с любов към професията
“Разчитам на него и той на мен, така си пазим гърба!” Така двама смели пожарникари описват своето ежедневие. Перипетиите и трудностите, пред които се изправят всеки ден, носят риск за живота им, но и двамата са доволни от избраната професия и я вършат с удовлетворение.
За призванието да спасяваш човешки животи, докато жертваш своя собствен ден след ден, разказват достойните лица на великотърновската пожарна служба. Илия Илиев е началник дежурна смяна в пожарната, а зад гърба си има над 30 години суров стаж. Преди да се премести във В. Търново със семейството си, е работил във ведомствената пожарна в “Свилоза” в Свищов. Участвал е в гасенето на мащабния пожар през 1987 година. Тогава за първи път топлоцентралата затваря врата заради мащабните вреди, които огънят нанася. Сблъсквал се е всякакви напечени ситуации, а опитът му е безценен за неговите по-млади колеги. Дори сега се стреми да предава наученото и да бъде полезен в изградения сплотен екип, в който работи.
Ивелин Иванов е водач на специален автомобил и пожарникар с 2-годишен опит в битките със стихиите. Може да се каже, че случайността го събира с професията, която определя като свое призвание. “Харесвам работата си, гордея се с нея, а най-голямата отплата е да знаеш, че си помогнал”, разказва младият огнеборец. Своето място в пожарната заема след обявен конкурс, в който участва. Ентусиазиран да успее, той решава да си пробва късмета и след серията тестове за физическа и психическа подготовка, които издържа успешно, се присъединява в редиците на огнеборците. 27-годишният спасител вече две години се бори със стихии и ревностно се изправя срещу всяка опасност. “В такива моменти просто се изключваш, нямаш време да мислиш, отиваш там и си вършиш работата”, споделя Ивелин.
Професията на пожарникаря се е превърнала в нарицателно за героизъм, самоотверженост и жертвоготовност. Ползвайки се с огромно доверие сред обществото, огнеборците постепенно са се утвърдили като героите на нашето време. Но гасенето на пожари и справянето с природни бедствия съвсем не са единствените опасности, в които скачат храбрите спасители. От бюлетините, които ежедневно четем, виждаме как граждани масово търсят помощта на пожарникарите заради
змии, приклещени в кола, коте,
паднало в канавка, дори инвазия на пчели.
Към всеки случай подхождат с отговорност и нужното внимание, а това, разбира се, не остава незабелязано. Независимо дали се налага да помагат на човек в беда, или на приклещено четириного, подхождат с нужната доза професионализъм. Един от най-куриозните случаи, за които си спомня Илиев, е за избягал паун от двор на къща в старата част на Велико Търново. Стопаните оставили за миг отворена вратата, а животното усетило, че е дошъл неговият момент, и се втурнало през портите. Когато получили сигнала и разбрали, че няма шега, с бойна готовност се втурнали да ловят пернатото. Разбира се, подплашената птица не позволила на никой да се приближи, бранейки свободата си. Битката продължила до тъмно, но не завършила в полза на екзотичната птица.
Всеки случай е интересен и специфичен, отбелязва неговият колега Илия. Той споделя, че в част от ежедневието им се е превърнало спасяването на котенца, паднали в шахта или покатерили се на високо дърво. Един от последните случаи впечатли великотърновци с бързата реакция на спасители, които веднага пристигнали по сигнал. Ситуацията – мъничко коте паднало в шахта и не успяло да излезе. На помощ се притекли спасители, които с метален лост повдигнали решетката и извадили животинчето невредимо. В състава на всяка смяна си има и “пчелари”, които често се налага да смъкват кошери на пчели и оси. С опасните студенокръвни създания пожарникарите също са придобили значителен опит. Особено през летния сезон змии налазват домовете на селските къщи, търсейки хладина. Скриват се зад диван или кушетка, скатават се под килим или в някоя пролука и отказват да излязат от укреплението си. В тези случаи отново търсена е помощта на огнеборците. В повечето пъти става дума за смоци, които не са особено опасни, но при един от последните случаи се наложило да вадят усойница, която е изключително отровна. Тя хапе само когато е застрашена, но инжектира ли отровата в жертвата си може да създаде доста неприятности. “Животното беше заседнало под бронята на автомобил, наложи се със струя вода да я изкараме навън, след това я пуснахме в естествената ѝ среда извън града, обясни младият огнеборец.
“Благодарността в очите на хората
е най-голямата ни награда,
няма по-голямо признание от това”, споделят пожарникарите. При всеки пожар виждаме уплахата и надеждата в очите на хората, радваме се, когато успеем да помогнем, това с нищо не може да се сравни, допълват те.
При всяко произшествие работят в екип и разчитат един на друг. Сплотеността е един от основните стълбове, на които се крепи успешният завършек на всяка операция. В това отношение служителите на противопожарната служба са постигнали истински успех.
Трудно е да си спомни всички произшествия, в които е участвал, но след кратка ретроспекция опитният пожарникар се сеща за случай отпреди повече от 20 години. Тогава получили сигнал за пожар в селскостопанска постройка в Шемшево. Минифермата, пълна с всякакъв добитък, пламнала като факел, а стопанинът веднага звъннал на тел 112. Тогава на смяна бил и Илия Илиев. “В такива ситуации адекватните и бързи решения са най-важни”, споделя той. Пробихме дупка в една от стените и оттам изкарахме животните, само след секунди изходът към вратата се срути. Ако бяхме влезли оттам, щяхме да останем вътре. Всички животни бяха спасени, а човекът беше много благодарен”, спомня си с умиление дългогодишният пожарникар.
Трябва да си обичаш работата, иначе не става, трябва непрекъснато да искаш да учиш, да се усъвършенстваш, да увеличаваш познанията си. Изключено е човек да върши тази работа без желание, в противен случай става ненужен в тази система”, единодушни са двамата огнеборци. След толкова години вярна служба не съжалявам за нищо, обичам си професията и съм я вършил с удоволствие, коментира още Илиев. Неговият по-млад колега пък с ентусиазъм се надява да достигне неговата дългогодишна служба.
Мария НЕДЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ
