Резиденцията на търновския владика става част от маршрута на туристите
Епископски жезъл от Средновековието е една от най-ценните находки, която ще бъде показана в новия модерен музей на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Сходен по форма жезъл държи в ръцете си духовникът, застанал непосредствено зад патриарха в известната миниатюра върху лист № 2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, изобразяваща опелото на Иван Асен, син на цар Иван Александър. Центърът за съвременна интерпретация на културно-историческото наследство на историческия хълм ще отвори официално врата на 22 септември, а лентата ще пререже първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева. Музеят ще представя историята на Велико Търново и на Второто българско царство. В 24 витрини посетителите ще имат възможност да разгледат находки, открити от археолозите при разкопките на крепостта през последните години.
Архиерейският жезъл беше открит от археолога доц. д-р Мирко Робов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН по време на проучвания в архитектурния комплекс, разположен около църква № 3. По думите му находката е неоспоримо доказателство, че установеният затворен ансамбъл най-вероятно е епископска резиденция. Интересният артефакт е свидетелство и за това какви знатни представители на столичния елит са обитавали комплекса.
“Този завършек на архиерейски жезъл беше намерен в източната половина на сградата върху пласт заедно с други находки от столичния период на Търново. Изработена е от кост, като общата форма е получена с помощта на струг. Повърхността е богато украсена с пластични мотиви – шест листа, разположени околовръст. Прави впечатление и врязаният орнамент “птиче око”. Отчупена е единствено част от втулката, в която се е втиквала дървената тояга. Очевидно това е причината костената топка да е захвърлена като ненужна, а архиерейският атрибут да бъде подменен с нов”, обяснява доц. д-р Мирко Робов. Той е категоричен, че жезълът е епископски, а установените паралели са малко. Това допълнително показва колко ценна е тази находка, твърди археологът.
В общия план на Трапезица, църква № 3 попада в източната част на тясна тераса, разказва доц. Робов. По план храмът е еднокорабен и кръстокуполен с един притвор. В северната и в южната части на притвора са разкрити две зидани гробници, като северната камера е грижливо измазана. И двете съоръжения са били отваряни, но неизвестно кога – по време на робството или при разкопките на Васил Берон през 1884 г. и на Жорж Сьор през 1900 г. Открити са фрагменти от мраморни надгробни плочи, с които са били покрити камерите.
“Отворените гробни камери и липсващите части от мраморните надгробни плочи не дават възможност да се направят максимално точни изводи за обитателите на комплекс. За щастие попаднахме на архиерейския жезъл, който хвърля важна светлина в тази насока”, твърди археологът.
Разкритият в продължение на три сезона затворен архитектурен комплекс е ситуиран върху две съседни тераси. Върху по-високата от тях – северната, е изградена църква № 3, която по думите на доц. Робов е въздействала като архитектурен акцент. Чрез плочникова настилка тя е свързана с единствената сграда в комплекса – в неговата югоизточна част. С плочник самата сграда е свързана и с портата на комплекса. Портата е оформена като представително съоръжение с дължина на прохода от почти 5 метра, а вътрешността е със сводово покритие. Била стенописана, а фасадата украсена с декоративни керамични елементи. От портата отвежда път, свързвал комплекса с основната артерия на Трапезица – между северната и югоизточната ѝ порти.
Комплексът се простира на площ от над 2,5 декара. Просъществувал е с известни преустройства до края на XIV век. “Плановата и функционалната му характеристика го определя като граждански. Той няма аналог в досегашната градоустройствена картина на Трапезица и силно се доближава до т.нар. болярски комплекс, разположен северно от двореца на крепостта “Царевец”, обяснява доц. Мирко Робов.
Голямата сграда, която е единствена в комплекса, е с внушителни за градоустройството на Трапезица размери – 32 на 8,80 метра. “Оформена е като двуделна. Западната ѝ част е с п-образен план, като открита остава северната ѝ фасада. Като цяло е със стопански функции – конюшня в приземието и складово помещение на горното ниво. Източната половина е предвидена за притежателя на комплекса. Представителен характер е имала северната фасада, обърната към вътрешния двор. Върху дървени колони, поставени върху стилобатен зид е стъпвал обширен чардак”, посочи търновският археолог.
Как е изглеждала епископската резиденция може да се види от архитектурните възстановки на обекта, които е изработил архитект Пламен Цанев. Той твърди, че изборът на това престижно място за изграждането на затворен комплекс е удачен от всяка гледна точка. Терасата е сред най-високите, които предлага билото на Трапезица. Тя е слънчева и хигиенична, с великолепен изглед, включително и към представителните институции на Царевец – двореца и Патриаршията.
Проучванията на комплекса бяха завършени през 2014 г. Последните средства за археологически разкопки на обекта бяха подсигурени от зам.-министъра на културата в правителството Орешарски Велислава Кръстева със съдействието на тогавашния депутат от ДПС Хасан Хаджихасан.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
