Вече над 55 години майсторът Александър Александров ремонтира часовници в центъра на Велико Търново. Споделя, че когато влязъл в занаята в старата столица, е имало повече от 20 часовникари, а днес са останали вече само двама, като и двамата са пенсионери и са на възраст. “Какво ще се случи, когато и ние с колегата ми си отидем, не зная. Искам да предам на някого своя занаят, но няма желаещи. Младите не харесват и не искат да се занимават с такива занаяти. Те търсят лесните пари. А часовникарството е потребен занаят, защото докато има хора, ще има и часовници. И някой, който ще трябва да ги поправя”, твърди майсторът.
Сашо, както го знаят всички, е родом от Балчик, но когато е още малък, родителите му се местят да живеят във Велико Търново. Тук той завършва тогавашната Втора гимназия, днешното ПМГ. Към часовникарството го насочил баща му и младият Сашо се записал да учи в Техникума по фина механика и оптика. След като завършва образованието си през 1970 г., става чирак при един от търновските майстори. А след това и самият той става майстор, за което има и съответното свидетелство, окачено на видно място в работилничката му. През 70-те години на ХХ век Александър започва работа в Държавния комбинат “Христо Камбуров” в старата столица срещу 40 лв. месечна заплата. Спомня си, че по онова време там били 22 часовникари и въпреки това били залети с поръчки.
“За ремонт на един часовник се чакаше и по две седмици. Всеки имаше ръчен, джобен или стенен часовник и като се развалят, ги носеха на поправка при тях. По онова време те бяха само механични, тези с батериите излязоха по-късно”, разказва часовникарят.
През всичките тези 55 години в ръцете му са попадали какви ли не часовници. Ремонтирал е такива на по 100 години от времето отпреди Втората световна война. Някои от часовниците са истински произведения на изкуството. В работилницата му и сега има два такива, които чакат да бъдат ремонтирани. Те са настолни, масивни със различни мини скулптурни изображения върху тях. Единият от часовниците е мраморен и тежи над 20 кг. Двата часовника са немски и са му донесени от колекционер от Плаково, който си падал по старите часовникови устройства. Своя ремонт в работилницата му чакат и три стенни часовника от една и съща марка, които му били донесени от дама, истинска маниачка на устройствата за измерване на времето. Тя държала да има във всяка стая на жилището си по един работещ стенен часовник, при това да са еднакви.
Работният ден на Александър Александров е изключително натоварен. Само за един час при него идват над 10 човека с молба да погледне часовниците им. Един има нужда само от смяна на батерията или колчето, при други си налага скъсяване на каишката, но има и такива, които се нуждаят от по-сериозни ремонти по механиката. Тогава майсторът слага лупата на окото си, въоръжава се с тънките пинсети и подобно хирург започва да “оперира” “болните” устройства.
В практиката си той се е сблъсквал с всякакви клиенти. Имало и такива, които искали от него само да им даде необходимите колелца и пружини, а те самите щели да си ги монтират, където трябва. Това дразни майстора часовникар. “Нашият занаят е тънък и прецизен, работи се с точност до милиметър. Не може всеки да хване една отвертка и клещи и да започне да разглобява и сглобява часовници. Това е фина механика, за която се искат специални умения”, възмущава се майсторът.
През тези повече от пет десетилетия работа през ръцете на майстор Сашо са преминали стотици различни часовници: джобни, ръчни, настолни, стенни, механични, електронни, кварцови и др.
В годините, когато започнал работа, ремонтирал с колегите си главно съветски часовници, защото такива се продавали у нас. В края на 80-те години се появили и първите електронни часовници, които се внасяли у нас от виетнамци и били страшен хит сред българите. Продавали се тайно, често направо на улицата. В демократичните години у нас започнали да навлизат и часовници от други държави. На майстор Сашо са носили за поправка или само за преглед и немалко скъпи часовници от престижни марки “Радо”, Сейко”, “Тисо”, “Ориент”. Семейство търновци, живеещо в САЩ, пък му донесло оригинален “Ролекс”.
Днес у нас все още продължава бумът на евтините китайски часовници, които могат да се купят за по 10-20 лв. и които вървят според цената си. Според майстора те не подлежат на ремонт, тъй като отвътре са капсуловани и частите им не могат да се сменят. Това са часовници еднодневки, които развалят ли се, направо са за кофата за боклук. Интересното е, че китайците преди да започнат да произвеждат евтините еднодневки, са били майстори в направата на качествени будилници. Майсторът е виждал и ментета на световни марки, които се отличавали с различно качество, като някои от тях доста успешно наподобявали оригиналите. Българите също имат своите традиции в производството на часовници. Навремето, през 60-те години на миналия век, у нас са се правели будилници “Родина”, а след това в Правец са се произвеждали електронни часовници. Сега обаче вече часовникарска промишленост у нас няма. Страната ни е залята от часовници внос от цял свят, сред които има и много качествени и откровени ментета.
Днес всеки мобилен телефон разполага с вграден часовник и това е причина голяма част от хората да престанат да носят ръчни часовници. Според майстор Сашо обаче в последно време се наблюдавало връщане на интереса към часовниците. Сега те се носели повече като белег за социално и финансово благополучие и успех, отколкото от нуждата собствениците им да следят по тях времето. Връщал се интересът и към старите дядови джобни часовници, които днес сред една част от младите се превръщали в знак за модерност.
Наред с това в работилницата на Сашо идват и хора, които му носят стари часовници с молбата да ги поправи, защото са скъп спомен от родителите, подарък за рожден ден, сватбата или годишнина или поради друга сантиментална причина. И майсторът полага всички усилия да вдъхне отново живот на тези стари устройства. Което в някои случаи се оказва доста трудно и отнема дни и дори седмици. Майсторът обаче не скъпи времето си. “За мене важното е не печалбата, а да съм полезен на хората. Днес може да се занимавам цял ден само с един часовник, но няма да се оставя докато не го поправя. Хубаво е да видиш радостта и благодарността в очите на хората като направиш един техен часовник спомен отново да цъка”, споделя той. А доказателство за качествената му работа са хората, които никога не оставят работилницата му празна, а понякога дори се налага да чакат и на опашка.
Майсторът Александър не разкрива имената на клиентите си. Споделя обаче, че сред тях е имало политици, депутати и шефове на държавни и общински институции. Повечето идвали лично, а някои пращали шофьорите си. Освен търновци, в работилницата му идват хора от цялата страна и дори от чужбина, на който майсторът е бил препоръчан заради качествената си работа. А освен тях в малката му работилничка редовно се отбиват и приятели просто така – на сладка раздумка.
Иван ГЕОРГИЕВ