Всички около 70 костюма, с които артистите излизат на сцената на операта “Бал с маски”, имаха възможност да видят най-запалените почитатели на оперното изкуство. Някои от тях дори облякоха ефектните тоалети, водени от желанието да се почувстват истински звезди. В петъчната вечер за търновци и гостите на града беше организирана разходка зад кулисите на сцената, построена сред останките на царския дворец на Царевец. Любопитните зрители се докоснаха до декорите, надникнаха в гримьорните, слязоха на сцената и под нея, а всички свои впечатления запечатаха с фотокамера. Техен гид в тайните на сценичното изкуство беше асистент-режисьорът на Софийска опера и балет Юлия Кръстева.
Шедьовърът на Джузепе Верди “Бал с маски” е третото заглавие в афиша на Летния оперен фестивал “Сцена на вековете” във Велико Търново. Постановката беше представена в събота и неделя. С нея завърши шестото издание на културния форум, който привлича в старата столица стотици почитатели на елитарното изкуство.
В макет на театъра, който главният герой Рикардо построява за своята любима Амелия, е преобразена сцената, по която се разходи организираната група в петък. Гостите се надпреварват да се снимат до огромните петметрови статуи, които придават старинен вид на екстериора. “Това са декорите за първо действие и не са същите като в спектакъла, който играем на сцената на операта в София. Представленията на открито често изискват от нас да направим промени, да вмъкнем детайли, така че на практика ние строим почти нови декори, когато играем на Царевец”, обяснява Юлия Кръстева. След това тя подробно разказва сюжета на “Бал с маски” на своите туристи. Режисьорът акад. Пламен Карталов предлага нов прочит, основан на историческите факти, свързани с политическото убийство на краля на Швеция Густав III (1746-1792) и драмата в любовния триъгълник между героите в операта – Рикардо, Амелия, Ренато. Любопитното е, че театърът, построен от владетеля, по-късно се превръща в негова гробница.
Специално за “Бал с маски” са ушити около 70 костюма. “Това не е голяма опера, понякога имаме заглавия, в които само толкова са костюмите на балета и хора. Тоалетите се подреждат на щендери, за да е по-лесно да се съхраняват и пренасят”, споделя Юлия Кръстева, докато развежда гостите сред потайностите под сцената. Там освен костюмите се съхраняват и инструментите на музикантите от оркестъра. “Те са прибрани в сандъци. Най-огромните от тях са за челата и за арфата, ако композиторът е написал партия за този инструмент”, допълва тя.
Посетителите имаха възможност да се качат и на най-високата точка на сцената, която се извисява на 10 метра по възстановената стена на двореца. От там например се хвърли Тоска, за да се самоубие, съкрушена след смъртта на своя любим Каварадоси. Там за “Бал с маски” се намират бесилата, които придават допълнителен драматизъм на операта.
Мъжките и дамските гримьорни се оказаха сред най-интересните места за туристите. Те разгледаха перуките, маските, гримовете, пачките на балета и дори палците, с които балерините танцуват на сцената. “Гримовете в театъра не са съвсем като тези, които ние използваме в ежедневието. Колкото и силен грим да сложим ние, той пак няма да бъде достатъчен за сцената, защото прожекторите са силни и правят лицата на артистите бледи. Затова професионалният грим е по-плътен, а цветовете ние наричаме нощни”, разказва Юлия Кръстева. Тя позволи на своите гости да докоснат и красивите, тежки и често неудобни маски, с които изпълнителите пеят.
Асистентката на Маестро Карталов провежда такива турове и зад сцената на Софийската опера и балет, където най-често разхожда деца. Показва им най-тайните кътчета на задкулисното пространство, всички възможности на сцената, 55-те чиги, които правят промените в декорите по време на всеки спектакъл. “Мисля, че тук хората останаха особено впечатлени от сцената, защото вероятно никой от тях до момента не беше стъпвал на това пространство, което обикновено гледат отдалеч и от тъмната зала”, не крие удовлетворението си Юлия Кръстева.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Пламен КАРАИВАНОВ